Икономика: Избор на правна форма на предприемаческа дейност – учебен материал по предприемачество: търговец, предприятие, видове търговски дружества и кооперация, с предимства и недостатъци

Търговското дружество се разглежда тук в целия му жизнен цикъл — от историческите му предшественици до заличаването му от търговския регистър. Материалът съпоставя отделните видове дружества по признаците, които реално ги отличават: начин на учредяване, капитал, отговорност на съдружниците и ред за прекратяване. Изложението започва с историческа част. Проследени са най-ранната сходна правна фигура в древния Рим, възникването на търговското дружество през IX–X век като форма на съвместно участие в конкретна сделка, появата на командитната форма и обособяването на кооперацията през XIX век заедно с първия закон, който я урежда. Следва понятийната основа. Дадено е законовото определение на търговското дружество, изяснени са изискванията към учредителите и правното значение на дружествения договор като основание за възникване на нов правен субект. Изброени са петте вида дружества, допускани от Търговския закон, посочени са законовите ограничения за участие на определени лица като неограничено отговорни съдружници и е направено разграничение между дружества на капитала и дружества на личността, както и между колективни и еднолични дружества. Учредителният процес е разгледан подробно и с оглед на различията между отделните форми: изискванията към формата на учредителния акт, минималното му съдържание, вписването в търговския регистър и случаите, при които се изисква и обнародване. Отделно място заемат вноските — парични и непарични, с ограниченията относно техния предмет — и правният режим на действията, извършени от името на дружеството преди неговото вписване. Централна и най-подробна е частта за капитала. Разграничени са основният, допълнителният, заемният и рисковият капитал, след което са изведени двете основни функции — икономическата и юридическата, — с уточнение как всяка от тях се проявява при персоналните и при капиталовите дружества. Разгледан е и въпросът докъде стига обезпечителната функция и защо балансовото отчитане на капитала невинаги дава вярна представа на кредиторите. Следващият раздел съпоставя капитала с имуществото на дружеството. Проследено е защо капиталът е относително постоянна, а имуществото — променлива величина, в кои моменти двете съвпадат и кога се разминават, какви са последиците при загуби над определен размер и какви специални изисквания може да постави законодателството относно структурата на капитала. Отделна част е посветена на преобразуването. Разгледани са петте форми — промяна на вида, сливане, вливане, разделяне и отделяне — с особеностите на всяка, необходимите решения и рисковете за кредиторите. Следват два самостоятелни раздела: недействителност на учреденото дружество — основанията, изчерпателно посочени в закона, редът за предявяване на иска, компетентният съд и последиците от съдебното решение; и ликвидация — предназначението ѝ, началото на производството, назначаването и правомощията на ликвидаторите, поканата до кредиторите, сроковете, разпределянето на остатъка и заличаването на дружеството. Финалът засяга съотношението между ликвидацията и производството по несъстоятелност. Текстът завършва със списък на използваната литература. Материалът е подходящ за реферат, за подготовка за семинар и за писмено или устно изпитване по икономика на предприятието, търговско право и предприемачество, а систематичното изложение го прави полезно помагало и при преговор преди изпит.

Учебна разработка по икономика и предприемачество, посветена на търговското дружество като форма на стопанска организация. Изложението представя видовете дружества, регламентирани в българското законодателство, като за всяко от тях са посочени начинът на учредяване, отговорността на участниците, устройството на управлението и правата, които произтичат от участието. В началото се въвежда самото понятие за търговско дружество като обединение на лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Разгледани са дружественият договор и уставът, съдържанието им според законодателството, както и начинът, по който се формира имуществото на дружеството чрез парични и непарични вноски. Следва частта за персоналните дружества. Събирателното дружество е представено чрез състава на участниците, имуществените и неимуществените права на съдружниците, характера на отговорността, която те носят, както и една специфична законова особеност, свързана с момента на встъпване. Командитното дружество е разгледано през разграничението между двете категории съдружници и различната степен на тяхната отговорност, както и през въпроса кой упражнява управлението. Обособени са два самостоятелни списъка – с предимствата и с недостатъците на персоналните дружества. Те обхващат процедурата по създаване, възможностите за привличане на капитал, кредитния риск, управленския капацитет и мотивационната функция, а от другата страна – характера на отговорността, трудностите при съгласуване на решенията и при разпределението на печалбата, данъчната тежест и проблемите при напускане на съдружник. Капиталовите дружества заемат централно място в разработката. Дружеството с ограничена отговорност е представено с неговия исторически произход, определение, изисквания към капитала и дяловете, условия за учредяване, права на съдружника и двата вида органи на управление. Акционерното дружество е разгледано по-подробно: двата начина на учредяване с различните изисквания към капитала, правният му статут, характерът на участието чрез акции, разграничението между номинална и пазарна стойност, правата и задълженията на акционера. Отделно са изброени видовете акции с техните особености и начина на прехвърляне, както и облигациите като средство за набиране на капитал. Посочени са задължителното съдържание на устава и двата модела на управление. Разработката съдържа и съпоставими списъци с предимствата и недостатъците на капиталовите дружества, а завършва с кратко въвеждане на кооперацията като отделна форма. На ученика материалът служи за преговор преди изпитване и за подготовка на отговор по темата, тъй като информацията е подредена по видове и позволява бързо съпоставяне между формите. На преподавателя дава готова структура за урок и основа за задачи по сравняване на персоналните и капиталовите дружества.

Указание, което води читателя през цялата процедура – от избора на правна форма до последния подаден документ. Всяка стъпка е описана с това, което се прави, къде се подава и какво струва. Именно тази практическа насоченост отличава материала. Той не обяснява отвлечено правни понятия, а описва действия, които могат да се следват едно по едно. Темата е учредяването на търговско дружество и обхваща около четиринадесет хиляди знака. Началото разграничава двете основни форми за организиране на стопанска дейност и обяснява от кой момент дружеството съществува като правен субект. Тук е и разграничението между двете значения на вписването, което рядко се обяснява така кратко. Средището на първата част е прегледът на видовете дружества. При три от тях е даден профил, отличителна особеност и ред за регистрация, а при едно е посочен и най-нисък размер на изисквания капитал. Особено полезно е разграничението между дружеството на дребния и средния капитал и онова, което събира големия. То обяснява защо изборът на форма не е формален въпрос. Втората част описва промените в реда за регистрация – кой води регистъра сега, какво отпадна и какво го замени. Обяснено е и как всеки може да прави справки по интернет, както и при какво условие цялата регистрация може да се извърши изцяло по електронен път. Третата част е за запазването на името. Посочени са изискванията към наименованието, редът за проверка дали е свободно, срокът на действие и таксата. Четвъртата част е за учредителното събрание и договора. Изброени са осемте задължителни точки, които договорът трябва да съдържа, а отделно е обяснено кога писмената форма не е достатъчна. Именно тази част е най-практична. Списъкът може да се използва като проверочен, за да не се пропусне съществено условие. Петата част е за капитала. Посочени са най-ниският размер, начинът на внасяне и какъв дял трябва да е внесен при учредяването. Разгледана е и възможността вместо пари да се внесат вещи, с изискването за оценка от независими лица. Финалната част изброява документите за подаване, двете заявления и разликата между първоначална регистрация и пререгистрация. Дадени са размерите на таксата в два варианта, а също и предупреждението какво се случва при пропуск. Преподавателят получава готова опора за няколко часа по стопанско право, а частите вършат работа и поединично – например само тази за договора. Студентът получава цялата процедура в готов вид – годна за преговор преди изпит и за практическо следване при истинско учредяване.

Капиталът е имуществото на едно лице или организация, което се използва за осъществяване на стопанска дейност с цел получаване на печалба. От гледнаточка на счетоводната отчетност капиталът изразява източниците на средства заосъществяването на производствено-стопанската дейност.

Курсова работа, която не се задоволява с определения. Процедурата е проследена от заповедта за назначаване на комисията до осчетоводяването на резултата, а накрая са приложени и празните бланки. Курсова работа по дисциплината актуални проблеми на вътрешния финансов контрол, разработена върху инвентаризацията на активи и пасиви на търговско дружество. Изложението следва реалната последователност на самата процедура, което го прави удобно и за учене, и за ползване като ориентир при практическа работа. Началото посочва нормативната основа с конкретните текстове, дава определението и обяснява защо инвентаризацията се разглежда именно като форма на вътрешен финансов контрол. Веднага след това са изброени случаите и периодите, при които тя се провежда, както и петте етапа, през които преминава. Следва частта за класификацията. Инвентаризациите са разделени по два признака, като при всеки вид е посочено кога се прилага, а при единия са изброени и конкретните събития, които го налагат. Най-подробна е частта за подготовката. В нея е разгледано как се формират комисиите, кой ги назначава и защо определени лица не могат да бъдат техни членове. Описани са съставите на централната и на двете работни комисии, какви обекти проверява всяка от тях и какъв е минималният брой членове. Отделно са дадени четирите задължения на управителя по подготовката и изискванията към счетоводната обработка преди започването. Тук е и едно често пропускано изискване, свързано с момента на връчване на заповедите, което произтича от принципа за внезапност на проверката. Описана е и декларацията, която се подписва преди започване, както и кой още освен материално отговорното лице е длъжен да я представи. Отделна част разглежда отговорностите, разпределени на три равнища: на ръководството, на централната комисия и на работните комисии, с конкретно изброяване на нарушенията при всяко от тях и с препратка към вида отговорност, която се носи. Следва самото провеждане, разгледано поотделно за дълготрайните активи, за материалните запаси, за незавършеното производство и за паричните средства. При всяка група са посочени предварителните действия, начинът на описване, реквизитите на описа и специфичните забрани. При незавършеното производство са дадени шестте цели на проверката и подготвителните действия преди нея. Последната част е за резултатите: съставяне на сравнителни ведомости, условието, при което липси и излишъци могат да се компенсират, как се третират некомпенсираните излишъци и как се урежда разликата при превес на липсите, както и сроковете за осчетоводяване и изискването към годишния отчет. Накрая са приложени три празни документа, оформени като таблици с всички реквизити: описът, сравнителната ведомост и протоколът за компенсации. За преподавателя: готов пример за курсова работа по темата, който показва какъв обхват и каква степен на конкретност се очакват. Етапите и видовете инвентаризации се раздават като схема, а бланките се използват за практическо упражнение. За студента: цялата процедура на едно място, с нормативните основания и с готовите образци на документи. Подходяща за подготовка за изпит, за разработване на собствена курсова работа, за преговор и като справка при практика или стаж. Процедурата изглежда формална, докато не се стигне до липсите. Тук е обяснено и какво следва тогава.

Осем изпитни въпроса, разработени сбито и по същество. Без увод и без излишни обяснения: само определения, класификации и формули, подредени така, както се очакват на изпита. Разработени изпитни въпроси по бизнес икономика. Материалът е конспектен по форма. Всеки въпрос започва със същността на понятието, продължава с класификация по признаци и завършва с показателите или формулите, които се искат при отговор. Именно тази еднаква схема при всички въпроси прави материала лесен за учене наведнъж. Първите два въпроса изграждат основата. Единият разглежда предприятието като система и през четирите аспекта, от които то може да се анализира, след което изброява всички правни форми с условията за учредяване при всяка от тях, включително изискванията за капитал и отговорността на съдружниците. Другият разглежда работата в пазарни условия, като съпоставя три типа икономика и изяснява основните пазарни понятия. Тук е и подробната подредба на факторите на средата, разделени в три групи, като при най-голямата от тях са описани седем отделни фактора. Третият въпрос е върху капитала и е най-наситеният в целия материал. Видовете са класифицирани по три признака, а при последния от тях е дадена пълна йерархична схема със собствен и привлечен капитал, с всички подразделения до най-ниско ниво. В края е показано как се определя структурата на капитала и какво съотношение се препоръчва. Четвъртият въпрос разглежда инвестициите с две различни определения и с класификация по форма и по насоченост. Петият и шестият въпрос са свързани и обхващат дълготрайните активи. Първият дава състава в пет групи и въпросите на оценката, а вторият се занимава с изхабяването, видовете му и начините за измерването им, с амортизацията и с показателите за използване. Седмият въпрос е върху краткотрайните активи, също разделени в пет групи, с подробно изброяване на видовете запаси, вземания, инвестиции и парични средства, както и с кръговрата, през който те преминават. Осмият въпрос разглежда снабдяването: същност, значение, пет задачи и класификация на запасите по три признака, с формулите за максимален, минимален и среден текущ запас. Езикът е сбит, с възприетите съкращения, както се водят записки на лекции. Точно затова материалът се чете бързо и върши работа в деня преди изпита. За преподавателя: готов конспект, по който се вижда какво точно е усвоено по всяка тема и къде обикновено остават пропуски. Класификациите се раздават като схеми за попълване, а йерархията на капитала върши работа при упражнение. За студента: целият изпитен минимум по основните теми на едно място, подреден по въпроси. Подходящ за подготовка за изпит, за преговор, за самопроверка и за бързо освежаване на материала преди защита или контролно.