Мигел де Сервантес Сааведра (1547 - 1616)

          На 19 септември 1547 г. е кръстен Мигел де Сервантес, син на пътуващ хирург. Семейството живее в Кордова, Мадрид, Севиля. От 1566 г. е ученик на известен педагог, пламенен поддръжник на хуманиста Еразъм Ротердамски. През 1569 г. излиза първата му публикация; същата година заминава за Италия и постъпва там като войник. В морската битка при Лепанто (1571) губи лявата си ръка. Участва в различни експедиции в Средиземно море. На връщане от Неапол за Испания попада в плен на пирати и от 1575 до 1580 година прекарва в Алжир. Завръща се в Испания и пише пасторалния роман „Галатея“ (1585). Пише стихове и пиесите „Животът в Алжир“ и „Нумансия“. През 1590 г. подава молба за служба в Америка, но получава отказ. През 1595 г. печели състезание за поети в Сарагоса. Между 1597 и 1602 г. лежи в затвора.
          През януари 1605 г. е публикувана първата част на романа „Хитроумният идалго Дон Кихот де Ла Манча“.
          Когато през 1606 г. кралският двор се премества от Валядолид в Мадрид, в новата столица се премества и Сервантес. Тук в 1613 г. излиза от печат сборникът му с новели „Поучителни повести“ През 1615 г. Сервантес получава разрешение да отпечата и втората част на „Дон Кихот“.
          Умира в Мадрид през април 1616 г.