Конфликтът като сблъсък на позиции в притчата „Приказка за стълбата“

          Конфликтът в „Приказка за стъблата“ има две измерения. В основата на всичко е изначалният конфликт между плебеите и патрициите, между тези, които са заграбили всички житейски блага, и обречените да мизерстват и слугуват. Този конфликт е характерен за епическия героичен модел и обикновено се разразява в пряк двубой между представителите на „нашата“ и „чуждата“ общност, в който двубой „нашият“ юнак побеждава и по този начин извоюва достъп до жизнените ресурси – земята, кръвта и вярата. В „Приказка за стълбата“ този конфликт е ясно очертан, като е ярки описания са показани както животът на лишените от блага хора, така и разблудният празник на пируващите патриции. В нормалния случай този конфликт трябва да се реши в прекия двубой между представителите на всяка от враждуващите общности.

          Оказва се обаче, че от страна на унижените и оскърбените се явява младият момък е гордо изправена глава и стиснати в закана юмруци, но от другата страна не се явява никой. Пред момъка застава посредник – Дяволът, чиято задача е да охранява пътя към върха, където се вихри разблудният празник. Така героичният модел се нарушава още в самото му начало. Вместо в пряк двубой момъкът е принуден да влезе в пазарлък, да дава подкуп. Да, той е решен да заложи главата си, т.е. да следва героичния модел, но решава, че все пак е по-добре да стигне до върха жив. Както се казва, пътят към ада е постлан с добри намерения. Защото надхитрянето е друг вид двубой, друг модел на поведение. Още в мига, в който момъкът решава да сключи договор с Дявола, той е загубил битката. По този начин признава, че има някаква сила, която може да разреши достъпа му до върха, че е подвластен на нечия чужда власт. Така в заповедта на юношата към Дявола „Пусни ме!“, ясно се чуват и умолителните нотки. А това не е юнашко поведение. Само миг след това момъкът „с удоволствие“ се съгласява да подмени слуха си, после зрението си и така до края, когато подменя способността си да чувства и да помни. Така момъкът от плебей, от юнак, решил е цената на живота си да извоюва справедливост, се превръща в принц по рождение, забравил защо е трябвало да се катери по стълбата.