Контролна работа. Българската литература след Втората световна война. Литература – 10 клас (Вариант № 2)

Контролна работа по литература за десети клас върху раздела за българската литература след Втората световна война. Петнадесет задачи с избираем отговор и пет с кратък писмен отговор обхващат три произведения – романа на Димитър Димов, разказа на Николай Хайтов и разказа на Йордан Радичков. Началната задача се отнася до самия период и до онова, което определя развитието на литературата след промяната – еднопартийната власт и цензурата. Този въпрос е нужен, тъй като без него съдбата на разглежданите творби остава необяснена. Обособена е обемна линия за романа. Проверяват се начинът, по който са изградени героите, историческият фон, жанровата определеност чрез отрицателна формулировка, мотивите в началната картина, значението на името, дало заглавието на предприятието, и причината двамата главни герои да бъдат обречени. Особено ценна е задачата за преработката на романа. Тя насочва към нещо съществено за целия раздел: че творбата е трябвало да бъде приведена в съответствие с изискванията на времето – пряка последица от онова, което установява първият въпрос. При разказа на Хайтов се разглеждат тълкуването на заглавието на сборника, особеностите на повествованието с неговия сказов изказ и диалектни думи и основното противопоставяне. При разказа на Радичков проверката засяга какво спиралата не символизира, връзката между режисьора и шипковия храст и похвата, който в приведен откъс отсъства. Отделна задача е съпоставителна и търси общия проблем между двете по-къси творби. Петте задачи с кратък писмен отговор са с посочен обем – по едно-две изречения. Те засягат символ от романа, влияние от европейските направления, главния герой на разказа и неговото преживяване, преносното значение на едно заглавие и обща тема за целия период. Задачата за европейското влияние е сред полезните, защото поставя българския роман в по-широк контекст. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане. На учителя контролната дава готова проверка в края на раздела, с бърза проверка на затворената част. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху литературата от периода.

Двадесет въпроса с избираем отговор върху раздела за българската литература след Втората световна война – без отворена част, без задачи за писане. Проверката е изцяло затворена и се проверява за минути, но обхватът ѝ е широк. Три произведения носят основната тежест: роман от Димитър Димов, разказ от Николай Хайтов и разказ от Йордан Радичков. Към тях са прибавени и няколко въпроса, които се отнасят до периода изобщо. Разпределението върви на групи. Първите шест задачи са за романа, следващите четири – за единия разказ, после четири за другия. Такава подредба позволява проверката да се раздели според хода на часовете, ако творбите се изучават поотделно. При романа въпросите засягат отделна глава, символиката на едно название, начина на изграждане на героите, мотивите в началния пейзаж и историческия фон. Отделна задача се отнася до преработката на творбата – рядко проверяван, но съществен за раздела въпрос. При разказите вниманието е насочено най-вече към повествованието. Проверяват се начинът на разказване, строежът на сюжета, особеностите на изказа и присъствието на диалектни думи. Отделни задачи се отнасят до проблематиката и до изразните средства в приведен цитат. Две задачи са съпоставителни и поставят двата разказа един до друг – какво им е общо и какво не е. Този тип въпрос изисква поглед върху повече от една творба. Последните три задачи излизат извън отделните произведения и се отнасят до особеностите на прозата от периода, до представителните романи и до онова, което определя развитието на литературата тогава. Последната задача заслужава отделно внимание. Тя е поставена накрая, но всъщност обяснява всичко останало: без нея нито преработката на романа, нито особеностите на прозата от онези десетилетия могат да бъдат разбрани. Разположението ѝ е удачно – ученикът стига до общото основание, след като вече е видял отделните му прояви. Задачата с изброените романи също е ценна. Тя изисква да се разпознае кои заглавия принадлежат на един и същи период, а сред вариантите са смесени творби от различни десетилетия. Такъв въпрос проверява ориентиране в литературната история, а не в отделен текст. Значителна част от условията са построени върху отрицание – кой проблем не се отнася, коя особеност не е характерна, кой ред е излишният. Форматът налага всичките четири варианта да бъдат претеглени. Езикът на условията е на литературознанието и предполага, че понятията са изяснени в час. Срещат се термини за строеж на повествованието, за вид изказ и за композиционни похвати. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, без пояснения. Това прави проверката бърза, но обсъждането на по-спорните места остава за час. Оформлението е готово за разпечатване – задачите са номерирани, вариантите са ясно отделени, а приведеният цитат е обособен в рамките на условието. Материалът е подходящ за обобщителна проверка в края на раздела. Учителят получава готов инструмент с широк обхват и възможност да го използва и на части, а ученикът – начин да установи дали трите творби не се сливат в обща представа за периода.

Половин век българска литература, събрана в двадесет задачи. Тази контролна работа обхваща българската проза след Втората световна война – от мащабните романи на петдесетте до разказа, който преобърна представата какво изобщо може да бъде разказ. Първата част е с избираем отговор и се движи между няколко творби и епохи. Проверява се проблематиката на „Дърво без корен“ и на „Нежната спирала“, конфликтите в „Тютюн“ и жанровото му определяне, авторството и времето на действие във „Възвишение“, както и разпознаването на творбите, представили епическата линия през петдесетте години. Отделни задачи се спират на характерните белези на прозата от шейсетте – какво е типично за нея и какво не ѝ принадлежи. Значителен дял имат задачите върху повествованието и стила. Търси се по какъв принцип е изградено разказването при Радичков, с какъв похват Хайтов променя класическия модел на българския разказ, каква е композицията на „Нежната спирала“ и кои са ключовите ѝ сюжетни опори, какво художествено средство стои в самото заглавие. Тук се проверява усет към форма, а не запомнени сюжети – затова и тези задачи обикновено отсяват най-добре подготвените. Последните пет задачи изискват писане и са същинската тежест на материала. Едната иска теза за посланието на „Нежната спирала“ през символиката на един от образите. Друга поставя финалната реплика на „Дърво без корен“ и изисква тълкуване през етимологията на споменатите места. Трета търси смисъла на заглавието като обобщаващ символ, четвърта – преобразяването на два познати мотива в „Тютюн“ спрямо възрожденската традиция, а последната изисква собствено мнение за стила на Радичков. Място за писане е предвидено под всяка от тях. Отговорите в края са изключително подробни. Всеки затворен отговор е придружен с кратка аргументация защо е верен, а за петте отворени задачи са дадени разгърнати примерни отговори – цели абзаци, които могат да послужат и като образец за построяване на теза. За учителя това е готова контролна работа за обобщение на целия дял, но и материал за работа върху писането на теза. Съчетава фактологична проверка със сериозни аналитични задачи, а разгърнатите отговори дават ясен критерий за оценяване и готови формулировки за коментар пред класа. За ученика е подготовка от най-полезния тип. Освен че проверява знанията, показва как изглежда добре написана теза по литературен въпрос – умение, което решава оценката при всяко следващо писмено изложение. Подходяща е и за самостоятелна подготовка, и за преговор преди изпит.

Кариеристът, който гази през хората, момъкът без корени и разказвачът, който се смее на абсурда – трима много различни герои и една обща проверка върху тях. Двадесет и пет задачи обхождат три от най-силните творби на българската проза след Втората световна война. Първата трета е върху романа „Тютюн“ и работи прицелено с две отделни глави. Проверява се какво символизира фабричното пространство, какъв е Борис в началото и в какво се превръща по-късно, как гледа на образованието и на близките си, какъв социален свят изгражда авторът и какъв е сблъсъкът между двамата водещи мъжки образа. Задачите проследяват промяната в героя стъпка по стъпка, вместо да я обобщават с една оценка, и точно затова изискват познаване на конкретния текст. Втората част е върху „Дърво без корен“. Тук се търсят смисълът на заглавието, основният конфликт, образът на народната култура, значението на ключова сцена в разказа, ролята на второстепенен, но важен персонаж и ценностите, които авторът противопоставя на модерния свят. Това са въпросите, чрез които разказът се разбира като нещо повече от история за един преселник. Третата част е посветена на „Нежната спирала“ и на онова, което прави Радичков различен – внушението на разказа, стилът, символиката на заглавието, начинът, по който се проявява абсурдът, позицията на разказвача, езикът, ролята на отделни образи и сцени. Тази част е и най-предизвикателната, защото изисква усет към стил и към подтекст, а не запомнени определения от учебника. Две от задачите обединяват трите творби и търсят общото между тях – по тема и по вътрешно състояние на героите. Те завършват работата с обобщение, което иска съпоставка, а не изброяване. Всички задачи са с четири възможности за избор и еднозначно решение. Отговорите заемат отделна и много подробна част в края на материала. Всеки от тях е придружен с обосновка в няколко изречения – защо посоченото е вярно и на какво в текста се опира. Така материалът работи и като кратък коментар върху трите произведения. За учителя това е готова контролна работа, която не изисква никаква подготовка и обхваща цял дял в оценима форма. Разделянето по творби позволява да се използва и на части, а обосновките към отговорите дават формулировки за коментар и за устно изпитване. За ученика е бърз и надежден начин да провери подготовката си преди изпитване или писмена работа. Обясненията към отговорите превръщат всяка грешка в изяснено място, а не в отбелязана точка, и подготвят почвата за самостоятелно изложение върху някоя от трите творби.

Осемнадесет задачи, а нито една не пита какво се случва в творбата. Всеки въпрос започва със „защо“ или търси причината зад даден художествен избор. Именно това отличава контролната работа от обичайните проверки по темата. Тук не се разпознават герои и сюжети, а се обяснява защо авторът е постъпил така, а не иначе. Материалът обхваща цял литературен период – между двете световни войни – и е събран на три страници. Първата третина е за самата епоха. Седем задачи изясняват какво определя мирогледа на времето, кои два принципа си противостоят, кои жанрове са типични, какво стои в основата на едно от направленията и как се променят понятията за справедливост и за отечество. Особено ценна е задачата за отечеството. Тя изисква да се разбере, че едно понятие, което дотогава обединява, в този период вече разделя – наблюдение, което обяснява цялата литература на епохата. Оттам започват въпросите за конкретните автори, всеки с по няколко задачи. При Гео Милев са три и всички са от вида „защо“: защо се отрича божественото, защо един-единствен герой е назован с името си и какво стои зад този избор. Отговорите изискват тълкуване, а не помнене. При Христо Смирненски задачите са две – върху начина, по който читателят се свързва с лирическия герой, и върху символите, чрез които е изграден образът на несправедливия свят. При Атанас Далчев също са две, като първата разчита един от най-характерните му мотиви, а втората пита какво означава една дума в заглавието на стихотворение – значение, различно от литературоведското. Следват два въпроса за Йордан Йовков – кой е основният герой в неговия свят и защо в един негов разказ героят е наказан въпреки нравственото си прераждане. Накрая идват два за Никола Вапцаров: коя е най-страшната последица от липсата на вяра и каква е въздействената стратегия на една творба. Форматът е еднакъв през целия тест – три възможности, една вярна. Неверните са построени умело: обикновено едната е повърхностна, а другата звучи научно, но не отговаря на въпроса. Отговорите са изведени накрая в два компактни реда, номерирани поред от първата до осемнадесетата задача. За преподавателя това е готова контролна работа за края на раздела, без нужда от подготовка. Въпросите вършат работа и поединично – като теми за беседа или като устен контрол. За ученика ползата е ясна: покрити са и епохата, и петимата автори, при това през причините, а не през съдържанието. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома преди изпитване.

Краят на седми клас изисква повече от преразказани сюжети. Този тест го проверява честно – двадесет и пет задачи, които обхождат цялата учебна година и изискват не просто спомен за прочетеното, а свързване между автор, творба, жанр, герой и идея. Обхватът включва изучаваното от Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин и Йордан Йовков – „На прощаване“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Българският език“, „Опълченците на Шипка“, „Една българка“, „Немили-недраги“, „Бай Ганьо пътува“, „До Чикаго и назад“, „Неразделни“, „Заточеници“, „По жътва“ и „По жицата“. Нищо съществено не остава извън проверката. Силата на теста е в разнообразието на формите. Започва се с въпроси върху възрожденския свят и присъщите му ценности, продължава се със задачи за съответствие между жанр и характеристики, с таблици за попълване, в които липсва ту авторът, ту жанрът, ту заглавието, с познаване на биографични факти и с допълване на започнати твърдения. Отделен блок изисква творбите да бъдат разпознати по художествен образ или по историческо събитие, стоящо зад сюжета. Съществена част от задачите работят с героите. Персонажите се разпознават по цитирана портретна характеристика, по нравствени качества, по три подадени определения, а няколко от тях трябва да бъдат характеризирани самостоятелно. Търси се и общото между герои от различни творби – задача, която проверява способност за съпоставка, а не заучен отговор. Финалната част е аналитична. Проверява се разграничаването на композиционни и изразни особености, наличието на фолклорно влияние, изповедната форма, портретните характеристики, а последната задача изисква разгърнат собствен отговор върху ролята на конкретен изразен похват. Място за писане е предвидено. Отговорите са дадени накрая в подредена форма и са пълни – включително за задачите с таблици, за характеристиките и за отворените въпроси. Проверката е бърза и еднозначна дори при по-сложните задачи. За учителя това е готов инструмент за изходно ниво в края на годината, но и за обобщителен преговор преди годишна оценка. Не изисква подготовка, обхваща целия материал в оценима форма и показва точно къде са пропуските – при фактологията, при жанровете или при работата с героите. Отделните блокове могат да се използват и самостоятелно, като кратки упражнения. За ученика е най-бързият начин да види какво е останало след цяла година. Дава реална представа за нивото преди приемния изпит, позволява самопроверка по приложените отговори и служи за целенасочен преговор – по автори, по творби или по типове задачи.