Лазарски песни - “Що ми е мило и драго”

Песента “Що ми е мило и драго” е поетично благовестие, чиято цел е да подхрани надеждата. Тя е и блестящ лирически къс, от който струи жизнерадостно, оптимистично, ведро настроение. “Мило и драго” е в душата на стопанина, разтворена за доброто заедно с пролетните пъпки. Чудото ,,че се е пролет пукнала” е станало неусетно, скрито от очите на хората. Като след вълшебно заклинание черната земя се е покрила с нежна зеленина и черните клони на дърветата са потънали в облаци от ароматен цвят. А в цветовете е зачатието на плода. Житните стъбла ще изкласят и ще узреят. Освободеното от студените мъгли слънце ще сгрее земята и хората, за да се слее човешкият труд с вечната жажда на природата да ражда плодове.

Творческият гений на народа ни е пресъздал двете картини – на пролетната паша и на пролетната оран. Свежата зеленина по поля и гори е пролетния дар на природата за множеството стада:

Се е излезло на трева,

и стока, море и мака

сиви говеда в гората,

вранье коньеве в полето,

на хилядници овчици

и на стотини козици.

Картината на пролетната паша в лазарската песен напомня “доброта вест” на коледарите. Подобно на момците в коледната нощ и момите-лазарки в навечерието на пролетните празници носят благовестие на стопанина, че земята е възкръснала отново за живот и труд и е готова щедро да дарява блага.

Земята ще се погрижи за стадата, но за своята прехрана човекът трябва да се труди без отдих. Най-напред ще тръгне подир ралото – да разоре “полските равни рудини,/ полските цели-целини”, за да хвърли след това пролетните семена в браздите. И пак ще очаква с трепет тайнственото превръщане на зърното в клас. Ще го крепят в това очакване неговата вяра, надежда и любов.

В песента “Що ми е мило и драго” трудът на орача не е проклятие, а благослов. За него орането е песенно леко и празнично весело. Озарява го вярата му в собствените сили, в спорния труд и в добрите помощници. Но преди всичко това е вяра във всемилостивия Бог, към когото смирено отправя молитвени думи не за лично, а за всеобщо благоденствие:

- Я дай ни, Боже, я дай ни

тая година най-добра,

на сички здраве и живот,

орачу добър берекет!

Човешкият опит е доказал верността на афоризма, че “надеждата крепи човека”. А това значи , че тя е и най-сигурната опора на неговото съществуване. Не могат да се преодолеят безбройните трудности в живота, ако я няма надеждата за по-добро.

Но вярата и надеждата се изпитват и пречистват чрез любовта в най-широкия смисъл на думата – любов към хората около нас, към природата, към труда, към животните, към живота изобщо. Особена, свята светлина излъчва всичко, до което се е докоснал с обич орачът:

два му волове ангели,

стратурково му ралото,

босилкови му жеглите.

Магическа е тази светлина, та прави “два му волове” да изглеждат като истински “ангели”. И ралото му не е обикновено, а “стратурково”, не от дърво, а от пурпурночервеното градинско цвете е направено. Образът е невероятен, но скритият му смисъл е в красотата. “Босилкови” са и жеглите и уханието им сякаш вдъхва живот:

Босилек много мирише,

та сичко живо събуди.

Сичките живи животни,

сите по него пойдоха.

С любовта си към всичко, което създава или до което се докосва, човекът продължава делото на изначалния Творец. С труда си той е сътворец на красотата и хармонията в природата. В това е и историческият смисъл на труда, на сътвореното с любов.

С Вяра, Надежда и Любов в душата си човекът достига до една велика мъдрост – трудът е благо, източник на радост, а не бреме. Народният певец е пресъздал тъкмо това разбиране на българина за труда като най-свято нещо. Земеделецът усеща топлото дихание на изораната земя и следва нейният властен зов. Земята е негова съдба от раждането до сетния му дъх. На нея той не е самотен и отчаян, а е заобиколен от “сичките живи животни” и в труда, и в радостта, и в горещата молитва за “здраве и живот”. Затова вярва, че искрената му и скромна молитва ще бъде чута и трудът му ще бъде възнаграден с “добър берекет”.