Контролна работа по лексикология – 20 задачи с отговори: избор на уместна дума в текст, фразеологизми и техният произход, смислови отношения, лексикални и граматични грешки

Двадесет задачи, а последните седем крият в себе си двадесет и осем отделни избора. Тестът изглежда кратък в списъка и се оказва двойно по-обемен при самото решаване. Устройството е в три ясно разграничени части, всяка с различно изискване. Първата е върху лексикалната грешка в изречение. Шест задачи, при които формулировката се обръща – ту се търси изречението с грешка, ту единственото без нея. Изреченията са смислени и извадени от жив език, а грешката е една сред четири напълно правдоподобни възможности. Именно тази правдоподобност прави задачите трудни: и четирите изречения звучат добре, докато не се вгледаш. Втората част е изцяло върху фразеологизмите и обхваща седем задачи. Изисква се разпознаване на синонимни и на антонимни двойки, при това отново в двете посоки – веднъж се търси редът, в който отношението е налице, друг път единственият, в който го няма. Богатството на устойчиви изрази тук е забележително: в тези задачи преминават над петдесет фразеологизма, така че тестът попътно разширява речника, докато проверява знанието. Третата част е и най-стойностната. Седем кратки свързани текста, всеки с по четири празни места, а за всяко от тях са предложени по три близки по значение думи. Тук няма грешен отговор в обичайния смисъл – и трите варианта са смислени, но само единият е уместният. Проверява се стилистична преценка, а не запаметено правило, и точно този формат се среща на изпит. Темите на текстовете са различни – обществени, културни, образователни, – което поддържа вниманието и не позволява решаването да стане механично. Всеки от тях е кратък, но завършен, така че уместната дума се преценява в реален контекст, а не в откъслечно изречение. Отговорите са приложени за всички задачи, като при последната част са изписани и четирите избора във всяка – проверката е бърза, а оценяването безспорно. На преподавателя тестът дава проверка с широк обхват, събрана на няколко страници. Трите части вършат работа и поединично: първата като кратко контролно, втората като упражнение по фразеология, третата като самостоятелна задача за стилистична преценка. За ученика ползата е двойна. Проверката е върху онези грешки, които се отчитат при всяка писмена работа, а докато решава, той се сблъсква с десетки устойчиви изрази и с двойки близки по значение думи. Подходящ е за преговор и за подготовка преди изпит, а приложените отговори показват веднага къде преценката е изневерила.

Тридесет задачи, изцяло посветени на думата и на устойчивите изрази – най-обширният възможен обхват по темата, събран в един лист с приложени отговори. Първата голяма линия е логическата. Няколко задачи проверяват отношението между родово и видово понятие, като примерите са взети от различни области – езикознание, природни науки, всекидневие. Две задачи изискват да се разпознае същото смислово отношение като в зададена двойка думи, а други две – да се посочи кое понятие е родово и кое видово сред четири близки. Този тип въпроси проверява мислене, а не запаметяване, и обикновено затруднява най-много. Средището на теста са фразеологизмите и тук материалът е особено богат. Шест последователни задачи изискват да се открие синонимният устойчив израз на зададен – формат, при който всички четири възможности са фразеологизми и трябва да бъде преценено значението на всеки от тях. Отделни задачи търсят израза с определено значение, обясняват смисъла на конкретен фразеологизъм и изискват да се посочи в кое изречение думата е част от устойчиво съчетание, а не употребена самостоятелно. Следват задачите за отношенията между фразеологизмите – синонимни и антонимни двойки, като примерите включват и по-рядко срещани народни изрази. Отделно внимание заслужават два въпроса, каквито почти не се срещат в учебните тестове: единият изисква да се разпознае редът, в който устойчивите изрази принадлежат към един и същ стил, а другият – редът, чиито значения могат да се предадат с глагол. Отделна група разглежда уместността: в каква ситуация на общуване е подходящ даден израз и как се определят устойчивите сравнения. Накрая идват задачите върху лексикалните особености в по-широк смисъл – експресивна лексика, метафорична употреба на изразите, отношение между причина и следствие и разграничаване на дума по граматични признаци сред сродни думи. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са дадени накрая в компактен вид – проверката отнема минути, а точкуването е безспорно. За учителя това е готова проверка след раздела, но и удобен източник на примери за час – всяка задача съдържа по няколко устойчиви израза, годни за самостоятелно обсъждане. За ученика ползата е двойна. Тестът проверява знанието, но и разширява речника: докато се решава, се научават десетки устойчиви изрази и техните значения. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ и без допълнителни източници.

Този вариант е насочен към практическото владеене на устойчивите изрази – дали ученикът ги разпознава, дали ги употребява правилно и дали умее да ги замени с обикновен изказ. Задачите са 20 и следват две части – затворени въпроси и такива с писмен отговор. Първите седемнадесет са с избираем отговор. В началото е поместен кратък текст за работата в училищен клуб по журналистика, в който са вплетени няколко устойчиви израза заедно с обикновени словосъчетания. Върху него са зададени пет въпроса: кое съчетание е фразеологично, кое е свободно, какво означават два от изразите и каква нагласа изразява един от тях. Следващата група е теоретична: как се определя свободното словосъчетание, кое твърдение за устойчивостта е вярно и какво е характерно за фразеологизмите изобщо. Третата и най-практична група съдържа задачи, каквито рядко се срещат. Едната изисква да се открие изречението, в което устойчив израз е употребен неправилно – с буквално вместо с преносно значение. Друга проверява къде е допустим вариант в състава, а трета – коя еднословна замяна е най-уместна. Има и въпрос кой ред съдържа само обикновени словосъчетания и кой израз наистина се разгадава по образа в него. Последните три задачи изискват писмен отговор: да се обясни смисълът на два израза по избор, да се съставят собствени изречения с два други при запазен състав и да се преобразуват два израза в обикновен изказ. Отговорите са изведени накрая, с кратко тълкуване при всеки избор и с няколко възможни решения при отворените задачи, включително готови изречения. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Отличителното при този вариант е задачата за неправилната употреба. Тя показва най-честата грешка при работа с устойчиви изрази – използването им в буквален смисъл – и я поставя така, че грешката да си проличи веднага. Полезна е и последната задача. Преобразуването на образен израз в обикновен изказ е упражнение по редактиране и е особено ценно при подготовка на официален или научен текст, където такива изрази не са на място. Ценно е и това, че при отворените задачи са дадени по няколко възможни отговора. Така се вижда, че верните решения не са едно-единствено, а всяко точно по смисъл описание върши работа. За преподавателя тестът дава готова проверка с обосновани отговори. За ученика тълкуванията служат като кратък речник на разгледаните изрази, а самите задачи обогатяват речта с изрази, които се употребяват всекидневно.

Две думи, поставени една до друга, крият отношение, което трябва да бъде разпознато. Една пропусната запетая променя смисъла на цяло изречение. Една буква решава дали думата е написана вярно. Точно върху тези три умения е построен настоящият тест от тридесет задачи със затворен отговор. Първото направление е свързано със смисловите отношения между думите. Тук се проверява умението да се открие аналогично съотношение между двойки понятия – видово и родово название, материал и изделие, лице и оръдие на дейност, както и разпознаването на синоними, антоними и омоними. Включени са и задачи върху значението на фразеологични словосъчетания, при които подвеждащите варианти са подбрани така, че да отсеят точното от приблизителното разбиране. Второто направление обхваща правописа. Проверяват се както отделни думи, така и подчертани изрази в свързан текст, където грешката трябва да бъде открита сред четири възможности. Обхванати са членуването, удвояването на съгласни, представките, отрицателните форми и думи с трудни съгласни групи. Третото направление е пунктуацията. Задачите изискват откриване на грешно поставена или липсваща запетая, определяне на броя на пропуснатите запетаи в по-дълъг текст, разпознаване на функцията на дадена запетая в изречението, както и правилно оформяне на изброяване. Отделно са включени и граматични задачи – върху категориите на глагола и върху сказуемото, които изискват разпознаване на вярно и невярно твърдение. Накрая е поместен пълен ключ с отговорите на всичките тридесет задачи, което позволява самостоятелно решаване и незабавна самопроверка, а също и точно установяване в кое направление ученикът се затруднява. Материалът е подходящ за подготовка за контролна и класна работа, за входно и изходно ниво, за преговор в час и за самостоятелна тренировка преди изпитване.

Едни думи се свързват свободно, други вървят само в точно определен състав и означават нещо съвсем различно от сбора си. Тестът е посветен изцяло на тази разлика и я проверява върху свързан текст, а не върху откъснати изрази. Задачите са 20 и следват две части. Началото е кратък разказ за училищна инициатива, в който са вплетени няколко устойчиви израза, следван от 5 въпроса. Изисква се да се посочи изразът в пряко значение, да се открие фразеологизъм с оценъчност, да се обясни значението на един от най-известните устойчиви изрази, да се разпознае свободното словосъчетание и да се определи кое е стилово маркирано като разговорно. Работата върху цял текст изисква преценка в контекст, а не разпознаване по списък. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Първата група е върху съчетаемостта: къде е нарушена граматичната, къде – лексикалната, къде съгласуването по число е коректно и с какво изобщо се занимава лексикалната съчетаемост. Втората група е за устойчивите изрази – кое словосъчетание е фразеологично, кои са техните основни свойства, коя синонимна замяна предава вярно смисъла, къде даден израз е употребен буквално и кой е разговорно маркиран. Отделни задачи проверяват произхода на два известни фразеологизма и разпознаването на причинно-следствена връзка в изречение. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: два примера с един и същ израз – буквално и преносно, по един фразеологизъм с различен произход и обяснение на значението му, и преобразуване на буквално съчетание в изречение с подходящ устойчив израз. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Задачите за съчетаемостта са сред най-полезните. Изразът може да е граматически безупречен и пак да звучи погрешно, защото значенията на думите не си подхождат – точно това усещане за уместност се развива трудно и рядко се проверява изрично. Полезна е и групата въпроси за произхода. Когато ученикът знае откъде идва даден израз, значението му престава да е нещо, което трябва да се заучи, и се запомня заедно с историята зад него. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа последната задача е и упражнение по стил: същият смисъл, изразен по-кратко и по-образно, без да се загуби точността.

Разликата между израз, който означава точно каквото казва, и израз, който означава нещо съвсем друго – това е основната ос на теста. Към нея са добавени и въпросите за съгласуването и за бройната форма, защото и там уместността на съчетанието се решава по смисъл. Задачите са 20 и са в две части. Началото е кратък текст за подготовка на училищна изложба, следван от 5 въпроса. Изисква се да се посочи фразеологизмът сред буквалните названия, да се обясни значението на един устойчив израз в контекста, да се разпознае бройната форма, да се открие изречението с причинно-следствена връзка и да се прецени кое съгласуване е коректно. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Едната група е граматична: правилното числително при названия на лица, подходящата бройна форма, съгласуването на прилагателно със съществително в множествено число и подчиненото изречение, което изразява причина. Другата е лексикална: нарушената съчетаемост, същността на понятието, свободното словосъчетание, белегът, който не е присъщ на устойчивите изрази, случаят на буквална употреба, значението на конкретен израз, произходът на друг и стиловата му маркираност. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: две изречения, в които причината и следствието са изразени по различни начини, употреба на един и същ израз веднъж преносно и веднъж буквално и по един фразеологизъм с различен произход, придружен с обяснение. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи, включително допълнителни варианти. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Задачата с един и същ израз в двете му значения е най-показателната в целия лист. Тя изисква ученикът сам да построи два контекста – единия, в който думите означават точно каквото казват, и другия, в който заедно означават нещо ново. Който се справи с нея, е разбрал темата. Полезно е и съчетаването на лексикалните въпроси с граматични. Бройната форма и съгласуването изглеждат откъснати от фразеологията, но всъщност принадлежат на същото умение – да се прецени коя дума с коя се свързва правилно. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък справочник, а допълнителните варианти в примерните решения показват, че верните отговори често са повече от един.