Изследване на сигнали с амплитудна модулация - 3-ти протокол по СС

Ъгловата модулация се характеризера с изменение на фазовия ъгъл на носещото трептение в зависимост от управляващия сигнал. Изразът за сигнал с ъглова модулация има вида : afm(t)=Aocos(ωot + kS(t)), където ωo- честотата на носещото трептение , k- коефициент за изравняване на размерностите , S(t)- функция, описваща измененията на управляващия сигнал.

Лекции по СС на доц. Веска Георгиева от ТУ-София под формата на висококачествени снимки. Подбрани са всички нейни лекции, като са дописвани и допълнителни данни за формули, схеми и т.н. Темите са по конспекта.

Тринадесет отделни разработки в един архив – всяка по един въпрос от конспекта, всяка в два формата: готов за печат и редактируем. Комплект, който покрива наведнъж значителна част от подготовката за изпит. Материалът покрива основната част от курса по сигнали и системи и е удобен точно с това: не е един дълъг текст, а комплект самостоятелни единици, всяка от които се отваря и учи поотделно. Първата група обхваща математическия апарат. Тук са ортогоналните сигнали и обобщеният ред на Фурие; апроксимирането на периодичен сигнал чрез тригонометричен ред заедно с равенството на Парсевал; комплексната форма на реда на Фурие и спектърът на непериодичен сигнал. Три разработки, които подготвят всичко следващо. Втората група е върху характеристиките на сигналите. В нея влизат корелационните функции и техните свойства – най-обширната разработка в комплекта; взаимната спектрална плътност заедно с теоремата на Релей; връзката между корелационната функция и енергийния спектър; динамичното представяне на сигналите и конволюцията. Третата и най-голяма група е посветена на модулациите. Амплитудната модулация е разгледана в две отделни разработки – спектри на сигналите и енергийни съотношения с разновидностите. Следват ъгловата модулация със спектрите на сигналите и цял блок върху импулсните модулации: амплитудно-импулсна; фазово-импулсна, честотно-импулсна и широчинно-импулсна в общ файл; и накрая импулсно-кодовата заедно с делта модулацията. Устройството на отделните разработки е еднакво и това улеснява ученето. Всяка започва с точката „Същност на процеса“ или с определение, продължава с номерирани подточки, а изложението е наситено с изведени формули и с обяснения какво означава всяка величина. На места са включени графики и времедиаграми. Обемът на отделните файлове е между една и пет страници според сложността на въпроса, така че по-кратките се преговарят за минути, а по-обширните вършат работа като пълен отговор на изпит. Наличието на двата формата е практическо предимство. Файловете за печат се разпечатват направо, а редактируемите позволяват добавяне на бележки от лекциите, преномериране или обединяване на няколко въпроса в общ конспект. Студентът получава подреден комплект, който покрива тринадесет изпитни въпроса и спестява преписването на чужди записки. Разработките се учат и поединично, според това кой въпрос предстои. Преподавателят получава готов набор от кратки изложения, годни за раздаване към упражненията или за основа на семинарно занятие, а еднаквото им устройство улеснява съпоставянето между отделните теми.

Корелацията между два сигнала се използва при откриване и разпознаване на сигнали в условията на интензивни смущения или когато сигналите са сравнително слаби. Корелационните функции изразяват количествено връзката (корелацията) на сигналите в различни моменти от времето. Съществуват два вида корелационни функции – автокорелационна и взаимнокорелационна.

Протокол, чиято теоретична част стои по-близо до учебник, отколкото до студентска работа – пет последователни зависимости, изведени една от друга, преди изобщо да се стигне до измерването. Материалът е върху определянето на скоростта на звука и е оформен в пет римски раздела. Първите три са теоретични и заемат по-голямата част от него. Теоретичната обосновка започва отдалеч – с определение какво представляват звуковите трептения, с границите на чуваемия обхват и с разграничението между инфразвук и ултразвук. Едва след това се стига до основната зависимост за разпространението на надлъжни вълни. Оттам изложението не спира на една формула, а я преработва последователно. Първо чрез уравнението на Поасон за адиабатни процеси, после с уточнение защо скоростта всъщност не зависи от налягането, макар то да фигурира в израза. Следва отделен случай за инфразвуковите вълни, които не са адиабатни, а после и вариант, изведен чрез уравнението на Клапейрон. Последната зависимост е чрез температурната промяна и завършва с числената стойност на един коефициент за влажен въздух. Такава верига от преобразувания рядко се среща в протокол и е готов отговор при устно изпитване по темата. Разделът за опитната постановка обяснява принципа на действие стъпка по стъпка: как се зарежда кондензаторът, какво се случва при превключване, как се задейства и как се спира броячът. Тук е и най-любопитната подробност: описано е закъснението в отговора на високоговорителя, посочено е с колко то изкривява измереното разстояние и е обяснено как се изключва чрез измерване при две положения. Именно това е причината в таблицата да има два реда измервания вместо един. Указанията за изпълнение са три задачи – за въздух при различни разстояния, за друга среда и за промяна на температурата. Изчислителната част съдържа трите използвани формули и голяма таблица с двадесет измервания, разделена на две половини по осем колони, с попълнени отклонения и квадрати. Посочени са и двете разстояния, а накрая – получената стойност с процентна грешка. Протоколът завършва с кратък извод и с полета за дата и подпис. За преподавателя това е готов образец с необичайно подробна теоретична част, годна и за самостоятелно въвеждане на темата в час, без допълнителна подготовка. За студента ползата е двойна: готов пример за оформяне на собствен протокол и наръчник от формули, всяка изведена от предходната, а не приета наготово. Материалът върши работа и при подготовка за колоквиум по темата.

Прочетете текста и изпълнете задачи 1–5. В лабораторен център се валидира модел за корозионна устойчивост на сплави. Протоколът определя параметри като потенциал, рН и скорост на реакция. Първо се калибрират уредите по контролна процедура, после се нормализират измерванията спрямо температурен интервал. Следователно, при повишен фонов шум на сигнала се отчита систематична грешка в оценката. В заключение се формулира дефиниция на работния потенциал като средна стойност за даден диапазон. 1. Кое изречение изпълнява функция на дефиниция в текста? А) Протоколът определя параметри като потенциал, рН и скорост на реакция. Б) Следователно, при повишен фонов шум се отчита систематична грешка. В) В заключение се формулира дефиниция на работния