Методи за определяне на цените
Зареждане на оценките…
Проблемът за формиране на цената възниква най-често в два случая – при разработване на нов продукт и при навлизане на нов пазар. Формирането на цената може да се осъществи по доста различни начини , но те се свеждат до следните подходи и методи:
- Подходи основани върху фирмени критерии
1.1. Подход „от разходите” – в основата на цените са някакви разходи, към които се добавя печалба , което осигурява конкурентоспособност.
- Метод на средните разходи – като цяло тази продуктивна гама трябва да осигурява печалба
- Метод на стандартните разходи
- Метод на пълните разходи – има определени РП, които се възстановяват и се осигурява печалба
- Метод на кривата на опита
- Разходи (средни/пълни) + различни надбавки към цената
1.2. Подход „от печалбата”
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Цената - основна икономическа категория
Същността на цената може да се разглежда в два аспекта : 1) съгласно трудовата теория-тя е паричен израз на стойността на стоката или услугата. Съгласно тази теория в рамките на едно и също време при едни и същи условия и при едно и също качество стойност се определя от средното обществено необходимо време 2) съгласно пазарната икономика : базираме се главно на оценката на потребителната стойност на продукта. Цената до голяма степен се определя от разстоянието м/у производител и краен потребител.
Дълготрайни активи – изхабяване, амортизация и използване. Учебен материал: видове изхабяване, методи за амортизационни отчисления и обобщаващи показатели
Конспектен въпрос по икономика, събран на три страници – от определението за изхабяване, през всички методи за амортизация, до показателите, с които се измерва използването на активите. Материалът е писан като студентски конспект и точно това е предимството му. Няма разгърнати обяснения, няма увод и заключение: всичко е сведено до определения, изброявания, формули и подточки, така че се преговаря непосредствено преди изпит. Устройството е в три големи части, всяка с вътрешно деление до трето равнище. Първата част е за изхабяването. Тя започва с определение и веднага го разделя на два вида. При първия са изброени четири групи фактори, дадена е формула за степента му и са разграничени два подвида според това дали може да бъде преодоляно. При втория е посочен основният фактор, дадена е формулата за коефициента и са изброени четири случая, в които той е налице. Втората част е за амортизационните отчисления и е най-обширната. Първо са дадени двете основни формули и е добавено уточнение кои активи изобщо не се амортизират – подробност, която често се пита и рядко се помни. Оттам следват методите за изчисляване. Линейният е разгледан с база, предимство и недостатък, изведени поотделно. После идват нелинейните, разделени на две групи според посоката. Ускорените са пет на брой, всеки с номер: при първите три са посочени поведението на нормата, базата за изчисление и особеностите, а при последните два – характерното за тях начисляване. Именно това изброяване е най-практичната част от материала. Методите се смесват постоянно, а тук всеки има свой номер и свои отличителни белези. Групата на забавените методи е представена накратко, чрез противопоставянето ѝ на ускорените, с обяснение как се постига изравняване с линейния метод. Третата част е за използването на активите и съдържа три обобщаващи показателя, всеки с формула и с посока на желаното изменение. Накрая е обяснено как се определя самата величина, която влиза в трите формули. Формулите са дадени с пояснени означения, а съкращенията са въведени при първата си поява и се използват последователно нататък. За преподавателя това е готова опора при въвеждане на темата и списък с формули, годен за изписване на дъската. Трите части вършат работа и поединично – например само методите за амортизация като материал за упражнение. За студента ползата е ясна: целият изпитен въпрос е събран на три страници и се преговаря за минути, а изброените методи са подредени така, че се запомнят по номера.
Финансово планиране и печалба на търговското дружество
Финансовото планиране е процес, при който се извършват прогнозни изчисления на паричните потоци в бъдещ период от време, който осигуряват нормалното осъществяване на стопанската дейност на търговското дружество и увеличаване богатството на собствениците. За постигането на тази цел в самият процес на финансовото планиране се осъществява: - анализиране на причините за отклонение от прогнозираните парични потоци за предходния период с оглед тяхното преодоляване в бъдеще; - установяване на потребностите от финансиране; - определяне на източниците за финансиране на потребностите; - организиране на капиталовата структура; - създаване на организация за получаване на паричните средства под различна форма; - оптимизиране на ликвидността в краткосрочен и дългосрочен план; - избор на алтернативни проекти за развитие на търговското дружество и т.н.
ТЕСТ. Научен стил. Български език – 9 клас (Вариант 3)
Прочетете текста и изпълнете задачи 1–5. В лабораторен център се валидира модел за корозионна устойчивост на сплави. Протоколът определя параметри като потенциал, рН и скорост на реакция. Първо се калибрират уредите по контролна процедура, после се нормализират измерванията спрямо температурен интервал. Следователно, при повишен фонов шум на сигнала се отчита систематична грешка в оценката. В заключение се формулира дефиниция на работния потенциал като средна стойност за даден диапазон. 1. Кое изречение изпълнява функция на дефиниция в текста? А) Протоколът определя параметри като потенциал, рН и скорост на реакция. Б) Следователно, при повишен фонов шум се отчита систематична грешка. В) В заключение се формулира дефиниция на работния
Себестойност
Себестойност е паричен израз на съвкупността от производствените приходи и разходи направени за производителността и реализацията на единица продукция. Съществува връзка между себестойността и стойността разглеждани като две базови икономически категории. Връзката се изразява в кол. и кач. аспект. Стойността изразява, се определя средно от обществения труд за производителността на продукцията или в нея се включва разходи за заплати и печалбата. Себестойността се явява част от стойността и тя включва пренесени стойности, а от добавените само разход за труд (без печалбата). В това се изразява и количествената разлика между двете.
Видове разходи
За осъществяване на своите дейности всяка организация използва определени блага – материали, енергия, труд, капитали във вид на патенти, концесии и др. Разходите представляват стойността на консумираните блага за определена организация. Те са основни елементи при изготвяне на калкулациите, а оттам и за определянето на цените на стоките, услугите, продажбите и др.