Йордан Йовков – „По жицата“. Душата на Моканина между човешката мъка и доброта

          Способността да се разбира скритото в човешката душа е това нравствено богатство, с което природата е надарила Йовковия герой Петър Моканина от разказа „По жицата“. Той носи у себе си едни от основните християнски добродетели – състрадание, отзивчивост, доброта. Отдалеч разпознава болката в сърцето на Гунчо, вижда страданието на Нонка и на потъналата в скръб и отчаяние майка. Безмълвни в мъката са и тримата Йовкови герои. Болката им е неизразима и именно до нея се докосва душата на Моканина.