Предприятие и търговско дружество – видовете дружества в българското законодателство: персонални, капиталови и кооперация, с техните предимства и недостатъци

Търговското дружество се разглежда тук в целия му жизнен цикъл — от историческите му предшественици до заличаването му от търговския регистър. Материалът съпоставя отделните видове дружества по признаците, които реално ги отличават: начин на учредяване, капитал, отговорност на съдружниците и ред за прекратяване. Изложението започва с историческа част. Проследени са най-ранната сходна правна фигура в древния Рим, възникването на търговското дружество през IX–X век като форма на съвместно участие в конкретна сделка, появата на командитната форма и обособяването на кооперацията през XIX век заедно с първия закон, който я урежда. Следва понятийната основа. Дадено е законовото определение на търговското дружество, изяснени са изискванията към учредителите и правното значение на дружествения договор като основание за възникване на нов правен субект. Изброени са петте вида дружества, допускани от Търговския закон, посочени са законовите ограничения за участие на определени лица като неограничено отговорни съдружници и е направено разграничение между дружества на капитала и дружества на личността, както и между колективни и еднолични дружества. Учредителният процес е разгледан подробно и с оглед на различията между отделните форми: изискванията към формата на учредителния акт, минималното му съдържание, вписването в търговския регистър и случаите, при които се изисква и обнародване. Отделно място заемат вноските — парични и непарични, с ограниченията относно техния предмет — и правният режим на действията, извършени от името на дружеството преди неговото вписване. Централна и най-подробна е частта за капитала. Разграничени са основният, допълнителният, заемният и рисковият капитал, след което са изведени двете основни функции — икономическата и юридическата, — с уточнение как всяка от тях се проявява при персоналните и при капиталовите дружества. Разгледан е и въпросът докъде стига обезпечителната функция и защо балансовото отчитане на капитала невинаги дава вярна представа на кредиторите. Следващият раздел съпоставя капитала с имуществото на дружеството. Проследено е защо капиталът е относително постоянна, а имуществото — променлива величина, в кои моменти двете съвпадат и кога се разминават, какви са последиците при загуби над определен размер и какви специални изисквания може да постави законодателството относно структурата на капитала. Отделна част е посветена на преобразуването. Разгледани са петте форми — промяна на вида, сливане, вливане, разделяне и отделяне — с особеностите на всяка, необходимите решения и рисковете за кредиторите. Следват два самостоятелни раздела: недействителност на учреденото дружество — основанията, изчерпателно посочени в закона, редът за предявяване на иска, компетентният съд и последиците от съдебното решение; и ликвидация — предназначението ѝ, началото на производството, назначаването и правомощията на ликвидаторите, поканата до кредиторите, сроковете, разпределянето на остатъка и заличаването на дружеството. Финалът засяга съотношението между ликвидацията и производството по несъстоятелност. Текстът завършва със списък на използваната литература. Материалът е подходящ за реферат, за подготовка за семинар и за писмено или устно изпитване по икономика на предприятието, търговско право и предприемачество, а систематичното изложение го прави полезно помагало и при преговор преди изпит.

Преди да започне каквато и да е стопанска дейност, предприемачът е изправен пред въпрос, който предопределя всичко след него: под каква правна форма ще работи. Материалът е посветен изцяло на този избор и проследява последователно правните форми, признати от българското законодателство, заедно с техните предимства и недостатъци. Изложението започва с понятийната основа. Разгледан е Търговският закон като основа на правната регламентация на стопанските субекти и са изведени трите признака, по които се определя търговецът. Отделно внимание е обърнато на онези лица, които въпреки че отговарят на общите изисквания, законът изрично не смята за търговци — раздел, който често се пропуска, а е съществен при определяне на подходящата форма. Следват индивидуализиращите признаци — фирмата като търговско име и седалището, включително значението им при съвпадение на наименования и изискванията към търговската кореспонденция. Самостоятелна част е посветена на предприятието. Представени са двете концепции за неговата същност в правната литература и е посочено към коя от тях се придържа българското търговско право. Разгледано е съдържанието на предприятието — имуществените и неимуществените права, задълженията и фактическите отношения, — както и статутът му на обособено имущество, което може да бъде предмет на правни сделки. Тук е разгледано и воденето на търговските книги и годишният счетоводен отчет. Централната част на текста следва отделните правни форми. Разгледани са изискванията и процедурата за регистрация на едноличен търговец, включително ограниченията, при които регистрацията е недопустима. Следва частта за едноличните търговски дружества с държавно и общинско имущество — нормативната им уредба, начинът на преобразуване, управлението им и мястото им в приватизационния процес. Търговските дружества са представени системно. Първо са изведени общите правила за учредяване, за формиране на имуществото чрез вноски и за момента на възникване на дружеството, който при различните видове настъпва различно. След това дружествата са класифицирани по три признака — основание за възникване, отговорност на съдружниците и стопанска организация, — а всяка отделна форма е разгледана самостоятелно: събирателно дружество, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество и командитно дружество с акции. За всяка от тях са посочени начинът на учредяване, изискванията към капитала, органите на управление и основанията за прекратяване. Отделен раздел е посветен на кооперацията — учредяване, регистрация, отговорност и органи на управление. Заключителната част е съпоставителна и практически най-полезна. В нея са изброени основните предимства и недостатъци на едноличния търговец, на търговските дружества и на кооперацията, като изводите са насочени към реалната преценка на предприемача. Финалът разглежда и възможността правната форма да бъде променена с растежа на бизнеса, подкрепена с примери от световната практика. Текстът завършва със списък на използваната литература, оформен библиографски. Материалът е подходящ за реферат, за подготовка за семинарно занятие, за писмено изпитване или за преговор по темата в курсовете по икономика на предприятието, предприемачество и основи на правото. Систематичното изложение и съпоставителната част го правят полезен и при самостоятелна подготовка — както за учащи, така и за всеки, който за първи път се ориентира сред правните форми на стопанската дейност.

Указание, което води читателя през цялата процедура – от избора на правна форма до последния подаден документ. Всяка стъпка е описана с това, което се прави, къде се подава и какво струва. Именно тази практическа насоченост отличава материала. Той не обяснява отвлечено правни понятия, а описва действия, които могат да се следват едно по едно. Темата е учредяването на търговско дружество и обхваща около четиринадесет хиляди знака. Началото разграничава двете основни форми за организиране на стопанска дейност и обяснява от кой момент дружеството съществува като правен субект. Тук е и разграничението между двете значения на вписването, което рядко се обяснява така кратко. Средището на първата част е прегледът на видовете дружества. При три от тях е даден профил, отличителна особеност и ред за регистрация, а при едно е посочен и най-нисък размер на изисквания капитал. Особено полезно е разграничението между дружеството на дребния и средния капитал и онова, което събира големия. То обяснява защо изборът на форма не е формален въпрос. Втората част описва промените в реда за регистрация – кой води регистъра сега, какво отпадна и какво го замени. Обяснено е и как всеки може да прави справки по интернет, както и при какво условие цялата регистрация може да се извърши изцяло по електронен път. Третата част е за запазването на името. Посочени са изискванията към наименованието, редът за проверка дали е свободно, срокът на действие и таксата. Четвъртата част е за учредителното събрание и договора. Изброени са осемте задължителни точки, които договорът трябва да съдържа, а отделно е обяснено кога писмената форма не е достатъчна. Именно тази част е най-практична. Списъкът може да се използва като проверочен, за да не се пропусне съществено условие. Петата част е за капитала. Посочени са най-ниският размер, начинът на внасяне и какъв дял трябва да е внесен при учредяването. Разгледана е и възможността вместо пари да се внесат вещи, с изискването за оценка от независими лица. Финалната част изброява документите за подаване, двете заявления и разликата между първоначална регистрация и пререгистрация. Дадени са размерите на таксата в два варианта, а също и предупреждението какво се случва при пропуск. Преподавателят получава готова опора за няколко часа по стопанско право, а частите вършат работа и поединично – например само тази за договора. Студентът получава цялата процедура в готов вид – годна за преговор преди изпит и за практическо следване при истинско учредяване.

Осем изпитни въпроса, разработени сбито и по същество. Без увод и без излишни обяснения: само определения, класификации и формули, подредени така, както се очакват на изпита. Разработени изпитни въпроси по бизнес икономика. Материалът е конспектен по форма. Всеки въпрос започва със същността на понятието, продължава с класификация по признаци и завършва с показателите или формулите, които се искат при отговор. Именно тази еднаква схема при всички въпроси прави материала лесен за учене наведнъж. Първите два въпроса изграждат основата. Единият разглежда предприятието като система и през четирите аспекта, от които то може да се анализира, след което изброява всички правни форми с условията за учредяване при всяка от тях, включително изискванията за капитал и отговорността на съдружниците. Другият разглежда работата в пазарни условия, като съпоставя три типа икономика и изяснява основните пазарни понятия. Тук е и подробната подредба на факторите на средата, разделени в три групи, като при най-голямата от тях са описани седем отделни фактора. Третият въпрос е върху капитала и е най-наситеният в целия материал. Видовете са класифицирани по три признака, а при последния от тях е дадена пълна йерархична схема със собствен и привлечен капитал, с всички подразделения до най-ниско ниво. В края е показано как се определя структурата на капитала и какво съотношение се препоръчва. Четвъртият въпрос разглежда инвестициите с две различни определения и с класификация по форма и по насоченост. Петият и шестият въпрос са свързани и обхващат дълготрайните активи. Първият дава състава в пет групи и въпросите на оценката, а вторият се занимава с изхабяването, видовете му и начините за измерването им, с амортизацията и с показателите за използване. Седмият въпрос е върху краткотрайните активи, също разделени в пет групи, с подробно изброяване на видовете запаси, вземания, инвестиции и парични средства, както и с кръговрата, през който те преминават. Осмият въпрос разглежда снабдяването: същност, значение, пет задачи и класификация на запасите по три признака, с формулите за максимален, минимален и среден текущ запас. Езикът е сбит, с възприетите съкращения, както се водят записки на лекции. Точно затова материалът се чете бързо и върши работа в деня преди изпита. За преподавателя: готов конспект, по който се вижда какво точно е усвоено по всяка тема и къде обикновено остават пропуски. Класификациите се раздават като схеми за попълване, а йерархията на капитала върши работа при упражнение. За студента: целият изпитен минимум по основните теми на едно място, подреден по въпроси. Подходящ за подготовка за изпит, за преговор, за самопроверка и за бързо освежаване на материала преди защита или контролно.

Капиталът е имуществото на едно лице или организация, което се използва за осъществяване на стопанска дейност с цел получаване на печалба. От гледнаточка на счетоводната отчетност капиталът изразява източниците на средства заосъществяването на производствено-стопанската дейност.

Темата, от която започва всяка курсова работа по финансов анализ. Тук са събрани показателите, с които се оценява състоянието на едно предприятие, и е обяснено какво точно означава всеки от тях. Учебна тема по финанси на предприятието върху анализа на икономическото състояние. Как е построена От общото към частното, в седем номерирани точки. Първо се изяснява какво представляват финансите на предприятието и защо заемат водещо място в дейността му. После се стига до финансовата стратегия и до въпросите, около които тя се изгражда: величината, структурата и начините за влагане на капитала. Следва практическата основа: откъде се взема информацията за анализа. Изброени са основните отчетни документи и е направено важно уточнение какъв период отразяват те. Добавено е и нещо, което рядко се среща в учебните текстове: проучването на длъжниците и защо рискът е различен при много дребни и при малко на брой едри длъжници. Накрая на увода са изброени трите оценки, които трябва да даде анализът: за миналото, за момента и за бъдещето. Показателите Основната част разглежда групите показатели поотделно. Най-подробно е разработена ликвидността. Първо е дадено определението и е поставен въпросът, около който се върти всичко: за колко време активите могат да се превърнат в пари. После е въведен нетният оборотен капитал, с два различни подхода за изчисляването му. Най-ценното тук е разборът на трите възможни случая. При всеки е обяснено какво означава получената стойност, но без опростяване: показано е, че и положителната стойност може да е лош знак, ако е прекалено голяма, и е обяснено защо. Разгледани са и рисковете при нулева и при отрицателна стойност, с конкретни примери какво може да ги промени. След това са представени четири коефициента за оценка на ликвидността. При всеки е обяснено какво точно измерва, по какво се различава от предходния и защо тази разлика има значение. Посочено е и кои два от тях се изчисляват обикновено в практиката, както и с какво останалите два допълват картината. Дадени са и указания с какво да се сравняват получените стойности. Останалите групи показатели са представени по-кратко. При платежоспособността е обяснено какво изразява коефициентът, какво се прави при отрицателен финансов резултат и в кои две насоки се извършва анализът. При задлъжнялостта са дадени препоръчителните стойности и допълнителните съотношения, които се използват за по-пълна картина. При финансовата независимост е обяснено какво показва коефициентът, как се тълкува по-високата му стойност и каква е препоръчителната. За учащия: подредена представа за показателите на финансовия анализ, с обяснения какво означава всеки резултат. Подходяща за подготовка за изпит, за курсова работа, за преговор и за ориентиране кои данни откъде се вземат и как се тълкуват. За преподавателя: готова теоретична основа, към която лесно се добавят числени примери и задачи. Трите случая при нетния оборотен капитал се раздават като схема за попълване.