Легендата „Свети Георги и ламята"

Устните фолклорни разкази за герои и местности се вписват в общата представа за приказното. С поетична обаятелност сладкодумният народен творец задоволява любопитството на народа за околния свят, за причудливите особености и имена на местности и пр. В тези разкази се преплитат реални, но необикновени по дързост и юначество героични прояви на известни личности с измислени, фантастични случки. Това са фолклорните предания и легенди. В тях са изразени открито народните чувства на възхита към смелостта и саможертвата, към проявите на стоицизъм, доброта и човечност, затова носят ценната стойност на фолклорната народна памет.

Легендата „Свети Георги и ламята" има общ персонаж с познатия библейския разказ - свети Георги. От този разказ народният творец заимства някои популярни и в приказките елементи — двубоя между героя и ламята. Преданието по свой начин обяснява поведението на светеца - той трябва да се себедокаже в този двубой. Героят е известен като защитник на християнската вяра, който е мъченически убит от римските власти. Легендата, изградена по библейския мотив, е свързана не толкова с религиозните убеждения на светеца, колкото с проявата му на закрилничество над изпадналите в беда местни жители край планината Ливан. Затова началото на преданието обобщава отношението на римските власти към него и в същото време много ясно насочва към идеята за себедоказването. „Свети Георги не са го уважавали хич!” Народният творец подготвя слушателя (читателя) за своята поука Поради тази причина в легендата се открива и познат мотив от фантастичните фолклорни приказки - за ламята и спасяването на девойките.

Има много общи, повтарящи се елементи, които са заимствани от библейския разказ, преминаващи в легендата. Това е обстановката. Действието се развива край езеро. От него излиза страшна ламя. Край брега на това езеро седи единствената дъщеря на местния владетел. Използването на позната обстановка не внася съмнение в истинността на разказаното от народния творец. Дадените подробности за свети Георги в легендата го доближават до обикновения човек. Той предизвиква различни чувства. Преди да покаже юначество и всеотдайна загриженост за човека, хората не са го почитали. Бездушният не се уважава .В легендата свети Георги е развълнуван от сълзите на плачещата непозната девойка. Желанието му да узнае истината за нейната болка не е празно любопитство, а подсказва за доброта и отзивчивост. Диалогът между светеца и момичето е много непосредствен. В думите на героя към непознатата има бодрост, надежда:„- Не бери грижа! - рекъл.”

Това не е реч на нехаен човек. С тези думи той показва, че приема чуждата съдба, която може да бъде разрешена с личното му участие. В неговите действия има убедителност и сигурност в правилността на взетото решение. Светецът дори предпочита да поспи преди двубоя си с ламята. Когато тя застрашително идва към девойката, не се стряска ловко я пробожда с копието си.     По този начин спасява момичето, себедоказва се. В замяна героят нищо не иска, но народът сам променя отношението си към него.

Поуката е простичка - може да не си уважаван, да си човек без име, но с проявата на доброта и самопожертвователност имаш възможност да станеш почитан и уважаван. Това е в духа на   християнската религия и моралните добродетели на народа ни.

По друг начин се осмислят действията на най-малкия брат от приказката „Тримата братя и златната ябълка". Той спасява девойките, защото иска и на себе си да помогне. В действията си влага много усилия. Надеждата го крепи. Той познава добре нравите на своите братя и знае, че може да бъде забравен. Но по-силно е желанието му да се върне в своя реален свят. Най-малкият брат проявява също доброта и загриженост. Срещу тях иска помощ, за да се върне в света на своите близки.

Змеят е обикнат персонаж от народния разказвач. Той е представител на силите на мрака и злото. Силата на народния разказвач е в мъдростта, която всеки слушател научава. В приказката епизодът с ламята е момент от изпитанията за себедоказването на най-малкия брат. По този начин той е забелязан от своите близки. В легендата епизодът с ламята е условие за изминаване пътя към душите на хората и постигане на всепризнание.

Народът познава своите възможности и вярва в тях. Легендите и преданията са неговата памет, като с тях изпраща и своите нравствени послания.