Към съдържанието
bgmateriali.com

Корелационен анализ на сигналите - 2-ри протокол по СС

Платен материал - 1 кредит

Сподели:

Зареждане на оценките…

1.Теоретична част

Корелацията между два сигнала се използва при откриване и разпознаване на сигнали в условията на интензивни смущения или когато сигналите са сравнително слаби. Корелационните функции изразяват количествено връзката (корелацията) на сигналите в различни моменти от времето. Съществуват два вида корелационни функции – автокорелационна и взаимнокорелационна.

Автокорелационната функция (АКФ) на периодичен и непериодичен детерминиран сигнал показва връзката между сигнала и неговото копие, изместено във времето.

АКФ е четна функция по отношение на τ: Ψ(τ)= Ψ(-τ); Началната стоиност на АКФ Ψ(0) е и нейната максимална стойност.

Взаимнокорелационната функция (ВКФ) показва връзката между два сигнала , изместени един спрямо друг във времето с τ . Тя се дефинира също за периодични и непериодични сигнали.

Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
сигнали
системи
корелационен анализ
протокол

Свързани материали

Комплект от 13 разработки по сигнали и системи – ред на Фурие, корелационни функции, конволюция, амплитудна и ъглова модулация, импулсни и импулсно-кодова модулация

Тринадесет отделни разработки в един архив – всяка по един въпрос от конспекта, всяка в два формата: готов за печат и редактируем. Комплект, който покрива наведнъж значителна част от подготовката за изпит. Материалът покрива основната част от курса по сигнали и системи и е удобен точно с това: не е един дълъг текст, а комплект самостоятелни единици, всяка от които се отваря и учи поотделно. Първата група обхваща математическия апарат. Тук са ортогоналните сигнали и обобщеният ред на Фурие; апроксимирането на периодичен сигнал чрез тригонометричен ред заедно с равенството на Парсевал; комплексната форма на реда на Фурие и спектърът на непериодичен сигнал. Три разработки, които подготвят всичко следващо. Втората група е върху характеристиките на сигналите. В нея влизат корелационните функции и техните свойства – най-обширната разработка в комплекта; взаимната спектрална плътност заедно с теоремата на Релей; връзката между корелационната функция и енергийния спектър; динамичното представяне на сигналите и конволюцията. Третата и най-голяма група е посветена на модулациите. Амплитудната модулация е разгледана в две отделни разработки – спектри на сигналите и енергийни съотношения с разновидностите. Следват ъгловата модулация със спектрите на сигналите и цял блок върху импулсните модулации: амплитудно-импулсна; фазово-импулсна, честотно-импулсна и широчинно-импулсна в общ файл; и накрая импулсно-кодовата заедно с делта модулацията. Устройството на отделните разработки е еднакво и това улеснява ученето. Всяка започва с точката „Същност на процеса“ или с определение, продължава с номерирани подточки, а изложението е наситено с изведени формули и с обяснения какво означава всяка величина. На места са включени графики и времедиаграми. Обемът на отделните файлове е между една и пет страници според сложността на въпроса, така че по-кратките се преговарят за минути, а по-обширните вършат работа като пълен отговор на изпит. Наличието на двата формата е практическо предимство. Файловете за печат се разпечатват направо, а редактируемите позволяват добавяне на бележки от лекциите, преномериране или обединяване на няколко въпроса в общ конспект. Студентът получава подреден комплект, който покрива тринадесет изпитни въпроса и спестява преписването на чужди записки. Разработките се учат и поединично, според това кой въпрос предстои. Преподавателят получава готов набор от кратки изложения, годни за раздаване към упражненията или за основа на семинарно занятие, а еднаквото им устройство улеснява съпоставянето между отделните теми.

1 кредит
сигнали и системи
ред на Фурие
ортогонални сигнали
+7
Разгледай

Изследване на ъглово-модулирани сигнали - 4-ти протокол по СС

Ъгловата модулация се характеризера с изменение на фазовия ъгъл на носещото трептение в зависимост от управляващия сигнал. Изразът за сигнал с ъглова модулация има вида : afm(t)=Aocos(ωot + kS(t)), където ωo- честотата на носещото трептение , k- коефициент за изравняване на размерностите , S(t)- функция, описваща измененията на управляващия сигнал.

1 кредит

ТЕСТ. Научен стил. Български език – 9 клас (Вариант 3)

Прочетете текста и изпълнете задачи 1–5. В лабораторен център се валидира модел за корозионна устойчивост на сплави. Протоколът определя параметри като потенциал, рН и скорост на реакция. Първо се калибрират уредите по контролна процедура, после се нормализират измерванията спрямо температурен интервал. Следователно, при повишен фонов шум на сигнала се отчита систематична грешка в оценката. В заключение се формулира дефиниция на работния потенциал като средна стойност за даден диапазон. 1. Кое изречение изпълнява функция на дефиниция в текста? А) Протоколът определя параметри като потенциал, рН и скорост на реакция. Б) Следователно, при повишен фонов шум се отчита систематична грешка. В) В заключение се формулира дефиниция на работния

1 кредит

Изследване на сигнали с амплитудна модулация - 3-ти протокол по СС

Модулацията е процес, при който информационното съдържание на звуков, видео или цифров сигнал се предава на високочестотен носещ сигнал, предипоследният да се излъчи от радиопредавателя. Устройството, реализиращо процеса на модулация, се нарича модулационно стъпало(модулатор).

1 кредит

Спектрален анализ на периодични сигнали - 1-ви протокол по СС

Всяка хармонична съставка в реда на Фурие се характеризира с амплитуда Ak и  начална фаза .Честотната зависимост на амплитудите и фазите на хармоничните съставки се нарича съответно спектър на амплитудите и фазите.Графичното изображение на спектъра се нарича спектрална диаграма.

1 кредит

Кинетика на електрохимичната корозия – учебен материал: корозионен ток, вътрешни и външни фактори, влияещи върху скоростта, инхибитори и стимулатори

Материалът отговаря на въпроса, който винаги идва след теорията за корозията: колко бързо тече тя и от какво зависи скоростта ѝ. Разработката е конспектна и покрива темата в две точки, като втората е разделена на две групи фактори – единадесет на брой общо. Първата точка изяснява какво изучава кинетиката и въвежда величината, по която се съди за скоростта на процеса. Тук е и същественото уточнение защо се работи с плътност на тока, а не с неговата сила: посочено е, че първата не зависи от размера на повърхността и точно затова е мярка за скоростта. Втората точка е сърцевината на разработката. Факторите са разделени по произход – свързаните със самия метал и свързаните със средата, – което позволява темата да се преговаря по половини. Вътрешните фактори са четири. Първият дава практическо правило по каква величина се съди приблизително за устойчивостта. Вторият обяснява защо обработката на повърхността има значение и в кой стадий влиянието ѝ е най-силно. Третият е за състава и структурата и съдържа наблюдението, което най-често се пита: как се променя устойчивостта при преминаване от еднофазна към многофазна система. Изброени са и видовете дефекти, а накрая е добавена бележка за две технологични операции, които влошават положението. Четвъртият вътрешен фактор е механичният и е обяснен най-подробно – с четири различни последици от напреженията и с отделно уточнение как постоянното опънно натоварване променя самия характер на разрушението. Външните фактори са седем. Сред тях са киселинността на средата, съставът и концентрацията, скоростта на движение – с изрично посочване при кой вид деполяризация влиянието е силно и при кой слабо – и температурата, при която са изброени пет отделни последици наведнъж. Особено полезни са последните две точки. Едната е за веществата, които забавят процеса, другата за онези, които го ускоряват, при това с изброени три групи конкретни примери. Оформлението е справочно: номерирани точки, букви за групите, тирета за отделните фактори. Всеки фактор е формулиран с название и обяснение в едно-две изречения, така че нужното се намира веднага. За преподавателя това е готова опора за въвеждане на темата, без нужда от подготовка. Двете групи фактори вършат работа и поединично – например само вътрешните като материал за отделен час. За студента материалът е точно това, което трябва преди изпит: целият конспектен въпрос на две страници, подреден така, че се преговаря за минути и се запомня по групи.

1 кредит