„Челата горе!“: пълният текст на стихотворението „Йохан“ от Христо Смирненски

Поет, който живее едва двайсет и пет години и успява да преобърне българската поезия, е представен тук в целия обхват на пътя си. Разработката започва с жизнения път на Христо Смирненски: рода и родния Кукуш, бягството към София след 1913 година, годините в Техническото и във Военното училище, сближаването с лявото крило в обществения живот и трескавата работа до последния му ден. Следва творческата биография с двете издадени приживе книги, с дългия списък от псевдоними и с обяснение защо злободневните хумористични стихове имат двойно дъно. Обособен раздел е посветен на стихосбирката „Да бъде ден“: как е съставена, кои творби отпадат при второто издание и как върви вътрешната логика от социалните основания за бунт до готовността на безименните души за революция. Голяма част от материала разглежда темата за човека и града: как градът от лиричен и топъл се превръща в пространство на страданието и на бунта, по какво Смирненски се разминава със символистичното виждане за тълпите и какво ново значение придобива улицата. Отделни части са посветени на революцията и героиката, на стихотворението „През бурята“ и на образа на Йохан, както и на един по-необичаен ъгъл: целувката в поезията на Смирненски, проследена от народните приказки до революционната лирика. Финалът е практически, с аналитични процедури по проблемни кръгове и с въпроси за страданието и състраданието, които могат да послужат за дискусия или за писмена работа, а последният раздел се спира на стила и остроумието с примери от фейлетоните и писмата на поета. Обхватът позволява текстът да се използва и за реферат върху живота и творчеството, и за подготовка на съчинение върху отделно стихотворение.

Поемата, с която българската литература влиза в двайсети век, поднесена цялата: тук е пълният текст на „Септември“ от Гео Милев, в дванайсетте му части и с оригиналното стъпаловидно разположение на стиха. Първата част носи прочутото начало за нощта, която ражда „вековната злоба на роба“, и дългото изброяване на местата, сечивата и хората, които се сливат в едно име: народ. Втората и третата стигат до слънчогледите, погледнали слънцето, и до подписа с кръв под думата „свободен“. Средните части изброяват градовете и селата на въстанието, представят хората на черния труд с чука и сърпа и стигат до изречението, което разделя творбата на две: „Започва трагедията!“ Оттам нататък вървят частите за първите паднали, за настъпващите войски и за поп Андрей с легендарния топ, а след тях и картината на нощта след погрома. Дванайсетата част е разговорът с античността и с небето: Ахил, Хекуба, Касандра и въпросът кой е излъгал вярата, преди финалът да стигне до „Септември ще бъде май“ и до последния стих за земята, която ще бъде рай. Текстът е даден без бележки и без анализ. Нужен е при заучаване на откъс наизуст, при точно цитиране в съчинение или теза, при проследяване на експресионистичното разположение на стиха и в час, когато трябва самата поема пред очите.

Тук е самата творба, а не разказ за нея: „Зимни вечери“ на Христо Смирненски, дадена изцяло, с всичките си части, така че стихът да се чете и цитира точно. Началото е картината на града: вечерта като черна гробница, оградите, които гледат с жълти стъклени очи, оскрежената топола призрак, изопнатите жици като странни струни и младата луна, бележеща незнаен път с тънкия си огнен сърп. Следва пътят на лирическия говорител край смълчаните хижи, откъдето през мътните стъкла го гледат вечната бедност и грижа. Оттам поглед през прозореца открива първата човешка сцена: завърналият се безхлебен и пиян баща, силуетът със заканата, пищящите деца и жената, която ридае навън. Трета част въвежда музиката и огъня: разплаканата цигулка, чуковете на циганите ковачи, елмазената стомана, златните сълзи и снопчетата пламък в сгушената барака. По-нататък мъглата поглъща улицата с писъка на локомотива, електрическия наниз и незнайните силуети, докато през нея не се появи слепият старик с натовареното дете и не прозвучи най-известното обръщение в творбата. Следва сцената със свещите и ковчега, с моминското лице, ридаещата старуха и дрипавото детенце пред мъничкия иконостас, а последната част връща говорителя обратно край същите хижи, при двете деца с чувалчета до фенера и при снежинките, които стават на кал. Страницата върши работа при анализ на „Зимни вечери“, при подготовка за интерпретативно съчинение или отговор на литературен въпрос, при търсене на точен цитат и при заучаване на откъс наизуст.

Едно от най-често рецитираните стихотворения на Христо Смирненски, поместено в целия си вид, без съкращения и без придружаващ анализ. Девет четиристишия, в които младият човек тръгва към живота с отворени очи и очаква пролет, а среща друго. Творбата се движи между два полюса: майската зора, цветята и лунните лъчи в началото, и черната сянка, оковите и морето от кръв, което идва след тях. Финалът повтаря въпроса от първия стих, но с променен отговор. Записът е удобен за наизустяване, за преписване и за точно цитиране в анализ, в интерпретативно съчинение или в есе, включително на познатите редове за човешкия дух под трънен венец и за урагана от души. Тук няма тълкуване: страницата дава самата творба, върху която стъпват съчиненията и анализите за поезията на Смирненски.

Стая с оголени стени, угаснала камина и човек, който не може да заспи: тук е поместен целият текст на „Нощ“ от Пейо Яворов, без съкращения и без чужд коментар между стиховете. Творбата тръгва от треската и полумрака в тясното помещение, минава през прозореца към бягащите облаци и от външната буря се пренася навътре, в душата, където тътенът се превръща в писъци, окови и размахан бич. Оттам израства обвинението на съвестта и клетвата пред родината, изречена с думите, които се цитират най-често от цялата творба. Следват виденията: веригите, които стягат насън, злобният дух с продадените отдавна мечти, изчезналата звездица и появата на мечтата, дошла окъсана и премръзнала, а след нея, тълпата. Втората половина е предсмъртно видение, отправено към майката: гробът, босилекът, жената, която ще дойде в лунна нощ, и гласът на родината, зовяща и живите, и мъртвите. Финалът връща утрото и същата стая, така че кръгът на творбата се затваря там, откъдето е тръгнал. Записът пази оригиналната графика, включително дългите редици чертички, с които е предаден прекъснатият сън. Удобен е за точно цитиране в анализ или съчинение, за наблюдение върху видението като похват, върху смяната на гласовете и върху мотивите за нощта, съня, съвестта и родината, както и за наизустяване на отделни части.

1. От кое стихотворение са стиховете? Братя мои, бедни мои братя - пленници на орис вечна, зла - ледно тегне и души мъглата - на живота сивата мъгла... A) „Да бъде ден!“ Б) „Зимни вечери“ B) „Стария музикант“ Г) „Юноша“ 2. Кое от посочените произведения НЕ е поема? A) „Цветарка“ Б) „Йохан“ B) „Септември“ Г) „Градушка“ 3. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Ний“ Б) „Миг“ B) „Песента на Б) В стихотворението „Юноша“ лирическият герой се наслаждава на младостта. B) Художественото