Контролна работа. Изходно равнище. Литература – 8 клас. (Вариант 1)

Четиридесет задачи, които обхващат и езика, и литературата – и то в един лист. Проверка, каквато рядко се среща наготово, защото обичайно двете се изпитват поотделно. Материалът е входно равнище и е събран на седем страници. Форматът е еднакъв през целия тест – четири възможности, една вярна. Началото е приведен откъс от автобиографичен текст на известен американски писател. Върху него са зададени пет задачи: за жанра, за читателя, за характеристиката, която не му подхожда, и за целта му. Именно петата задача е находката на целия тест. Тя пита в коя година е написан текстът, а отговорът не е даден никъде – трябва да се пресметне от две числа, разпръснати в самия откъс. Задача, която проверява внимание, а не памет. Втората част са петнадесет задачи върху езиковите норми. Тук са правописът с думите на съгласна, синонимите, членуването с пълен и кратък член, бройната форма, а също и няколко изречения, в които трябва да се открие единственото без грешка. Особено полезни са двете задачи с преброяване. При едната се търси колко правописни грешки има в едно изречение, при другата – колко запетаи липсват в цял период. При тях налучкването не помага. Има и въпрос от друг вид: коя двойка думи най-уместно допълва изречение за творчеството на съвременен автор, и още един за точното значение на една дума. Третата част е литературна и обхваща осемнадесет задачи, подредени по епохи. Античната група проверява принципите на епохата, кой създава митовете, жанра на известна поема, в коя песен е една прочута сцена, върху какъв принцип е изградена една трагедия и кой е основният елемент в драмата. Средновековната група обхваща границите на епохата, обхвата на едно културно пространство, конфликта между двама библейски братя, разпознаване на творба по приведено изречение и любимата форма в евангелския разказ. Ренесансовата група проверява кои идеи не принадлежат на епохата, кой е образцовият ѝ вариант, признаците на новелата, първоначалния замисъл на един прочут роман и защо един герой остава загадъчен. Финалните две задачи са теоретични – определения на два литературни термина, като при всяко сред възможностите стоят четири близки формулировки. Отговорите са изведени накрая, номерирани поред от първата до четиридесетата задача. Преподавателят получава готово входно равнище за целия предмет – без никаква подготовка, с оценяване по списък. Трите части вършат работа и поединично: езиковата в един час, литературната в друг. Ученикът проверява наведнъж и езиковите си умения, и знанията си по литература от три епохи. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Двадесет задачи, обхващащи три епохи наведнъж – античност, средновековие и ренесанс. Обобщителен тест, който събира на пет страници онова, което се изучава цял срок. Съотношението между двата вида задачи е необичайно: тринадесет затворени и седем открити, при които се пише по пет-шест изречения. Тоест почти половината проверка минава през писане. Началото е родово. Пет задачи разграничават епоса, лириката и драмата – какво отличава всеки род, кое понятие не му принадлежи, кой е родоначалникът на един жанр и към кой жанр спада известна творба. Тези въпроси поставят рамката, преди да се стигне до конкретните произведения, и точно затова стоят в началото. Оттам започват откритите задачи. Две от тях изискват разгърнат отговор върху античните творби: защо чувството на един герой е двигател на цялото действие и в какво се изразява трагическата вина на друг. И двете не се решават с преразказ. Средището е библейският блок. Тук е приведен откъс, по който трябва да се разпознае от коя история е, а също и задачи за верните твърдения, за нравствените принципи на учението и за значението на един устойчив израз. Особено силна е задачата с приведения текст от послание. Тя изисква коментар в пет-шест изречения върху пасаж, който изброява какво е и какво не е любовта – рядко се среща такъв материал в ученически тест. Следва старобългарският блок с три задачи: за естетическия принцип на отъждествяването, за идеите в известна полемична реч и за жанровата специфика на творба, при която отговорът се пише, а не се избира. Финалната част е ренесансова. Освен въпросите за първия реалистичен роман, за темите и за мотива за пътя, тук са и две от най-интересните задачи в целия тест. Едната привежда реплика за наследената кръв и придобитата добродетел и иска да се разпознаят ренесансовите идеи в нея. Другата тълкува прочут израз от трагедия и пита в какви случаи го употребяваме днес. Отговорите са дадени за тринадесетте затворени задачи в компактен ред. При седемте открити отговори няма – преценката остава за преподавателя, което е и обичайното при този вид задания. За преподавателя това е готов обобщителен тест за края на срока, който съчетава бърз контрол и писмена работа в един лист. Блоковете вършат работа и поединично – например само библейският или само ренесансовият. За ученика ползата е ясна: три епохи, обходени наведнъж, а седемте открити задачи подготвят точно за въпросите, които се задават на изпит и се упражняват най-рядко.

Двадесет и четири задачи, а двадесет и три от тях са построени по един и същи принцип: сред четири твърдения три са верни и трябва да се открие единственото, което не е. Този формат е далеч по-труден от обичайния. При него не помага частично знание – ученикът трябва да познава и четирите възможности, за да отхвърли правилната. Материалът обхваща целия ренесансов раздел и е събран на четири страници, а отговорите към затворените задачи са изведени накрая в един компактен ред. Първата третина е за епохата и мирогледа. Задачите изясняват какво определя Ренесанса, каква е светогледната нагласа на човека в него, какъв е образът на твореца и на читателя, и какво представлява хуманизмът като програма. Тук неверните възможности са особено умели: почти всички описват средновековни схващания, поставени сред ренесансови. Втората третина е жанрова. Три последователни задачи разглеждат новелата, романа и сонета, като при всяка се търси признакът, който не принадлежи на съответния жанр. Заедно те дават готово разграничение между трите – нещо, което иначе се учи от три отделни урока. Оттам тестът минава през конкретните творби. „Притчата за трите пръстена“ от Бокачо е представена с три задачи: за модела, по който е изградена, за разказвача и за кулминацията. Задачата за композицията е особено полезна, защото проверява дали е разбрана логиката на сюжета, а не съдържанието му. Следват четири задачи върху „Дон Кихот“ на Сервантес – защо се определя като пародия, кога се развива действието, кой герой не участва в него и коя тема не му е присъща. Най-обширен е блокът върху „Хамлет“ на Шекспир: причината за трагическия изход, на кого героят вярва безрезервно, кои теми са присъщи на творбата и накрая едно обяснение за забавеното отмъщение, приписано на Гьоте. Последното е рядкост в ученически тест и веднага повишава равнището. Финалната задача е единствената отворена: изисква писмен отговор в едно-две изречения защо темата за красотата е сред основните в сонетите. Оставени са десет реда място за писане. За преподавателя това е готова проверка за целия раздел, която не изисква никаква подготовка и се оценява по списък. Блоковете вършат работа и поединично – например само жанровите задачи като кратък контрол. За ученика ползата е ясна: Ренесансът е обходен от епохата през жанровете до четирите творби, а форматът с невярното твърдение подготвя точно за най-трудния тип въпроси на изпит. Отговорите позволяват самопроверка у дома.

Двадесет и четири задачи, които обхождат цялата антична литература – от общите белези на старогръцкото слово до конкретния трагически конфликт в една драма. Контролната работа проверява не отделни сюжети, а разбирането за един цялостен модел на света. Началото очертава рамката: какво е характерно за старогръцката литература, защо тя се определя като класическа и какво представлява митът. Тези три задачи изграждат понятийната основа, върху която стъпва всичко следващо. Следва дялът за митологичните сюжети. Проверява се какво не е вярно за титана, дал огъня на хората, и като символ на какво не се е утвърдил неговият образ, а отделна задача разглежда мита за родовото проклятие в Тива. Формулировките търсят невярното твърдение – подход, който не позволява отговор по общо впечатление. Обширен блок е посветен на епоса. Разгледани са жанровите белези на поемата, източникът на сюжета и времетраенето на действието, разликата между героите и боговете, мястото на Съдбата в света на древните и представата за героя. Отделна задача съпоставя двамата главни противници и търси същинската разлика между тях – въпрос, който изисква вникване, а не изброяване на качества. Следват задачите за понятието за красота и цялост, за особеностите на античната лирика и за разпознаване на автор по цитирани стихове. Трагедията е представена задълбочено: целта ѝ, основанието едната героиня да бъде наречена трагическа, в какво се състои вината на нейния опонент и защо конфликтът между тях е именно трагически. Обобщаваща задача свързва лириката и драмата с възникването и развитието на полиса – въпрос, който извежда литературата извън самата нея. Финалът на работата е с текст за четене с разбиране. Кратък откъс от литературовед за Софокловата трагика е следван от четири задачи: две с избираем отговор, една с изваждане на три причини от текста и една с тълкуване на прочут стих в няколко изречения. Отговорите са приложени за затворените задачи, което позволява бърза проверка и безспорно точкуване, а двете отворени остават за преценка на преподавателя. За учителя това е готова контролна работа за края на раздела: обхваща епос, лирика и драма, включва работа с научен текст и показва по блокове къде е пропускът. Може да се използва цяла или на части. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Задачите подреждат наум цялата антична част от програмата и изясняват понятията – катарзис, калокагатия, трагическа вина – които после се използват при всяко изложение върху антична творба и при съпоставки с по-късни епохи.

Обобщителен тест по литература върху раздела за Античността. Двадесет и четирите задачи обхващат епохата в нейната цялост – от общите ѝ белези и от митологията до трите изучени произведения, всяко представител на различен литературен род. Началната част е теоретична. Проверяват се същността на самото понятие, представата за човека през тази епоха, значението на мита и мястото му сред формите на словесност. Две последователни задачи изискват да се свърже определена идея с определен мит – човеколюбието с един, последиците от нарушаването на родовите закони с друг. Този тип въпрос е ценен, защото не пита за съдържанието на мита, а за смисъла му. Следва част за особеностите на античната литература и за трите литературни рода. Тук е застъпено съществено разграничение: кога възниква всеки род, какво изобразява и в кой период от развитието на елинската култура се появява. Отделни задачи изискват да се посочи представител на всеки род, като при драмата формулировката е обърната – трябва да се открие авторът, който не ѝ принадлежи. Най-обемната част е посветена на епоса. Проверяват се митологичната основа на творбата, обхватът на изобразеното време, определението за един от героите, разпознаването на постоянния епитет като характерен похват и подходящите заглавия на изучените песни. Следва частта за лириката. Разгледани са родовата принадлежност на авторката, значенията на лирическите жанрове, строфичната организация на изучената творба, героите в нея и темите, които тя разработва. Заключителната част се отнася до драмата: авторът на изучената трагедия, митологичният цикъл в основата ѝ, действащите лица и жанровата определеност. Последната задача изисква свободен отговор върху цитирана реплика от четвърти епизод и пита за какъв дълг става дума в нея. Последната задача заслужава отделно внимание. Тя стъпва върху приведен изцяло цитат и изисква да се разтълкува ключово понятие в него. Отговорът не е даден сред останалите – за него е оставено място за писане – и допуска различни формулировки, стига да е разпознато противопоставянето между двата вида закон, върху което е изградена цялата трагедия. Така тестът завършва не със знание, а с разбиране. Строежът на теста следва естествената логика на раздела: първо епохата и митологията, после трите литературни рода в реда на тяхната поява, а накрая по едно произведение за всеки от тях. Ученикът не прескача от творба на творба, а върви заедно с учебния материал. Значителна част от задачите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, кой автор не принадлежи към дадения род, кой герой не участва в творбата, коя тема не е характерна. Този тип въпрос изисква проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет. Обхватът е широк, но задачите са кратки, така че тестът се решава в рамките на един учебен час. На учителя материалът дава готова обобщителна проверка в края на раздела, с бърза проверка и възможност да се използва на части – например само задачите за епоса или само тези за драмата. На ученика служи за преговор преди изпитване и показва дали трите произведения се разпознават не само по заглавие, а и по род, жанр и митологична основа.

Обемен тест по литература върху културата на Античността. Двадесет и петте задачи обхващат епохата от нейните най-общи белези до конкретните творби и завършват с въпрос, който извежда темата към съвременността. Началната част разглежда самата епоха и понятието за мит. Проверява се какъв характер има античната култура, кои са основните извори за представата за света, кое определение не подхожда на мита и кой фразеологизъм има митологичен произход. Отделна задача съпоставя мита с фолклора и изисква да се открие общата им черта – рядко проверявано, но важно наблюдение. Следва част за митологичния модел на света. Разгледани са основната тема на старогръцката митология, вертикалният и хоризонталният пространствен модел, представата за разширяването на подредения свят, чертите на митологичния герой и понятието за културен герой. Тук е включена и задача за проблемите, поставени в един от митовете, при която трябва да се посочи онзи, който в него не присъства. Понятието за синкретизъм е разгледано в самостоятелна задача – то обяснява прехода от обреда към литературата и подготвя следващата част. Разделът за епоса включва белезите на литературния род, композиционните принципи на изучената поема и ролята на постоянните епитети. Отделна таблична задача изисква четири постоянни епитета да бъдат съотнесени със съответните персонажи. Частта за лириката проследява произхода на самото название и предмета на старогръцката лирика, а след това изисква свободен коментар върху приведени стихове с образ на природна стихия. Разделът за драмата обхваща произхода на театъра, връзката му с полиса, отликите на драмата като род, причините за трагичната участ на героите и носителите на конфликта в изучената трагедия. Отделна задача проверява кой мотив в нея не присъства. Три задачи изискват разгърнат писмен отговор с посочен обем. Трите задачи с писмен отговор са и най-ценната част от материала. Първата изисква коментар на приведени стихове и тълкуване на образа, чрез който е предадена силата на чувството. Втората стъпва върху цитат от литературовед и пита кой всъщност е прав в спора между двамата герои – въпрос без еднозначен отговор, който изисква обосновка, а не избор. Третата излиза изцяло извън учебния материал: защо античните теми и днес будят интерес. Именно тези три задачи превръщат теста от проверка на знания в проверка на мислене. Те допускат различни решения и са подходящи както за оценяване, така и за разговор в час. Значителна част от затворените задачи са с обърната формулировка – кое твърдение е невярно, коя характеристика не се отнася, кой автор не е писал драми, кой мотив не присъства. Този тип въпроси налага проверка на всичките четири варианта. Обхватът е широк и покрива целия раздел, а подредбата следва учебната логика – от епохата и мита, през пространствения модел и героя, до трите литературни рода и техните представители. На учителя тестът дава готова обобщителна проверка с висока степен на трудност, подходяща за по-подготвен клас, с възможност отворените задачи да се оценят отделно. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение в обосноваване на собствена позиция по литературен въпрос.