„Аз ще знам за какво да умра“: „Юноша“ от Христо Смирненски, пълният текст на стихотворението

1. От кое стихотворение са стиховете? Братя мои, бедни мои братя - пленници на орис вечна, зла - ледно тегне и души мъглата - на живота сивата мъгла... A) „Да бъде ден!“ Б) „Зимни вечери“ B) „Стария музикант“ Г) „Юноша“ 2. Кое от посочените произведения НЕ е поема? A) „Цветарка“ Б) „Йохан“ B) „Септември“ Г) „Градушка“ 3. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Ний“ Б) „Миг“ B) „Песента на Б) В стихотворението „Юноша“ лирическият герой се наслаждава на младостта. B) Художественото

Стая с оголени стени, угаснала камина и човек, който не може да заспи: тук е поместен целият текст на „Нощ“ от Пейо Яворов, без съкращения и без чужд коментар между стиховете. Творбата тръгва от треската и полумрака в тясното помещение, минава през прозореца към бягащите облаци и от външната буря се пренася навътре, в душата, където тътенът се превръща в писъци, окови и размахан бич. Оттам израства обвинението на съвестта и клетвата пред родината, изречена с думите, които се цитират най-често от цялата творба. Следват виденията: веригите, които стягат насън, злобният дух с продадените отдавна мечти, изчезналата звездица и появата на мечтата, дошла окъсана и премръзнала, а след нея, тълпата. Втората половина е предсмъртно видение, отправено към майката: гробът, босилекът, жената, която ще дойде в лунна нощ, и гласът на родината, зовяща и живите, и мъртвите. Финалът връща утрото и същата стая, така че кръгът на творбата се затваря там, откъдето е тръгнал. Записът пази оригиналната графика, включително дългите редици чертички, с които е предаден прекъснатият сън. Удобен е за точно цитиране в анализ или съчинение, за наблюдение върху видението като похват, върху смяната на гласовете и върху мотивите за нощта, съня, съвестта и родината, както и за наизустяване на отделни части.

1. От кое стихотворение са стиховете? Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: „Търпи, и ще си спасиш душата?“ A) „Борба“ Б) „Елегия“ B) „Към брата си“ Г) „Майце си“ 2. Кой пее песента в цитираните стихове? Ако ли, майко, не можеш от милост и туй да сториш, то ‘га се

Поет, който живее едва двайсет и пет години и успява да преобърне българската поезия, е представен тук в целия обхват на пътя си. Разработката започва с жизнения път на Христо Смирненски: рода и родния Кукуш, бягството към София след 1913 година, годините в Техническото и във Военното училище, сближаването с лявото крило в обществения живот и трескавата работа до последния му ден. Следва творческата биография с двете издадени приживе книги, с дългия списък от псевдоними и с обяснение защо злободневните хумористични стихове имат двойно дъно. Обособен раздел е посветен на стихосбирката „Да бъде ден“: как е съставена, кои творби отпадат при второто издание и как върви вътрешната логика от социалните основания за бунт до готовността на безименните души за революция. Голяма част от материала разглежда темата за човека и града: как градът от лиричен и топъл се превръща в пространство на страданието и на бунта, по какво Смирненски се разминава със символистичното виждане за тълпите и какво ново значение придобива улицата. Отделни части са посветени на революцията и героиката, на стихотворението „През бурята“ и на образа на Йохан, както и на един по-необичаен ъгъл: целувката в поезията на Смирненски, проследена от народните приказки до революционната лирика. Финалът е практически, с аналитични процедури по проблемни кръгове и с въпроси за страданието и състраданието, които могат да послужат за дискусия или за писмена работа, а последният раздел се спира на стила и остроумието с примери от фейлетоните и писмата на поета. Обхватът позволява текстът да се използва и за реферат върху живота и творчеството, и за подготовка на съчинение върху отделно стихотворение.

1. Посочете НЕВЕРНИЯ отговор! Христо Смирненски се отличава от другите български поети с: а) излъчването на възторжена младост и очарование б) състраданието към унижените и оскърбените жертви на града в) опиянението на очакването на „бурята”, на „празника”, които ще променят света г) експресионистичните си творби 2. Смирненски наследява поетиката на

Поема, в която Пенчо Славейков разказва последните дни на английския поет Шели и превръща спора за идеала в едно пътуване по вода. Тук е поместен пълният текст на „Сърце на сърцата“, заедно с мотото от Шели и с трите части на творбата. Първата рисува вечерта над залива и разпрята на брега: твърдението, че честит е онзи, чието сърце е олтар на истината, възражението за поета, чиито истини са враг на всяка истина в живота, и отговорът на Шели за Монблан и за светлината, която той иска не да смразява, а да стопля. Втората част се пренася в лодката под звездите: разговорът за силата, която трябва да се търси в самия себе си, защитата на утопията като единствен надежден компас и бурята, която връхлита, докато думите още не са свършили. Третата връща другарите на брега при кладата и стига до сцената, дала името на творбата, а после и до протестантските гробища в Рим, до ясмина над гроба и до мраморната плоча с надписа Cor cordium. Текстът е даден без бележки и без анализ. Нужен е при цитиране в съчинение или теза, при подготовка за час върху индивидуализма и кръга „Мисъл“, при темата за поета и идеала и при заучаване на откъс наизуст.