Метод „Анализ“ при проектиране на датчик – идентификация и анализ на формули. Два алгоритъма стъпка по стъпка

Лабораторен протокол, който за разлика от повечето подобни е доведен докрай. Освен теоретичната част тук има и попълнени таблици с измерени стойности и с пресметнати резултати. Именно тази завършеност го отличава. Купувачът получава не празни полета, а работа с числа — тоест вижда какъв резултат се очаква да получи и в какъв ред на големина. Темата е изпитването на твърдост и обхваща две страници. Началото е заглавна част с данните на студента и с темата. Теоретичната част започва с определение на самото понятие — какво измерва то и чрез какво се установява. Оттам е изведено защо съществуват няколко различни метода: според формата на проникващото тяло, големината на силата и начина на отчитане. Средището са трите метода, разгледани поред и по еднаква схема. При първия са посочени какво се използва, какво се измерва и по коя формула се пресмята. Тук са и практическите указания — в какви граници трябва да е отпечатъкът, от какво зависи изборът на размер и на сила, колко бавно се натоварва, колко дълго действа товарът и с какво се измерва резултатът. Посочена е и горната граница на приложимост. Именно тези подробности правят частта полезна, защото се питат на изпит. При втория метод е обяснено какво тяло се използва, какъв е ъгълът му и защо е избран точно такъв — обяснение, което рядко се среща. Посочено е и в какво е предимството му пред първия. При третия е описана самата последователност на натоварване — как се задава изходното положение, кога се добавя основният товар и кога се отстранява. Изведени са и трите му предимства. Задачата е за измерване на твърдостта на стомана и по трите метода. Резултатите са дадени в три отделни части. При първите два метода са оформени като таблици с изходните размери, приложената сила, измереното и накрая пресметнатата стойност. При третия резултатите са изписани направо в един ред. Приложени са пет изображения с формулите и със схемите. Преподавателят получава завършен протокол, годен за мерило при проверка. Студентът получава образец с изпълнена задача — вижда и как се оформят таблиците, и какви стойности се получават при това изпитване.

Кратък конспектен въпрос, чиято сърцевина е един алгоритъм. Той е разписан в шест стъпки, но повечето от тях се разклоняват на подстъпки — и на места разклоненията стигат до четвърто равнище. Именно тази многостепенна подредба прави материала практичен. Той не разказва как се проектира, а изброява какво се прави и в какъв ред, така че може да се следва като указание. Темата е проектирането на техническо изделие и е събрана на две страници. Началото изброява четирите основни задачи, които се решават при проектиране, и веднага след това четирите съществуващи метода, всеки назован поименно. Оттам изложението се съсредоточава върху последния от тях, с уточнение за какво е предназначен — за изделие, което се проектира наново, а не се преработва. Средището е самият алгоритъм. Първата стъпка е за формулирането на задачата. Тя минава през три подстъпки, като най-полезна е последната — преформулиране на вече определената задача. Похват, който често се пропуска, а промяната на формулировката отваря нови възможности за решение. Втората стъпка определя основната функция и изходящия поток. Третата е най-разгърнатата и изброява шест различни начина за търсене на решение. Освен обичайните са посочени и обръщането към патентната литература, разглеждането на съществуващи сходни изделия и използването на различните формулировки от първата стъпка. Именно това изброяване е най-ценното в материала. То превръща търсенето на решение от вдъхновение в подредена работа. Петата стъпка е най-дълбоко разклонената. Тя изисква за всеки избран вариант да се извърши разлагане по функции, да се състави таблица с възможните решения, а после за всяка съставна част да се уточнят изискванията към материала, съседните части и връзките помежду им. Финалната стъпка е за работната документация. Изложението е конспектно, с многоравнищни изброявания и с препратки между отделните точки по номер. Използвани са и няколко съкращения, въведени в текста. За преподавателя това е готов кратък урок, а алгоритъмът върши работа и като раздавателен лист при курсова задача. Студентът получава темата в завършен вид. Обемът позволява преговор за минути преди изпит.

Комплект от три материала върху една и съща тема – теория и два готови протокола, при това по различни варианти. Купувачът получава не един образец, а възможност да съпостави два. Темата е измерването на физични величини и обработката на резултатите – упражнение, което върви в началото на всеки курс по физика и по електрически измервания и с което започват затрудненията. Първият файл е протокол по зададен вариант с попълнено титулно поле, цел на упражнението и кратко теоретично въведение. В него физичните величини са разделени на четири вида, а грешките – на пет, всяка с обяснение в едно изречение. Оттам следват три задачи с решения. Първата изисква мерна единица да бъде изразена чрез основните и после да се пресметне скорост по зададени данни. Втората работи с отчитане по скала и определяне на четири различни величини – приборна константа, приборна грешка и двата вида грешка. Третата е с таблица от десет измервания и с попълнени колони за отклонение и за квадрат на отклонението, а накрая – средноквадратична грешка и краен запис на резултата в двата формата. Вторият файл е протокол по друг вариант и по друга дисциплина. Той е значително по-сложен и включва таблица с използваните уреди, разгърнато описание на метода и цял алгоритъм за обработка на данните, изложен по стъпки. Именно този алгоритъм е най-ценното в комплекта. През него минават проверка за нормалност на разпределението, отстраняване на груби грешки по известен тест, а после и построяване на интервална оценка по метода на Стюдент, с указано откъде се отчитат табличните стойности. Такава последователност рядко се намира изложена така подредено. Файлът съдържа и две таблици с реални резултати – двадесет измервания, приведени във вариационен ред, и обобщаваща таблица с пресметнатите величини, а накрая и проверка по друг метод за сравнение. Третият материал са две снимки на ръкописно решение – същите задачи, решени на хартия, с изписани изчисления, начертана таблица и построена графика. Те показват как решението изглежда, когато се пише на ръка в час, а не се набира на компютър. За преподавателя това е готов набор от образци, годни за раздаване. Двата протокола могат да се съпоставят – единият показва простия път, другият пълната статистическа обработка. За студента ползата е ясна: два готови образеца за оформяне на собствен протокол и подреден алгоритъм за обработка на данни, приложим при всяко следващо лабораторно упражнение. Ръкописните страници показват и как се оформя решението на хартия.

Лабораторен протокол, в който основното място заема не описанието на явлението, а възможностите на уреда. Обяснено е от какво зависи какво изобщо може да се види под микроскопа. Именно този уклон отличава материала. Той не се задоволява с това, че се наблюдава при голямо увеличение, а показва защо увеличението има граница. Темата е металографският анализ и обхваща две страници. Началото е заглавна част с данните на студента и с темата. Теоретичната част започва с общото основание и веднага посочва най-разпространения метод, с двете възможности, които той дава. Средището са двете характеристики на уреда. Първата е обяснена чрез произведението на две величини, с приведена формула и с разчетени означения. Особено ценна е втората. Въведени са две свързани понятия, като второто е определено чрез първото, а после е показано от какво зависи то и как се свързва с устройството на уреда. Именно тази част най-често затруднява студентите, защото понятията се бъркат — а тук са разграничени ясно. Втората половина е за подготовката на образеца. Тя е разписана като последователност от шест операции, номерирани поред. При всяка е посочено какво се прави и на какво трябва да се внимава. При две от тях има и вътрешно разделяне — едната се разклонява на три различни начина, а другата на два, всеки с кратко пояснение. Особено практично е указанието при изглаждането. Обяснено е в какъв ред се сменят средствата — подробност, която се пропуска и води до похабяване на образеца. Накрая теоретичната част разграничава двата вида анализ по използваното увеличение. Задачите са три, изброени поотделно. Първата е разгърната и разделя предмета на наблюдение на три вида, всеки с позоваване към отделна фигура. Приложени са три изображения. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а частта за подготовката на образеца върши работа и като кратък урок. Студентът получава завършена теоретична част с обяснени понятия — образец при изготвяне на собствен протокол.

Лабораторен протокол, в който теорията заема половината място, а другата половина е разписана като последователност от пресмятания. Всяка стъпка казва какво се определя и по кое условие. Именно това устройство прави материала практичен. Той не обяснява процеса отвлечено, а показва как се стига до конкретните размери на инструмента. Темата е дълбокото изтегляне и обхваща две страници. Началото е заглавна таблица в три части — учебно заведение, катедра с номер на протокола и данни на студента, а отдясно място за подпис на преподавателя. Теоретичната част започва с определение на процеса и веднага го разделя на две разновидности. Посочено е коя от тях е по-разпространена и как протича тя — какво прави инструментът и какво се случва със заготовката. Следва обяснението на напреженията и е онова, което прави частта стойностна. Показано е, че в различните участъци действат противоположни по вид напрежения, и е обяснено какво предизвиква всяко от тях. Именно оттук произтича и практическият извод. Обяснено е при какви условия възниква нежелан дефект и какво се прави, за да бъде предотвратен — а тази мярка после се появява отново в самите пресмятания. Отделно е посочено какво се случва с дъното на детайла и с коя величина се оценява дали материалът изобщо е пригоден за такава обработка. Втората половина е задачата. Тя е разписана в пет номерирани стъпки. Първата определя изходния размер, като е обяснено от кое условие се изхожда и защо детайлът трябва да се раздели на части. Втората проверява дали е нужна допълнителната мярка от теоретичната част. Дадени са две неравенства с изричното указание, че трябва да се изпълнят едновременно. Третата е най-разгърната и се разделя на четири подточки. При всяка се определя по един размер на инструмента, като при две от тях са дадени формули с готови стойности на коефициентите за различни материали. Финалните две стъпки са за пресмятане на двете усилия. Приложена е и схема на процеса. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а задачата върши работа и поединично като упражнение в час. Студентът получава завършена работа с ясен ход на пресмятанията — образец при изготвяне на собствен протокол.

Учебна тема, при която всяко разгледано изделие получава еднакво третиране – устройство, начин на предаване на движението, условие за работоспособност и накрая недостатъци. Именно този последен елемент рядко се среща в учебните материали. Изброяването на слабостите е и най-практичното. То обяснява защо съществуват няколко различни решения на една и съща задача и кога кое се предпочита. Темата обхваща съединителите и е събрана на пет страници. Първият раздел въвежда понятието. Дадено е определението, а после са изброени пет допълнителни задачи, които тези изделия изпълняват освен основната. Оттам е въведен и моментът, с който се работи при пресмятането. Обяснено е защо той се различава от действителния и от какво зависи множителят, чрез който се получава. Вторият раздел разглежда два вида изделия без възможност за отклонения. При първия е описано устройството, обяснено е чрез какво точно се предава движението и откъде идва необходимата сила. Изведени са две отделни условия – едното срещу приплъзване, другото срещу смачкване на повърхнините. При втория вид е направено разграничение, което носи цялата част: същото изделие работи по два съвсем различни начина според вида на използваните болтове. При единия движението минава през самите тела, при другия през триенето между челата. Именно оттам следват и две различни якостни условия – при първия случай две, при втория едно. Третият раздел е за изделията, които допускат неточност в разположението. Той започва с изброяване на трите възможни отклонения и с уточнението, че на практика те се появяват заедно. Особено полезна е следващата част. Разгледано е решение, което поема и трите отклонения наведнъж, с обяснение през кои повърхнини минава движението. Оттам е изведено условието за работоспособност чрез равновесие, а накрая и крайният израз. Приложени са двадесет и седем изображения – три схеми и всички формули. Означенията са пояснени веднага след появата си, а формулите са номерирани последователно. Изложението е стегнато и без отклонения. При всяко изделие се казва какво е, как работи, какво трябва да се провери и какво не може да прави – четири сведения, събрани в няколко абзаца. Преподавателят получава готова опора за няколко учебни часа, при която трите раздела вършат работа и поединично. Студентът получава темата с пълно извеждане, с обяснени условия и с изброени недостатъци при всяко изделие – годна за изпит и за курсова задача.