Курбан байрам

          Основните празници на ислямската религия са два – Курбан байрам и Рамазан байрам. Първият от тях е познат и като Коч байрам или Голям байрам, а вторият – като Шекер байрам.
          С Шекер байрам се отбелязва приключването на свещения месец, който се нарича Рамадан (Рамазан). През този месец вярващите мюсюлмани се въздържат от храна и вода от изгрев до залез слънце. Празникът е назован така не само защото се приготвят и ядат предимно сладкиши, но и защото всички близки и познати се сдобряват, казват си само „сладки“ неща, прощават си взаимно обидите.
          Курбан байрамът е празник, в който се принася жертва в името на Аллах за изкупване и опрощаване на сторените през годината грехове. Отбелязва се в края на ежегодното поклонение на мюсюлманите в Мека. Тъй като е невъзможно всички мюсюлмани да посетят светите места и да извършат поклонение, останалите празнуват по родните си места.
          Курбан байрамът започва сутрин в джамията с голяма молитва. После с определен ритуал се коли жертвено животно – най-често овен. Смисълът на курбана е да се даде израз на боязънта пред Аллах и подчинението на неговата повеля, както и на готовността на вярващите да жертват нещо от своите материални блага. Този празник е свързан с легендата за Бог, който поискал от Ибрахим (Авраам) да принесе в жертва сина си Исмаил (Исаак). Ибрахим с готовност се съгласил да даде най-скъпото си на Бог и тогава Всевишният се смилил над него и му изпратил в последния момент овен, който да заколи.
          Месото на курбана се разделя на три части: едната се дава на бедни и нуждаещи се хора, с другата се гощават гостите, а третата остава за семейството.
          Празникът е свързан със семейните ценности, с уважението между родители и деца и е насочен към смирението, покаянието, помирението и опрощението. Традицията изисква по-младите да целунат ръка на по-възрастните в знак на почит и искане на прошка. Празникът дава възможност мюсюлманите да подобрят отношенията помежду си и да се чувстват полезни за общността, защото раздават на тези, които нямат.
          Ислямската религия е създадена от пророка Мохамед, роден в град Мека през 571 г. и умрял в Медина през 632 г. Днес двата свещени за мюсюлманите града се намират в Саудитска Арабия. Мохамед се смята за последния пророк на евреите и християните.
          Като младеж той помагал в търговията на чичо си. Често пътувал по търговски дела на север и навярно се е срещал с много християни. В това време Мека бил център за поклонение на хора, изповядващи различни религии. Мохамед смятал, че всички тези религии са опорочени. Отхвърлил ги и започнал да проповядва, че единственият истински бог е Аллах.
          Последователите на Мохамед се наричат мюсюлмани. Тяхната свещена книга е Коранът, което в превод означава „Което трябва да се чете“. Съдържа 114 глави (сури), в които са написани указания за молитвите на вярващите и за други важни неща, свързани с празниците и ежедневието на мюсюлманите.