Конфликтът като сблъсък на ценности в стихотворението „При Рилския манастир“

          В изброяването на мотивите, разработени от одата „При Рилския манастир“, стигнахме до ненатрапчивото, но достатъчно ясно откроено противопоставяне между две състояния на битието. Както знаем, основната задача на одата е да утвърди някакъв идеал в живота на човека, някакъв нравствен или битиен принцип, който да служи като ориентир и пример за следване. Всеки идеал обаче има и своята обратна страна. 

          Втората задача на одата е да отхвърли това опако като възможност за следване. Помним, че в одата „Левски“ противопоставянето беше между живота саможертва, символизиран от Христос, и живота предателство, носен от образа на Юда – съответно Левски и поп Кръстьо. Тук опозицията е между живота, вписан в космическия ред и природната хармония, от една страна, и безсмисления живот синджир, повлякъл световните злини и теглила. Парадоксалното обаче е, че символ на смисъла, хармонията и доброто е „дивата“ природа, докато символ на хаоса, безсмислието и злото е животът на обществото. Това е устойчив мотив в лириката на Вазов от времето, в което е писано стихотворението – нека си спомним само живота на чужденци, който българите водят в отечеството си („Отечество любезно…“), мотива за загубения идеал („Линее нашто поколенье“) или темата за вечната борба между светлината и тъмния хаос на преизподнята („Не се гаси, туй, що не гасне“). В цялата тази знакова поредица одата „При Рилския манастир“ намира своето място, показвайки една ясна алтернатива – вписване в световната хармония чрез сливане с природата.