Протокол №6 по материалознание – проектиране на технология за дълбоко изтегляне: коефициент на изтегляне, инструмент, усилия

Лабораторен протокол, чиято теоретична част е подредена като разходка по една крива. Всяка характерна точка от нея е назована по реда, в който се достига при натоварването. Именно тази последователност прави материала лесен за учене. Понятията не са изброени по азбучен ред, а се появяват в реда, в който наистина настъпват при изпитването. Темата е изпитването на опън и обхваща две страници. Началото е заглавна част с данните на студента и с номера на упражнението. Теоретичната част започва с общото основание — защо тези изследвания се провеждат при строго определени условия. После е обяснено какво предизвиква приложената сила и кое съотношение се записва от самия уред. Средището е поредицата от характерни точки. Те са изброени една след друга, всяка с формула и с кратко пояснение отдолу. Особено ясно е обяснението на едната от границите. Посочено е какво се случва, ако натоварването бъде свалено преди нея — а това е и най-нагледният начин да се разбере разликата между двете състояния. Именно частта за напрежението при разрушаване е най-стойностната. Тя не се задоволява с формулата, а обяснява защо пресметнатата стойност не отговаря на действителността и защо истинската е по-голяма. Приведен е и основният закон, който важи в първата област. Втората половина на теоретичната част е за пластичността. Разграничени са два начина за оценяването ѝ, всеки със своя формула, а при единия е посочено и каква стойност се получава при съвсем крехък материал. Задачата е за определяне на характеристиките на конкретна стомана, назована с марката си. Приложена е таблица с готови изходни данни — размерите на образеца и осем двойки измерени стойности за сила и удължение. Последните два реда са оставени празни за пресмятане. Именно тази подредба прави протокола удобен. Данните са дадени, но работата остава — тоест материалът служи и като образец, и като задача. Приложени са и десет изображения с формулите и с диаграмата. Преподавателят получава готова задача с данни, при която проверката отнема минута. Студентът получава завършена теоретична част и таблица с измервания, готова за попълване — образец при изготвяне на собствен протокол.

Лабораторен протокол, в който основното място заема не описанието на явлението, а възможностите на уреда. Обяснено е от какво зависи какво изобщо може да се види под микроскопа. Именно този уклон отличава материала. Той не се задоволява с това, че се наблюдава при голямо увеличение, а показва защо увеличението има граница. Темата е металографският анализ и обхваща две страници. Началото е заглавна част с данните на студента и с темата. Теоретичната част започва с общото основание и веднага посочва най-разпространения метод, с двете възможности, които той дава. Средището са двете характеристики на уреда. Първата е обяснена чрез произведението на две величини, с приведена формула и с разчетени означения. Особено ценна е втората. Въведени са две свързани понятия, като второто е определено чрез първото, а после е показано от какво зависи то и как се свързва с устройството на уреда. Именно тази част най-често затруднява студентите, защото понятията се бъркат — а тук са разграничени ясно. Втората половина е за подготовката на образеца. Тя е разписана като последователност от шест операции, номерирани поред. При всяка е посочено какво се прави и на какво трябва да се внимава. При две от тях има и вътрешно разделяне — едната се разклонява на три различни начина, а другата на два, всеки с кратко пояснение. Особено практично е указанието при изглаждането. Обяснено е в какъв ред се сменят средствата — подробност, която се пропуска и води до похабяване на образеца. Накрая теоретичната част разграничава двата вида анализ по използваното увеличение. Задачите са три, изброени поотделно. Първата е разгърната и разделя предмета на наблюдение на три вида, всеки с позоваване към отделна фигура. Приложени са три изображения. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а частта за подготовката на образеца върши работа и като кратък урок. Студентът получава завършена теоретична част с обяснени понятия — образец при изготвяне на собствен протокол.

Готов лабораторен протокол по материалознание с оформена заглавна таблица, схеми и теоретична част. Може да послужи и като образец за оформяне, и като готов текст за преписване. Именно тази двойна употреба го отличава. Студентът получава не само какво да напише, но и как да го подреди на листа. Темата е оптичният металографски анализ и обхваща три страници. Началото е заглавна таблица в три части — учебно заведение, катедра с номер на протокола и данни на студента, а отдясно място за подпис на преподавателя. Оформлението следва обичайния за такива работи вид. Следва раздел със схеми, съдържащ три изображения, разположени в таблица. Средището е теоретичната част. Тя започва с общото основание — че наблюдението на строежа е основен източник на сведения за материала — и веднага разделя изследването на два вида според използваното увеличение. Първият вид е разгледан подробно. Посочени са границите на увеличението, какво позволява да се установи и за какво служи в производството. Именно частта за дефектите е най-полезната. Те са изброени един по един, като при всеки е дадено кратко пояснение в скоби какво представлява. Списъкът обхваща както дефекти от леенето, така и такива, възникващи при заваряване. Отделно е обяснена и разликата между двата начина на наблюдение — направо върху повърхността и след специална подготовка. Вторият вид анализ е разгледан във втората половина. Посочено е при какви увеличения работи, а после е описано устройството на уреда с изброени части. Особено ценно е описанието на подготовката на образеца. Тя е дадена като последователност от действия — избор на място, отделяне при определени условия, оформяне, изглаждане и накрая полиране. Обяснено е и какво може да се установи още преди последната обработка и какво се постига чрез нея. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка на студентски работи, а теоретичната част върши работа и като кратък урок. Студентът получава завършена работа по темата — с оформена заглавна част, със схеми и с теоретично описание, което може да се използва като образец при изготвяне на собствен протокол.

Лабораторен протокол, който за разлика от повечето подобни е доведен докрай. Освен теоретичната част тук има и попълнени таблици с измерени стойности и с пресметнати резултати. Именно тази завършеност го отличава. Купувачът получава не празни полета, а работа с числа — тоест вижда какъв резултат се очаква да получи и в какъв ред на големина. Темата е изпитването на твърдост и обхваща две страници. Началото е заглавна част с данните на студента и с темата. Теоретичната част започва с определение на самото понятие — какво измерва то и чрез какво се установява. Оттам е изведено защо съществуват няколко различни метода: според формата на проникващото тяло, големината на силата и начина на отчитане. Средището са трите метода, разгледани поред и по еднаква схема. При първия са посочени какво се използва, какво се измерва и по коя формула се пресмята. Тук са и практическите указания — в какви граници трябва да е отпечатъкът, от какво зависи изборът на размер и на сила, колко бавно се натоварва, колко дълго действа товарът и с какво се измерва резултатът. Посочена е и горната граница на приложимост. Именно тези подробности правят частта полезна, защото се питат на изпит. При втория метод е обяснено какво тяло се използва, какъв е ъгълът му и защо е избран точно такъв — обяснение, което рядко се среща. Посочено е и в какво е предимството му пред първия. При третия е описана самата последователност на натоварване — как се задава изходното положение, кога се добавя основният товар и кога се отстранява. Изведени са и трите му предимства. Задачата е за измерване на твърдостта на стомана и по трите метода. Резултатите са дадени в три отделни части. При първите два метода са оформени като таблици с изходните размери, приложената сила, измереното и накрая пресметнатата стойност. При третия резултатите са изписани направо в един ред. Приложени са пет изображения с формулите и със схемите. Преподавателят получава завършен протокол, годен за мерило при проверка. Студентът получава образец с изпълнена задача — вижда и как се оформят таблиците, и какви стойности се получават при това изпитване.

Протокол, в който теоретичната част не се задоволява с определение, а стига до класификацията на цяла група материали и до техните конкретни приложения. Материалът е върху изследването на магнитно-меки ферити в нискочестотни полета и е разположен на четири страници, оформени в три раздела с римска номерация. Титулната част съдържа наименованието на висшето училище, катедрата и факултета, полета за студентските данни, ръководител и оценка, а също номера на протокола, предмета и специалността. Заданието е формулирано в три номерирани задачи. Всяка казва точно какво трябва да се получи и какво да се построи графично – визуализиране на семейство криви, снемане от екрана на уреда и накрая изчисляване на величина за всяка отделна стойност. Теоретичната обосновка е най-обширната част и е разгърната в няколко подточки. Началото изяснява какво представляват тези материали, от какво се състоят и защо имат високо специфично съпротивление. Дадена е и обобщената химична формула. Следват две определения, разграничаващи два вида според броя на участващите съставки, а после и обяснение защо разнообразието им е толкова голямо. Отделен абзац е за начина на получаване, с посочен температурен интервал и с указание какво следва след изпичането. Оттам изложението минава към класификацията по състав. Първите две групи са разгледани подробно и съпоставими: при всяка са дадени формулата, честотният обхват, предимствата, слабостта и конкретните приложения, включително профилите на изделията. Втората група е сравнена с първата по устойчивост. Особено ценна е частта за материалите с правоъгълен хистерезисен цикъл. В нея е обяснено защо две ясно разграничени състояния позволяват кодиране на двоична информация – рядко срещана връзка между свойство на материала и приложение в изчислителната техника. Въведен е и коефициент за оценка, с указание към каква стойност трябва да се стреми. Разделът завършва с изведените работни зависимости – четири на брой, свързващи измерените напрежения с търсените величини чрез два коефициента, а накрая и изразът за проницаемостта. Третият раздел е схемата на постановката с легенда, обясняваща четирите означения, и подготвената таблица с десет колони за резултатите. За преподавателя това е готов образец за раздаване преди упражнението, а теоретичната част върши работа и самостоятелно, при въвеждане на темата. За студента ползата е двойна: подреден пример за оформяне на собствен протокол и теоретична част, годна за отговор на конспектен въпрос за феритите.

Лабораторен протокол по метод, който стои в основата на цялото учение за сплавите. Без него нито една диаграма на състоянието не би могла да бъде построена. Именно това го прави важен. Темата не е странична, а е онази, от която произлизат всички останали диаграми, изучавани по-нататък в курса. Материалът обхваща две страници. Началото е заглавна част, оформена в няколко реда — учебно заведение, катедра, вид на упражнението, данни на студента, място за ръководител, номер на протокола и накрая темата. Теоретичната част започва с определението на метода и веднага посочва на какво стъпва той — че промените в строежа са придружени от отделяне или поглъщане на топлина. Средището е описанието на самия опит. Обяснено е как се подава топлината, с какъв уред се измерва тя и защо на практика се работи не с нея, а с изтеклото време. Именно това уточнение е най-полезното в цялата част. То обяснява защо на водоравната ос стои време, а не количество топлина — въпрос, който смущава повечето студенти при първата среща с такива криви. Следва описание на измерването на температурата. Обяснено е устройството на използваното приспособление, кой край е свързан с уреда и защо различните двойки метали имат различни свойства. Отделен абзац въвежда основното понятие за целия раздел. Дадено е определението, посочено е по какво се различават отделните части и как това се установява. Оттам е изведено най-важното разграничение — че при чисто вещество промяната протича при една-единствена температура, а при сплав в цял температурен обхват. Именно от него произтича видът на всяка диаграма на състоянието. Задачите са две и вървят в естествения си ред: първо се построяват отделните криви за няколко състава, а после от тях се извежда общата диаграма. Работи се с позната двойка метали, използвана и в производството. Приложени са две изображения. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а теоретичната част върши работа и като кратък урок. Студентът получава завършена теоретична част и ясно формулирани задачи — образец при изготвяне на собствен протокол.