Водата, Океанът и окото на душата: анализ на „Небеса“ от Йоан Екзарх и на пътя от земно-видимото към духовно-невидимото
Зареждане на оценките…
Творчеството на старобългарския писател Йоан Екзарх е още едно художествено доказателство за философските и художествени търсения на литературната мисъл през раннохристиянския период от развитието на българската култура. Това е времето на т.нар. Златен век, когато духовните съдбини на България се определят от далновидния и високо образован владетел – цар Симеон. В Преслав е създаден книжовен кръг, към който принадлежи и Йоан Екзарх. Той не е сред учениците на Кирил и Методий, но съхранява творчески тяхното просветно дело. Следвайки традициите на своите предшественици, старобългарският автор обогатява стиловите и лексикални възможности за художествен изказ на роден език. Словесното изящество на творбите му говори за формиращ се книжовен стил. Творческите търсения на Йоан Екзарх са нарочени към философско осмисляне на съществуващото в човешкото земно битие. Във всичко, заобикалящо човека, той открива невидимото творческо присъствие на Божествения създател. Но старобългарският писател не търси толкова богословски, колкото човешки откровен и разбираем отговор на тайнства и загадки, пред които се изправя човекът във всекидневното си общуване с природата. Тя е навсякъде - едновременно видима и незрима. Отразена в човешката душа, непрекъснато предизвиква размисли. Затова и Йоан Екзарх пише „За видимото творение”, „За водите" и „За човека" в своето съчинение „Небеса”: „Сам Бог наш, славословен в единство и в троица, създаде небето, земята и всичко, що е на нея, като приведе от небитие в битие всичко: едно – от несъществуващо преди това вещество, като небето, земята, въздуха, огъня и водата, а друго – от онова, което е било сътворено от него, като например животните, растенията и семената. Защото тези неща са произлезли по повеление на твореца от земята, водата, въздуха и огъня."
Авторът не забравя богословското твърдение, че човекът, както и неговото знание, са образ и подобие на Бога и на сътвореното от него. Първосъздателят на всичко видимо е Божественото триединство, материализирано в човешкото знание с универсалните стойности на духа, който е вътрешна същност на всяка творческа човешка природа, изкушена от знанието. Йоан Екзарх говори за четири елемента в природата, които са „прекрасно Божие творение". В природонаучните си наблюдения той отделя специално място на водата: „Също и водата е един от четирите елемента, прекрасно Божие творение. Водата е елемент мокър и студен, тежък и стремящ се надолу, лесно разливаем. За нея споменува Божественото Писание, като казва: „И тъма имаше над бездните, и
дух Божи се носеше над водите."
Разкривайки тайните на земното, природно битие, авторът на „Небеса” неусетно въвежда читателя в необхватния свят на библейската легенда за сътворението на света: „И тъй в началото вода се е разливала по цялата земя. Бог преди всичко създал твърдта, като разделил водата, която се намирала над твърдта, и водата, която се намирала под твърдта." Интересът към тайните на земното битие е вече и интерес към библейското познание. Тълкувателят на новозаветната книжнина намира оригинален подход към своя читател, провокирайки неговото любопитство. Реално-житейското е вече в синтез с библейски-интелектуалното, но осъществен непринудено, с познатите и разбираеми художествени средства на приказката. Йоан Екзарх разказва увлекателно и интересно: „Защо твърдта била утвърдена по повеля на Господа посред бездната от вода. Поради това Бог казал: да има твърд, и така станало. А защо ли Бог поставил над твърдта вода? Заради топлинното нагряване от слънцето и етера, защото непосредствено над твърдта се простира етерът, а Слънцето, Луната и съзвездията лежат върху твърдта. Ако не би лежала вода над твърдта, тогава тя би изгоряла от топлината."
Природонаучните познания на автора са безспорни, макар и със стойности, адекватни на ранния етап от развитието на отделни клонове от науката. Синкретичният стил на изложението, характерен за епохата, води до синтезно представяне на различни знания, с които Йоан Екзарх запознава вече заинтригувания читател. Авторът рисува картината на света като негова своеобразна „географска карта”: „Съществува и Океанът, който като река обкръжава цялата земя. За него, както ми се чини, говори Божественото Писание „Из Рая изтича река", която има пивка и сладка вода. Той доставя вода на моретата, която, като се задържи продължително в моретата и стои неподвижна, става горчива, тъй като слънцето и вихрушките изсмукват постоянно най-тънката част от нея."
Всяко научно обяснение е в пряка връзка с Божественото Писание. Това е стилов, каноничен елемент от езиковата и богословска култура на автора, от една страна, а от друга, задължително изискване към всеки творец в тази ранна епоха на културно, книжовно съзиждане. Съотношението между научни, художествени доводи и богословски твърдения не е в хармонична пропорция. Акцентът е поставен върху светското и любознателното при представяне на новото знание за природата, която е неразделна част от живота на човека. Йоан Екзарх е по-скоро природолюбител, изследовател, който с интерес разказва за своите научни „приключения", отколкото схоластичен средновековен проповедник и тълкувател на библейски текстове, робуващ на догми и канони. Авторът на „Небеса” изпитва удоволствие да разказва, да споделя впечатления, да раздава знание: „Океанът се разпределя в четири реки. Името на първата е Фисон, сиреч Ганг, индийска река. Името на втората е Геон, сиреч Нил, която се втича в Египет от Етиопия. Името на третата е Тигър, а името на четвъртата Ефрат. Има и много други и големи реки. Едни от тях се вливат в морето, а други изчезват в земята."
Йоан Екзарх проявява интерес не само към природния, но и към човешкия свят. Изкушен е от тайните на човешкото съзнание, но първо насочва вниманието си към видимото у човека - неговата материална, тленна плът. Тя е формата, в която е скрито духовно съдържание. За тази невидима страна в човешката природа говори Йоан Екзарх: „И тъй душата е жива същност, проста и безплътна, по своето естество невидима за телесните очи, безсмъртна, надарена с ум и разум, без форма, имаща като свой орган плътта, на която дава способност да расте, да чувства и да се възпроизвежда, има ум, който съставя не нещо различно от нея, но най-чистата част от самата нея, така щото
това, което е окото за плътта, това е умът за душата."
Художествените съждения са с нескрит философски смисъл, поднесен образно и достъпно. Невидимите мисловни процеси се обясняват с нагледни примери от действителността, формира се представа за абстрактни понятия като душа, ум, разум. Тяхното разграничаване, колкото и деликатно да е, аргументира необходимостта от разкриване на вътрешното им взаимодействие. Духовният свят на човека за Йоан Екзарх е вселена от красиви, но неразгадани тайни. Път към тях е знанието
за човешките сетива. Те черпят информация от видимото, за да го отразят в духовно-невидимото, в съзнанието и мисълта на човека: „Сетивата са пет: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Движението, което е свързано с подбужданието, представя способност да се предвижва от едно място на друго, както и да се раздвижва цялото тяло, да се издават звуци и да се диша... Посредством разума човек се съчетава с естествата, които са безплътни и са постижими само чрез ума, като мисли, разбира и разсъждава за всяко нещо..."
Определил мястото и ролята на сетивата при формиране на първични знания за връзката на човека с природния разум, старобългарският автор обръща внимание на активната, водеща функция на мисълта. Тя определя начина за развитие на съзнанието. Не е пропуснат и същественият момент на взаимна обвързаност между степените на интелектуално развитие на човека и рационалните възможности за обяснение картината на света. Човешки и природен разум са в единство, но единствено „умът" може да обясни тази зависимост. Знанието е активно търсене на разумни доказателства в подкрепа на видяното, за да се гради предположение за все още неразгаданото. За Йоан Екзарх нравствените добродетели са следствие от осъзнатата разумност на човешката природа, която се подчинява или отхвърля естествено съществуващи или обществено наложени обстоятелства. Така природонаучното знание се обвързва с нравствено-етичното, формиращо личността на човека: „ Трябва да се знае, че разумът по своята природа властва над онова, що е неразумно у нас. Душевната сила се разделя на разумна и неразумна. Неразумната част има две страни: едната не се покорява на разума, сиреч не се ръководи от мисълта, а другата се покорява и слуша разума... Трябва също да се знае, че едни от делата са добри, а други лоши."
Доброто и злото в библейското тълкуване на човешката нравственост са художествени критерии за обяснение на психологичните мотиви в поведението на човека, воден от вътрешни желания и подбуди, като емоционалните реакции са следствие от постигнатото или пропуснатото при осъществяване целите в живота: „Онова благо, което се очаква, събужда желание, а когато се постигне, носи удоволствие. Също така и очакваното зло събужда страх, а когато настъпи - скръб. Необходимо е да се знае, че когато ние говорим за благото, ние имаме предвид както онова, което е истинско благо, така и онова, което изглежда такова. Същото се отнася и до злото."
Йоан Екзарх тълкува универсалните, хуманни измерения на нравствените категории добро и зло. Те са част от психологичните механизми за добродетелно поведение на човека, което е „ключ" към
неговата скрита, но всъщност истинска същност. Понятието „благо" е по-скоро с философско, отколкото с библейско съдържание. Старобългарският автор намира допирни точки между религиозната добродетелност и мъдростта на хуманното, светско знание. Тяхна обща същност е мъдростта, която е присъща на всяка епоха от развитието на човешката цивилизация. Универсалният принцип за тълкуване на скритото в психологичните дълбини на мисъл и съзнание недвусмислено разкрива интелектуалната и творческа разкрепостеност на Йоан Екзарх, доближаващ се по енциклопедичност на знанията до високите умове на епохата. Той е „езически" ерудиран и същевременно по християнски нравствен, добродетелен и духовно извисен. Авторът на „Небеса” е безспорно една от големите творчески личности в раннохристиянския средновековен етап от развитието на старобългарската култура.
Свързани материали
Хармоничната природа
Още от библейски времена природата е интересувала човека главно заради неговите отношения с нея. Създавайки света, Бог последователно сътворява земната и небесната твърд, разделя светлината от тъмнината, водата от сушата, създава животните и птиците... Всичко това обаче има своето обяснение, своя цел – да се появи венецът на творението, човекът, чието предназначение е да властва над всичко, създадено преди него, докато предназначението на земята, небето, небесните светила, водата
Белите и черните зърна в гърнето: човекът праведник и грешник в цикъла „Под манастирската лоза“ от Елин Пелин, литературен анализ
Разгърнат прочит на цикъла „Под манастирската лоза“ от Елин Пелин, който тръгва от един въпрос: защо певецът на българското село напуска селото и неговите страдалци, за да разкаже истории под манастирската сянка. В началото се очертава общата рамка. Обяснено е защо творбите са композирани именно в цикъл, каква обща теза доказват различните ситуации и образи и защо думите на отец Сисой за науката, мъдростта и настоящето са ключът към авторовите идеи за човека и живота. Същинската част върви разказ по разказ. „Светите застъпници“ поставя въпроса докъде стига правото на човека да поправя природните закони. Историята за свети Спиридон проследява какво се случва, когато красотата, изкушението и стремежът към богоугодност се сблъскат в една душа. „Огледалото на свети Христофор“ и разказът за мнимия пророк са разгледани заедно като два образа на човек, който сам се е поставил на мястото на съдника. „Изповед“ и „Занемелите камбани“ разместват представата къде всъщност е Божият храм и какъв дар се приема в него. „Една обиколка на свети Георги“ въвежда темата за срама и за естествения порив, а „Чорба от греховете на отец Никодим“ е представена като най-разгърнатото изследване на човешката същност в целия цикъл. Финалът стига до „Веселият монах“ и до избора му да служи не на уединението, а на хората. Самостоятелен акцент е поставен върху съпоставките с философската мисъл: тезата на Бердяев за човека и личните му съблазни, думите на Софокъл за човека като най-чудното сред чудните неща и наблюдението на Ницше за живота и любовта, както и върху библейските цитати, които стоят зад решенията на героите. Изводът, до който води прочитът, и обяснението на повтарящия се финал чудо остават в самия текст. Прочитът е подходящ за подготовка за класна работа и за матура върху Елин Пелин, за интерпретативно съчинение върху темата за праведното и греховното и за преговор на целия цикъл наведнъж.
Анонимният творец, видим за Бога: Средновековието, християнският мироглед, културата и книжовността на епохата, учебен материал за 8. клас
Как изглежда светът за човек, убеден, че Земята е плоска, че времето има начало, среда и посока и че всяко негово действие се вижда от Бога? Този учебен материал въвежда осмокласника в мисленето на средновековния човек и оттам обяснява културата и книжовността на епохата. В началото е очертана самата епоха: къде започва и къде свършва, защо е получила славата на мрачни векове и защо тази оценка идва едва от по-късни поколения мислители. Веднага след това е разгледан християнският мироглед като основа на цялата ценностна система и на представата за мястото на човека в света. Отделен раздел е посветен на средновековната култура: представите за време и пространство, ритъмът на църковния календар, строгата съсловна йерархия и невъзможността човек да смени мястото си в нея, както и разделението на свои и чужди по религиозен признак. Следва периодизацията на епохата и обяснение защо църквите и манастирите се превръщат в центрове на книжовността и изкуствата. Самостоятелни части представят средновековния творец и средновековния читател: защо анонимността не означава ниско творческо самочувствие, към кого всъщност е адресирано произведението и как изглежда грамотността, когато книгата е скъпа ръчна изработка. Включен е и цитат от Йоан Екзарх за разликата между Божието творение и човешкия занаят, както и обяснение на символния език, чрез който и неграмотните разчитат посланията на епохата. Финалната част проследява раздалечаването между източната и западната част на някогашната Римска империя: двата богослужебни езика, Великата схизма и кръстоносните походи, както и последиците им за културното развитие на Европа. Текстът е разделен на ясно озаглавени части и е написан достъпно. Подходящ е за въведение в раздела за Средновековието, за подготовка на реферат или отговор на изпитен въпрос и за преговор преди класна работа по литература в осми клас.
Контролна работа по литература за 8. клас за втори срок – 25 задачи с отговори върху библейските текстове, Ренесанса и старобългарската книжнина. Между дървото за познание и трите пръстена
Едно поколение учители знае колко неблагодарна е задачата да се състави обобщителна работа за осми клас. Материалът е разпилян между библейски текстове, ренесансова проза, английска драма и старобългарска книжнина – четири свята, които трудно се побират в един лист. Настоящата разработка ги побира. Двадесет и пет задачи с приложени отговори покриват втория срок: избрани текстове от Стария и Новия завет, „Притчата за трите пръстена“ от „Декамерон“ на Джовани Бокачо, „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес, „Хамлет“ и сонети на Уилям Шекспир, „За буквите“ на Черноризец Храбър и „Пространно житие на Константин-Кирил Философ“. Проверката е насочена към смисъла. Условията питат какво символизира един образ, какъв е моралният сблъсък, какво внушава едно име – а не кой какво е направил. Такъв подход е удачен при текстове, чието съдържание е познато отпреди. Не помага общата представа за библейски сюжет или за приключенията на един идалго; нужно е разбиране. Устройството е практично: двадесет задачи с четири възможности за избор и пет с писмен отговор. Първата част се проверява за минути, а петте писмени показват кой мисли самостоятелно. Примерните решения на писмените въпроси са писани на достъпен език – кратки изречения, без книжни украси. Това е съзнателно: те са замислени като образец, който осмокласник наистина може да следва, а не като образцов текст на филолог. Обясненията към затворената част са кратки – по едно изречение под всяка буква. Разделът се преглежда бързо, което при двадесет и пет задачи има значение. Задачите са групирани по източници и следват реда на изучаване. Ако някой текст още не е взет, съответните въпроси отпадат без загуба на смисъл. Библейският дял е по-обемен от останалите – девет задачи, разпределени между Стария и Новия завет. Съотношението отговаря на мястото, което тези текстове заемат в програмата. Петте писмени въпроса са подбрани от различни части на материала: новозаветна притча, старобългарско житие, испански роман, английска трагедия и сонет. Нито един пласт не остава непроверен. Формулировките са ясни, а възможностите за избор се различават по смисъл – важно при текстове с толкова различен произход. Ученикът не се препъва в самото условие, а решава задачата. Обемът се вмества в един учебен час, като основното време остава за писмената част. Съотношението между двете части е удобно за оценяване по точки: двадесетте кратки въпроса дават стабилна основа, а петте писмени разграничават работите по качеството на разсъждението. Оформлението е готово за размножаване: номерирани задачи, отделени варианти, място за писане накрая. Отваряте, разпечатвате, раздавате. Приложението надхвърля срочната проверка – преговор преди нея, домашна работа, час при заместване или повторение в началото на следващата година. Един материал за няколко различни повода. На учителя разработката спестява дните, които иначе отиват за подбор на въпроси и писане на отговори за осем текста от три епохи. На ученика дава ясен ориентир какво се очаква да знае в края на осми клас.
Святата греховност и жизнелюбието на народния дух: анализ на цикъла „Под манастирската лоза“ от Елин Пелин
Разгърнат анализ на цикъла „Под манастирската лоза“, който обхваща и общата постановка, и отделните легенди. Началото поставя книгата сред останалото творчество на Елин Пелин, припомня двете противоположни оценки, които тя получава, и обяснява защо нравствено-философската проблематика определя и жанра на текстовете. Следва разчитане на заглавието: смисловите пластове в образа на лозата, от библейската и езическата символика до значението, което идва от самата образна система на цикъла. Отделно са разгледани мотото, ролята на анонимния разказвач и мястото на първия разказ в композицията. Същинската част въвежда двата типа герои, около които е построена книгата, и представя проблемното ядро на отношението човек и бог, съпоставено с други решения в българската литература. Обяснено е как в цикъла съжителстват два образа на бога и чрез какъв сюжетен елемент се разкрива истинският. Оттук нататък анализът върви разказ по разказ: наказанието на фанатичната праведност, дилемата за душата и тялото, равновесието между доброто и злото, иронията към светците, срещата между аскета и природния човек, мотивът за пречистването и жизнелюбието на веселия монах. Всеки от тях е разгледан през ключовия си образ, през детайлите и през финалната сцена, но същинските тълкувания и изводи остават в самия текст. Освен единадесетте текста от цикъла в разбора са привлечени и няколко разказа, останали извън него, за да се види, че погледът на Елин Пелин към духовниците не се появява изведнъж, а има своя предистория. Включен е и спомен на самия автор за това откъде му хрумва да напише книгата. Финалната част свързва отделните наблюдения в общото послание на цикъла за виталността на народния дух. Анализът е подходящ за подготовка на съчинение и на отговор върху цикъла, за характеристика на отец Сисой и на светците, за теми върху греха, праведността и свободата на човека, както и за реферат по темата.
Подробен и разширен анализ на Библията - Книга на книгите: старозаветни и новозаветни сюжети, откъси от „Евангелие от Йоан“ и „Евангелие от Матей“ с въпроси и отговори - От светлината на Словото до тесния път на любовта и вярата
Книгата е представена и като духовен, и като културен феномен. Въведението обяснява мястото ѝ в световната култура и защо тя е най-четената и най-превежданата книга в човешката история. Следва раздел за структурата и дяловете ѝ. Оттам разработката преминава към конкретни откъси: притчата за лозата от петнадесета глава и явяването пред учениците от двадесета глава. Отделен раздел извежда основните идеи и послания. Въпросите и отговорите работят подробно с евангелския текст: с какви преносни значения са употребени ключови думи, какво свидетелства Йоан Кръстител и защо употребява точно това название, какъв е скритият смисъл в притчата за лозата, защо един от учениците не вярва във възкресението и кога започва да вярва, каква е ролята на вярата и кои основни християнски идеи се откриват в текста. Работата с преносните значения в евангелския текст е най-ценната част, защото учи, че притчата се чете на две равнища, и подготвя за въпрос върху скрития смисъл. Обемът е голям, а подредбата по откъси и въпроси улеснява подготовката за отделен въпрос. Обемът е съобразен с учебната програма, а формулировките са достъпни и без предварителна подготовка.