Клетвата на цар Баба и благословията на царица Дай: подробен анализ на „Легенда за рома“ за 5. клас
Зареждане на оценките…
■ РОМИТЕ
Особено интересни са легендите на ромите, които от дълги векове водят скитнически живот и имат твърде необикновена съдба. Роми е българският вариант на рома́ – думата, с която наричат себе си част от циганите. Думата циганин идва от гръцкото асинган, което означава „гадател“. Роми произлиза от древната индийска дума рдоми, с която са назовавани ковачите и музикантите. Това са професиите, с които ромите са се препитавали в чергарския си живот.
Предполага се, че ромите са произлезли от Индия. Днес те живеят по целия свят, но най-вече в Европа. Общият им брой се определя между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо ромско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.
■ ЛЕГЕНДИТЕ
Всеки народ има легенди, в които разказва своите представи за самия себе си и за мястото си в света. Както вече знаем, легендите са произведения на народното творчество, които представят събития от далечното минало. Затова от тях може да се получат много ценни сведения за светогледа и историческата памет на хората от даден народ.
Легендата обикновено разказва за някакво чудо и има фантастично съдържание, в което хората вярвали. В това е основната прилика между легендата и мита. За разлика от мита обаче в основата на легендата често лежи действително историческо събитие или присъстват реални географски места. Легендите приличат и на вълшебните народни приказки, където героите и събитията са също необикновени и фантастични, но за разлика от легендите, в историите от приказките не се вярва.
■ СЮЖЕТЪТ
Сюжетът е типичен за легендата. В „Легенда за рома“ се разказва как историческата съдба на ромите и особеностите на техния народностен характер са били предречени далече в миналото от клетвите и благословиите на родоначалниците им – цар Баба и царица Дай. Трите дъщери на царя и царицата пък били орисници – те орисвали всяко дете още при раждането му и така определяли неговото бъдеще.
■ ОРИСВАНЕТО
Орисването (от глагола орисвам, който означава предричам, предопределям бъдещето, определям съдбата) е обичай и ритуал, разпространен при много най-различни народи. Известен е още под наименованията наричане, предсказание, заклинание. Основното съдържание на ритуала е произнасяне на думи, за които се вярва, че имат магическа, свръхестествена сила и че с тях може да се предначертае бъдещето на новороденото дете. Обикновено тези думи имат характер на благословии, но има и случаи, в които орисването съдържа проклятия.
■ БЛАГОСЛОВИИ И ПРОКЛЯТИЯ (КЛЕТВИ)
Както вече знаем (от урока за Коледа), в най-общ смисъл благословията е благопожелание, наричане за всякакви добрини – здраве, щастие, успех. Тя изразява вярата в магическата сила на думите. Самата дума благословия е много изразителна, защото съставките й са „благо“ и „слова, думи“. Като част от ритуала обаче под благословия се разбира образен израз, чрез който се изказва тържествено благопожелание. В миналото благословиите са имали значителна роля в семейната и в църковната традиция. Произнасяли са се на календарни и семейни празници, съпровождали са празничните ритуали на Коледа, Великден, сватби и кръщенета.
Проклятията (или клетвите) съдържат пожелания за зло. Ритуалните проклятия, също като благословиите, имат образен език и се произнасят тържествено.
Думата клетва се използва в два различни смисъла – като зложелание, изречено към някого, но и като тържествено обещание в името на нещо свято, като даване на обет.
В „Легенда за рома“ са противопоставени клетвите на разгневения от бягството на сина си цар Баба и благословиите на царица Дай. На гнева на бащата противодейства любовта на майката. В клетвите и благословиите е представен животът на ромите и техните общи характеристики.
От клетвите се определя скитническият им живот („И никога да няма място под слънцето за тях и поколенията им напред.“), възприемането им навсякъде като чужденци („И никой да не разбира езика им по света.“), бездомното им съществуване („И по прашни пътища да ходят и покрив над главата си да нямат.“), бедността („Голи и боси да се скитат и нищо по света да не познаят.“), принудата да се прехранват с кражба („Гонени отвсякъде да бъдат и хляба си да крадат.“).
От благословиите се ражда способността им да бъдат щастливи („И да бъдат много щастливи.“), гадателските им способности („И с пророчество хляба да си изкарват.“), артистичността им („И хубаво да пеят и най-хубавите танци да са техни.“), веселият им нрав („Най-весели по нрав да бъдат.“), чудесната закрила („моята любов ще ви закриля“, „по пътищата тежки, навсякъде ще бъда с вас“).
Клетвите и благословиите в тази легенда оформят опозиционни двойки. Прави впечатление, че въпреки равния брой на клетвите и благословиите, благословиите се оказват по-силни и доброто побеждава.
■ ГЕРОИТЕ
Героите на „Легенда за рома“ са необикновени, те са способни на чудеса и вълшебства. Цар Баба и царица Дай могат с думите си да определят бъдещето и съдбата на хората. Същата дарба имат и дъщерите им. По това те приличат на герои от вълшебните приказки. Прилика с народните приказки има и в това, че дъщерите са три (във фолклора братята или сестрите са обикновено по трима/три). За вълшебните приказки напомня и кристалният дворец, където живее семейството на цар Баба.
■ ТЕМИТЕ
Основна тема в „Легенда за рома“ е народната съдба на ромите, защо е такъв животът им, какво е определило народностния им характер. За разлика от митовете, библейските разкази и легендите с религиозни сюжети, където светът е създаден от бога (или бога и дявола), в тази легенда съдбата на ромите се определя от прародителите на ромския народ. Бащата и майката не са съмишленици, както родителската им роля предполага, а са по-скоро врагове. Бащата се гневи на сина им и го проклина, докато майката го благославя с любовта си. Това противопоставяне на действията отразява древната идея за света, според която в него съжителстват и постоянно си съперничат доброто и злото, любовта и омразата. Съперничеството между клетвите на цар Баба и благословиите на царица Дай отразява същата древна представа за двойствеността на битието и за вечното противоборство между доброто и злото, позната и от легендата „Господ и дяволът правят света“.
■ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО
В приказките времето не тече като в обикновения живот – често то забързва, цели години като че ли преминават за миг. В „Легенда за рома“ се наблюдава подобно „прескачане“ на времето – в началната част се споменава, че цар Баба и царица Дай имат „малък син“, но след това се казва, че „не минало много време“ и Ром направил план как да напусне замъка, и наистина заминал, а после се влюбил в красиво момиче и се оженил за него (което предполага, че междувременно трябва да е пораснал).
Подобно на мита и на вълшебната приказка в тази легенда пространството е организирано по вертикала – горе, високо в планината, е дворецът на царя и царицата, долу е земята на хората. Вълшебствата се извършват от онези, които са горе, а последиците са за хората, които живеят на земята. За разлика от мита обаче в тази легенда се появяват конкретни географски места като Средиземно море и град Александрия.
Свързани материали
„Легенда за рома“ - анализ на легендата с въпроси и отговори: жанр, сюжет, герои, орисване, време и пространство, тема и идея
Анализът на „Легенда за рома“ тръгва оттам, откъдето започва и четенето - от очакванията, които поражда самото заглавие, и стига до обобщение за темата и идеята на творбата. Разработен е като последователен разбор, придружен от готови отговори на въпросите, които се поставят при работа с текста в час. Началото се спира на жанровата природа на творбата: какво представлява легендата като вид народно творчество, по какво прилича на мита и на вълшебната приказка и по какво се различава от тях, като приликите и разликите са проследени върху конкретни елементи от самия текст. Следва раздел за сюжета, който проследява движението на действието - от света на орисниците на върха на планината до пътя надолу, към хората. Отделно внимание е посветено на героите и на отношенията между тях, включително на разликата в поведението на двамата родители и на това какво отразява тя според древните представи за устройството на света. Самостоятелен раздел разглежда обичая орисване - какво представлява ритуалът, каква сила се приписва на думите, каква е разликата между благословия и проклятие и как чрез тази опозиция творбата обяснява съдбата и характера на един народ. Тук е направено и важно уточнение за границата между поетичното обобщение и действителността. Следват разделите за времето и пространството в легендата - как приказното време се движи различно от реалното и как е организиран светът по вертикала, - както и обобщение на темата и идеята. Приложена е и кратка справка за името и произхода на ромите. Последната част съдържа читателски реакции след отделните откъси и обособен блок с отговори на осемте основни въпроса към текста. Материалът е подходящ за подготовка за изпитване, за писане на отговор на литературен въпрос, за преговор и за самостоятелна работа с творбата.
„Легенда за Рома“ - анализ на творбата. Въпроси и отговори № 4
Легенда, която обяснява откъде тръгва цял един народ. Този вариант на анализа разглежда творбата чрез четиринадесет отделни въпроса. В началото са изяснени жанрът и началото на творбата: народна легенда, преразказана от Михаил Георгиев, насочваща вниманието към далечното минало. Следват героите и семейството на цар Баба, а после конфликтът и неговата причина. Същинската част разглежда избора на Ром и сблъсъка му с ценностите на рода, наказанието и последиците от него, а отделно и магическата сила на думите, която е сред основните мотиви в легендата. Самостоятелни раздели са посветени на песента, с която завършва творбата, на темата и идеята и на жанровите особености на легендата. Последните раздели излизат извън самия текст: направена е връзка с приказка на Шарл Перо, добавена е енциклопедична бележка за произхода на ромите и речник на по-трудните думи, а накрая текстът е разделен на епизоди със заглавия. Практическата част съдържа въпроси с отговори. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа, за отговор на литературен въпрос и за съчинение по темата за избора и съдбата. Обемът е съобразен с учебната програма, а формулировките са достъпни и без предварителна подготовка.
Клетвата на бащата и благословията на майката: анализ на „Легенда за рома“ за 5. клас
Защо едно момче тръгва към света на хората, макар да знае, че ще плати за това с вечно скитане? Анализът на „Легенда за рома“ подрежда отговора в няколко кратки и ясно отделени части, съобразени с изучаването на текста в 5. клас. Началото обяснява за какво разказва легендата: кой е Ром, каква забрана нарушава и какво следва след прегрешението му, когато срещу всяка клетва на цар Баба се появява по една дума на царица Дай. Следващият раздел представя героите и ролите, които изпълняват: боговете, царят и царицата, трите им дъщери в ролята на орисници и самият Ром, който се различава от всички останали и има собствена мечта. Отделни части са посветени на пространството и на времето в текста: как в него се очертават три свята, защо мястото на действието напомня пространството във вълшебната приказка и по какви признаци се разпознава легендарното време, в което се промъкват и следи от историческото. Самостоятелен акцент е поставен върху наблюдението, че краткият текст всъщност съединява три различни типа текст. Обяснено е какво е мястото на клетвите и на благопожеланията във фолклора, защо във фолклорната вяра словото има сила и какво обикновено възпяват ромските песни. Накрая е приведен и откъс от химна на ромите „Джелем, джелем“. Разработката е подходяща за подготовка за час, за отговор на въпросите към урока и за преговор преди изпитване.
Проклятие и благословия, изречени в една нощ: „Легенда за рома“ на Михаил Георгиев. Анализ на несретническата съдба
Кратък увод за ромите, разпръснати по света, отваря разработката: откъде води произхода си народността, къде живее днес, кое в бита, в изкуството и в занаятите й се пази през вековете. Оттам вниманието се насочва към творбата на Михаил Георгиев и към легендата, която обяснява потеклото на цял род. Показано е защо „Легенда за рома“ е народен разказ с фантастично съдържание, наситен с приказни елементи, и как в него се появяват цар, царица, дъщери с магически дарби и непослушен, свободолюбив син. Отделен акцент е поставен върху постройката на творбата: принципът „разказ в разказа“, ролята на Яшко като герой разказвач и на певицата Калие като слушателка, както и начинът, по който връзката настояще, минало, настояще извежда легендарното време. Разчетена е рамката на основния разказ с двата й носещи образа, песента и огънят, чрез които се свързват небето и земята, и е обяснено с какво ромските племена са поетично сравнени. Същинската част следва приказния план на легендата: света на началото, стъклено-кристалния замък на цар Баба и царица Дай, орисниците, които предсказват съдбата на всяко новородено, и забраната, надвиснала над момчето, което ще създаде потомство. Проследени са изборът на Ром, бягството му от родния дом и дългият път, който изминава, а след това ритуалите клетва и прошка, изпълнени от родителите му. Показано е как проклятията на бащата и благословиите на майката се уравновесяват като на везни и защо оттам легендата обяснява противоречивата съдба на потомците. Финалната част е посветена на песента на китарата, с която текстът започва и завършва. Разработката е удобна за подготовка на анализ, за отговор на литературен въпрос и за работа върху приказните елементи в легендата.
Забраната, слизането и клетвата: анализ на „Легенда за рома“, щастието и нещастието в съдбата на ромите (5. клас)
Защо едно момче, орисано да носи нещастие на хората, все пак слиза при тях, и как думите на един разгневен баща определят съдбата на цял народ? Кратка разработка върху „Легенда за рома“, съобразена с изучаването на творбата в 5. клас. В началото са очертани времето и пространството на легендата: далечното минало, когато светът се подрежда, и разделението между високите планини на боговете и ниското, където живеят хората. Представени са и необикновените герои, както и задачата, която боговете са отредили на семейството. Следва разглеждане на конфликта: забраната, която тегне над малкото момче, самотата, до която тя води, и сблъсъкът между родовите ценности и личното желание. Обяснено е какво следва след нарушената воля на боговете и как бащината клетва и майчината благословия се срещат в по-нататъшната съдба на ромите. Финалната част излиза извън текста на легендата и добавя кратки сведения за произхода на ромите, за заселването им по българските земи и за ценностите, отразени в техните приказки, легенди и песни. Разработката е подходяща за подготовка по темата в 5. клас, за отговор на въпрос върху легендата и за кратък писмен коментар върху нейните послания.
„Легенда за рома“ в преразказ на Михаил Георгиев - подробен анализ с въпроси и отговори: герои, орисии, песента на Ром и съпоставка с легенди за произхода на други народи
Този анализ разглежда „Легенда за рома“ последователно - от устройството на приказния свят в началото до обобщението на идеята накрая - и същевременно дава готови отговори на всички въпроси, които се поставят при работа с творбата в час. В началото е изяснено какво представлява легендата като вид разказ и по какво този текст се различава от вълшебната приказка. Проследени са трите пространства, в които е организиран светът на творбата, и особеното движение на приказното време, което свързва далечното минало с днешния ден. Следва разборът на героите: задачата на трите сестри, различната участ, отредена на Ром, и произтичащото от нея противопоставяне. Отделно е разгледано привидното противоречие в текста - между това, което боговете смятат за нещастие, и това, което Ром смята за истински живот, - както и решението на този конфликт в хода на действието. Обособена част е посветена на избора на Ром и на мотивите за постъпката му, с обоснована читателска позиция по въпроса дали тя заслужава одобрение. Централно място заема разделът за магическата сила на думите. Петте проклятия на цар Баба и петте благословии на царица Дай са подредени едно срещу друго, изяснени са чувствата, от които са продиктувани, и е показано как наказанията и даровете се уравновесяват. Направено е и важно уточнение за разликата между поетичното обобщение и действителността, както и разсъждение какво в тези думи би било променено днес. Следват разделите за песента на Ром и нейния смисъл, съпоставка с арменската и чешката легенда за произхода на народа, обяснение за името „роми“ и за думата „цигани“, както и отговори на въпросите за различието и за отношението към различния. Финалната част обобщава сюжета, героите, съдбата на ромите според творбата и основната идея.