Едно мнение, едно есе: практическо ръководство за писане на есе в две стъпки
Зареждане на оценките…
Първата стъпка. Макар че прилича на своите събратя, всеки човек е неповторим и единствен. Както скъпоценният камък пречупва светлината по характерен само за него начин, така и човекът пречупва през себе си образа на света. За всичко, което минава през ума и сърцето му, всеки може да има свое отношение, свое мнение. Когато някой пише есе, той или тя прави именно това - споделя с читателите мнението си по някаква тема.
От всяко мнение ли става добро есе? Уви, не. Добро есе произлиза от интересно мнение. Например ако във връзка с темата „Лятната ваканция" изразиш становището: „Най-добре е да се почива на море", едва ли ще смаеш читателя. По-скоро ще го накараш да си помисли: „Че това кой не го знае?" И да загуби интерес да чете по-нататък. От мнение, което може да се определи като общоприето, е доста трудно да се получи добро есе.
Да, не е лесно да изразиш мнение, различно от това на останалите. Първото, което ти идва на ум по темата, в повечето случаи представя обикновено, дори съвсем банално твърдение. Но този първи опит не бива да те отчайва, защото изречението, което най-напред ти е дошло на ум, често няма нищо общо с твоето истинско мнение. До истинското мнение стигаш едва след като си поставиш колкото може повече въпроси във връзка със зададената тема. Например: „Къде обичам да летувам? Коя е най-щастливата ми ваканция? Кой е най-яркият ми спомен от нея?" и т.н. Почти сигурно е, че това, което ще се оформи като отговор, вече няма да звучи скучно, защото ще бъде пречупено през твоите собствени мисли и вълнения. Така баналното твърдение може да се превърне в: „Повечето хора смятат, че е най-добре да се почива на море, но аз поставям над всичко походите из Родопите", или: „Обичам да ходя на море, защото там мога да се отдам на голямата си страст - подводната фотография", или: „Най-хубавата лятна ваканция е тази, която прекарваш с любимите си приятели." Вариантите са безброй. Всъщност колкото хора - толкова варианти. За да грабнеш вниманието на читателя, постави в основата на есето своето истинско мнение. Вярвай, че то е ценно и че си струва да бъде споделено.
Подобен подход към конструирането на есето освобождава ученика от притеснението, че трябва да бъде едновременно ерудит и поет, за да напише нещо смислено. Следващата стъпка цели „въвеждането" във формата. До голяма степен това означава посвещаване в култа към абзаца.
Втората стъпка. Когато успеем да формулираме подробно и в детайли мнението си, може да се каже, че сме съставили тезата на есето. Например: „Повечето хора смятат, че е най-добре да се почива на море, но аз поставям над всичко походите из Родопите. Общуването с хора, които обичат планината, невероятно красивите гледки и свежият планински въздух стопяват всяка умора и те правят истински щастлив." Веднъж формулирана, тезата следва да бъде доказана. Как да сторим това?
Вглеждаме се в детайлите (елементите), от които тезата е съставена: „общуването с хора", „красивите гледки", „свежият въздух стопява умората", „истински щастлив". За всеки от тях е необходимо да предложим интересно доказателство. Може например това да е малко известен факт за влиянието на планинския климат върху човешкия организъм, описание на пейзаж, преживяна от самите нас случка и пр. Повечето от тези данни са в паметта ни - трябва просто да ги съживим и да ги използваме. Та нали и мнението, което сме изразили, също е плод на някогашни преживявания и размишления. Сред най-вълнуващите от тях ще открием нашите доказателства. Внимание - за всеки елемент от тезата е необходимо да предложим най-малко едно доказателство.
На това място разглеждаме страница, на която отчетливо личи как текстът е разделен на абзаци. Възможно е между тях да има оставен допълнителен интервал. Подчертавам, че това разделение има изключително важна функция - то помага на читателя да разграничи доказателствата, - и че на всяка идея съответства отделен абзац.
Добре написаният абзац се състои от главно изречение, което представя идеята, и развиващи изречения, които я подкрепят. Накрая стои завършващото изречение, което дава знак на читателя, че разсъждението е изчерпано. Така в представената по-горе теза се съдържа елементът „красиви гледки". Доказателството на тезата няма да е изчерпателно, ако не посветим на този елемент поне един абзац. Той може да звучи така:„Когато чуя думата „Родопи", пред очите ми се открива една райска гледка. (Главно изречение.) Намирам се на родопски връх. Докъдето поглед стига - други върхове. Заоблени, сякаш еднакво високи, те приличат на застинало море. И както в морето се преливат разни цветове, така и родопските върхове са оцветени различно - най-близките са яркозелеии, по-отдалечените - синьозелени, а върховете на хоризонта са съвсем сини и сякаш потопени в млечна мъгла. (Развиващи идеята изречения.) Когато за пръв път видях тази гледка, тя така ме изуми, че си помислих: „Пред това бледнее и най-красивият морски пейзаж!" (Завършващо изречение.)
Ако трябва да обобщим, тезата е представена в един абзац; изложението - в няколко (поне един за всеки елемент от тезата); заключението - в един. Да, очевидно е, че напомня структурата на съчинение разсъждение! Какво по-естествено от това, след като есето е опит да се изрази и защити определено мнение'?
Когато напишеш много есета и усетиш, че владееш формата, можеш да започнеш да експериментираш с подредбата теза - изложение - заключение. Вместо например да започваш все с тезата, опитай да сложиш в началото някой от развиващите я абзаци. Защо ли? Защото може да се окаже, че ако разкажеш интересна история или направиш ефектно описание, ще грабнеш по-лесно вниманието на читателя, ще създадеш у него определено настроение и така по-лесно ще го убедиш в правотата на своето мнение. Ако избереш такъв подход, тезата може да се яви на което и да е място - като втори абзац, в средата, дори в края. Важното е да я има или да бъде подсказана. И, разбира се, да бъде убедително защитена. Не забравяй формулата:
Една мисъл - едно изречение.
Една идея - един абзац.
Едно мнение - едно есе
Свързани материали
Как се пише есе - подробен урок: От личната позиция и свободния полет на мисълта до убедителния, образен и логически свързан текст
Този урок започва от самата природа на есето и от неговия създател, като цитира Мишел дьо Монтен. Първата част извежда общите характеристики на жанра: образни, експресивни и емоционални разсъждения, интересни примери и интригуващи факти. Обяснено е защо есето допуска свободата на мисълта, но изисква и логическа свързаност. Втората част е посветена на съдържателно-композиционните особености: какво се прави в началото и какво в края, каква е ролята на скритата теза и как се изграждат уводът, изложението и заключението. Накрая е даден кратък обобщен план за писане на есе, който може да се използва направо. Двадесет въпроса с отговори и практически задачи проверяват усвоеното. Разработката е удобна за подготовка преди класна работа, за самостоятелно упражнение и за поправяне на вече написан текст, а частта за образността помага текстът да не се превърне в сухо изброяване на аргументи. Обобщеният план в края е особено практичен, защото събира целия урок в няколко реда и може да стои пред очите на ученика, докато пише. Примерите показват и къде свободата на есето свършва. Цитатът в началото задава тона на целия урок.
Технология на създаване на есето: От първата идея и черновата до логическия, въздействащ и завършен текст
Урокът разглежда есето като процес, а не като готов резултат. Началото обяснява какво представлява този вид текст и защо е важно да се знае как се пише. След това са изведени трите основни етапа: подготовка за писане, самостоятелно написване и редактиране, и всеки от тях е разгърнат поотделно. Най-подробна е частта за подготовката: как се търси нестандартен, провокативен и ангажиращ подход към темата, как се набелязват идеи и факти, как се разсъждава върху тях и как от разсъждението се оформя становище. Отделно е показано как от становището се извежда теза и как към нея се прибавят подтези. Седемнадесет въпроса с отговори и практически задачи затвърждават всяка стъпка. Понеже урокът не е обвързан с конкретна тема, той може да се използва при всяко есе: за планиране преди писане, за проверка на вече написан текст и за преодоляване на най-честия проблем, а именно тръгването без ясна теза. Отделено е внимание и на черновата като нормален етап, а не като загубено време, и на редактирането, при което текстът се съкращава и подрежда, вместо да се допълва безкрайно. Езикът на обясненията е прост и без излишна терминология.
Голям ум в малко слово: какво е есе и как се стига от темата до заключението. Учебен материал за писането на есе
Есето изглежда като най-свободния жанр, докато не седнеш да го напишеш. Този учебен материал по български език подрежда свободата в правила и показва какво трябва да знае ученикът, преди да напише първото изречение. Първата част отговаря на въпроса какво е есе. Проследен е произходът на думата и на жанра, посочени са авторът и книгата, с които той започва, както и по-късните имена, които го утвърждават, включително и български. Есето е определено като споделен житейски опит и като граничен жанр, а определението е допълнено с речниковото тълкуване и с две цитирани мнения на изследователи за неговата природа. Отделено е внимание и на въпроса за обема: защо есето е кратък жанр и какъв обем се смята за оптимален. Втората част е практическа и води през писането стъпка по стъпка. Разделът за темата показва как една дума може да крие няколко различни значения и как се избира ъгълът, от който ще се пише, като разсъждението е онагледено с конкретен пример за тема. Разделът за увода предлага различни възможности за начало на текста и подрежда отделно нещата, които не бива да се правят в него. Следва частта за тезата: къде може да бъде разположена, какво съдържа, колко дълга трябва да бъде, какво не се допуска в нея и как се разделя на подтези. Разделът за аргументацията обяснява какви доказателства се подбират, в каква последователност се редят примерът, разсъждението и изводът, каква роля играят цитатите, съпоставките и антитезата. Заключението е разгледано през това как се проверява свършената работа и как се търси оригинален завършек, без да се повтаря вече казаното. Финалната част напомня какво всъщност показва ученикът чрез всеки написан от него текст. Подходящ за подготовка за писане на есе в училище, за матура и за самостоятелна работа върху жанра.
Как да напишем есе по морален проблем: жанрът, видовете есе, стъпките в работата и цялостна примерна разработка по темата „Гледам и виждам“
Мнозина се затрудняват не да измислят какво да напишат в едно есе, а как да го подредят така, че то наистина да убеждава. Тази разработка тръгва точно оттам и води ученика от теорията до готов образец. Първата част отговаря на въпроса какво е есе: как се появява самата дума, откъде идва традицията на този тип текстове и кои са признаците, по които едно съчинение може да се нарече есе. Изведени са изискванията към проблема, тезата, аргументацията, изводите, композицията и изразните средства. Следва разглеждане на общуването при писането на есе: кой пише, за кого пише, с каква цел и какъв резултат се очаква. Тази част помага на ученика да осъзнае, че текстът се пише за читател, а не сам за себе си. Самостоятелен акцент е поставен върху видовете есе. Разграничени са есе рефлексия, есе казус и есе апел, а различията между тях са обобщени в подробна таблица по показателите същност, цел, резултат, роля на автора, роля на читателя, тип аргументация, композиция и изразни средства. По-нататък е описана последователността на работата: осъзнаване на темата и проблема, формулиране на теза, събиране на материала и изграждане на аргументативната верига, съставяне на план, написване и проверка на текста. Обяснено е и какво трябва да съдържат въведението, основната част и заключението, като е дадена и схема на общия план. Финалната част е най-практическата: върху конкретна тема, свързана с познат античен мит, е разработен цялостен пример, който преминава през тълкуването на проблема в заглавието, формулирането на тезата, организацията на материала, трите аргументативни вериги с аргументи, доказателства и примери, както и през извода и заключението. Разработката е подходяща за самостоятелна подготовка за писане на есе, за преговор преди класна работа и за подготовка за матура по български език и литература.
Пътят от проблема до тезата: есето като аргументативен текст. Теория, видове есета, стъпки и план за писане
Преди да седне пред белия лист, ученикът има нужда да знае как изобщо работи аргументативната реч. Този учебен материал по български език тръгва точно оттам: обяснява кой текст наричаме аргументативен и как проблемът, тезата и аргументите се свързват в едно цяло. В началото е поставен въпросът за трите основни типа реч и за мястото на разсъждението сред тях, а след това вниманието се насочва към произхода на думата „есе“ и към книгата, с която жанрът получава името си. Оттук е изведен списък с основните характеристики на есето като жанр на аргументативната реч: какъв проблем поставя, каква позиция изисква, как се доказва тезата, как се подреждат аргументите и каква образност допуска речта. Отделен раздел разглежда ситуацията на общуването при писането на есе: кои са участниците, каква може да бъде целта, какъв е предметът на текста и какъв резултат се очаква. Този поглед помага да се разбере защо едно есе звучи различно според това пред кого и заради какво се пише. Същинската част представя трите вида есе: есе рефлексия, есе казус и есе апел. Всеки от тях е описан поотделно, а различията между тях са обобщени в подробна таблица по редове като същност, цел, резултат, роля на автора, роля на читателя, аргументация, композиция и изразни средства. Така разликите се виждат наведнъж, вместо да се търсят из текста. Практическата част проследява последователността на работата стъпка по стъпка: осъзнаване на темата и проблема, формулиране на тезата, събиране на материал и изграждане на аргументативната верига, съставяне на план, написване и проверка на готовия текст. Всяка стъпка е обяснена с това какво точно се прави в нея и защо се пропуска трудно. Финалната част е посветена на плана на есето: двете функции на въведението, изискванията към основната част с тезата и аргументацията, задачите на заключението и схематичен модел на подредбата на цялото съчинение. Подходящ за подготовка за писане на есе в училище, за упражнение върху аргументативния текст и за самостоятелна работа преди изпит.
Есе по граждански проблем - теория, десет стъпки за писане и готов образец на тема „Политическото хамелеонство“
Едно животно сменя цвета си, за да оцелее, и никой не го съди. Човекът прави същото - и разликата се оказва огромна. Върху този образ е изградено готовото есе, с което завършва материалът. Но преди него стои нещо не по-малко полезно: пълно ръководство как изобщо се пише есе по граждански проблем. Първата част представя жанра - произхода му, книгата, която го превръща в литературен жанр, и седемте значения, скрити в самата дума „опит“, поднесени в таблица. Следва дял за есето като ученическо съчинение, в който е обяснено какво е клише и защо то убива текста, с двойки примери за сравнение. Втората част очертава изискванията към жанра и разграничава есето по граждански проблем от есето по морален и по житейски проблем чрез таблица с примерни теми. След нея идват шест основни положения, които трябва да са ясни, преди да бъде написана и една дума - за текста и неговите признаци, за разсъждението като основа, за личната интерпретация, за структурата, за стила и за културата на пишещия. Всяко положение е онагледено с кратки примерни текстове, включително и с двойки „грешен - правилен подход“. Централната част е подробен модел за писане в десет стъпки - от осмислянето на темата и планирането, през формулирането на тезата, избора на начало, структурата, абзаците и преходите, до подбора на езиковите средства, финала и редактирането. Всяка стъпка съдържа примери, а на места и таблици, слаби и силни варианти за сравнение, както и предупреждения срещу типичните грешки. Следва обобщаваща схема на всички стъпки и задача с помощ при осмислянето на темата. Материалът завършва с изцяло разработено есе на посочената тема - с ясна теза, аргументация в няколко посоки, литературна опора и поанта. Подходящ е за подготовка за класно съчинение, за самостоятелна работа върху жанра и като образец за писане.