Реалното действие и подтикът към действие: изявително и повелително наклонение на глагола, учебна разработка с образуване на формите, пунктуация и два теста с ключ

Разликата между „ела“ и „идваш“ не е в думата, а в наклонението. Часът въвежда понятието точно през такива двойки. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Морфология“ и е предвиден за 7. клас. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент, три за въведение и мотивация, изградено около примерни изречения, които учениците сравняват, преди да чуят определението. Три минути са отделени на въпроса какво изобщо е наклонение на глагола, а нататък часът разглежда изявителното и повелителното наклонение поотделно, всяко с формите си, с употребата си и с пунктуацията, която ги съпътства. За всяко правило са дадени примери в двойки, така че разликата да се вижда веднага, а към всеки въпрос стои очакваният отговор на ученика. Отделно е предвидено и как се обяснява защо повелителното наклонение има само две лица, което винаги идва като въпрос от класа. Практическата част включва задачи и въпроси за проверка. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за упражнение върху глаголните форми и като модел за собствен план.

Заповед, молба, забрана или просто съобщение – глаголът показва това чрез наклонението си. Тестът проверява дали ученикът разпознава разликата и дали умее сам да образува правилните форми, включително онези, при които се греши най-често. Задачите са 20, разпределени в три части. Началото е кратък текст от училищна ситуация, следван от 5 въпроса. Изисква се да се определи кое наклонение преобладава в репликите, да се посочи повелителна форма за второ лице множествено число, да се открие отрицателната повелителна и сложната форма, както и да се прецени кой препинателен знак е уместен при строга заповед. Работата е върху жив диалог, а не върху списък с форми. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се определението за наклонение, разпознаването на изявителна форма сред повелителни, лицата и числата, за които се образуват простите повелителни форми, характерното окончание, редът с коректни форми, отрицанието с частица и отрицанието със спомагателна конструкция, начинът на образуване на сложните повелителни форми и примерът за първо лице множествено число. Отделни задачи разглеждат пунктуацията при заповед и при вежлива молба, както и стиловата уместност на повелителна форма в делови текст. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: преобразуване на сложна повелителна форма в проста с обяснение защо е възможно, съставяне на две изречения с двата типа отрицание и коментар за разликата в нюанса, и написване на кратка инструкция, в която трябва да присъстват няколко различни форми и уместна пунктуация. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Сред най-полезните задачи е тази за стиловата уместност. Повелителните форми звучат различно според ситуацията – едно е указание в делови текст, съвсем друго е разговорна молба между приятели. Тестът поставя този избор изрично, вместо да го оставя на усета. Последната задача е практическа и работи добре и като упражнение в час. Ученикът пише кратка инструкция, в която трябва да съчетае няколко различни форми – така се вижда дали умее да ги употребява последователно, а не само да ги разпознава. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар върху типичните грешки при отрицанието. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък справочник с правило и пример за всеки случай.

Разликата между „предадоха“, „предайте“ и „да предадем“ е разликата между разказване, нареждане и предлагане. Тестът върви по тази линия и изисква не само разпознаване на формите, но и умение те да бъдат преобразувани една в друга. Задачите са 20 и са в три части. Началото е кратък текст от училищна ситуация с реплики, следван от 5 въпроса. Проверява се какво наклонение изразяват няколко глаголни форми, коя група съдържа само прости повелителни, кое изречение е със сложна форма, коя е отрицателната повелителна и кое изказване най-естествено завършва с удивителен знак. Материалът е диалогичен, така че различните форми се появяват в естествената си среда. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се определението за наклонение, разпознаването на изявителна форма, правилно образуваните прости форми за двете лица, начините за образуване на сложните форми, двата модела за отрицание, съчетаването на отрицание със сложна форма и трансформацията от изявително в повелително. Отделни задачи поставят въпроса за уместност – кое изказване е подходящо за делово съобщение и в кое е нарушен деловият тон. Включена е и задача за пунктуацията. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане. Първата изисква едно и също изречение да бъде преобразувано в три различни форми – проста повелителна, сложна за първо лице множествено число и отрицателна. Втората е съставяне на кратък регламент с три различни типа форми. Третата изисква три изречения с различна комуникативна цел: молба, забрана и предложение. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Най-ценна е първата отворена задача. Едно изречение, преобразувано в три различни форми, показва наведнъж дали ученикът владее образуването, съгласуването по лице и число и разликата в комуникативната цел. Ако някоя от трите трансформации не се получи, слабото място си личи веднага. Практическа стойност има и задачата с регламента. Подобни кратки правила ученикът среща постоянно – в кабинети, лаборатории, библиотеки – и умението сам да ги формулира с подходящи глаголни форми е приложимо далеч извън часа по български език. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката, а за ученика при самостоятелна работа те служат като кратък справочник: правило, пример и коментар защо останалите варианти не са подходящи.

Едно и също действие може да бъде съобщено, наредено или само допуснато като възможност – и точно последното е работа на условното наклонение. Тестът обхваща темата от определението до практическата ѝ употреба в учтива реч. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък текст с реплики от подготовка за училищно събитие, следван от 5 въпроса. Изисква се да се открие изречението с назовано условие, да се определи формата за трето лице единствено число, да се разпознае учтивата молба, да се посочи сложната форма и да се назоват думите, по които наклонението се разпознава. Откъсът съдържа няколко различни употреби едновременно. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се значението на наклонението, спомагателните думи, начинът на образуване на сложната форма, случаят, при който се изразява готовност без назовано условие, уместната формулировка за официална молба, характеристиката на простите форми, откриването на неправилно образувана двойка, употребата за желание, преобразуването в духа на учтивостта, групата само от форми за трето лице множествено число, изречението за скромност в единствено число и най-подходящото преобразуване за административен текст. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: съставяне на изречения с назовано и с неназовано условие, преобразуване на три заповеди в учтиви молби и кратко обяснение какво изразява наклонението и в кои случаи се използва в общуването. Отговорите са изведени накрая, с разгърнато обяснение при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи, включително обосновка защо преобразуването е уместно. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант е подробността на обясненията. Всеки отговор е придружен не само с правило, а и с кратък коментар защо останалите варианти не подхождат – така разделът в края може да се чете и самостоятелно, като компактен преговор върху темата. Последната задача е и най-обобщаваща. Тя изисква ученикът да формулира със свои думи какво изразява наклонението и кога се употребява, тоест да събере в няколко изречения онова, което дотогава е прилагал по отделни задачи. Именно това показва дали темата е разбрана, а не само запомнена. За преподавателя тестът дава бърза оценка и готова основа за коментар в час, а за ученика остава като материал за преговор преди изпитване или преди писмена работа.

Бих отишъл, ако можех. Часът е посветен на наклонението, което говори за неслучили се неща. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Морфология“ и е предвиден за 7. клас. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и три за въведение с мотивация, при което учениците първо чуват примери и едва след това определението. Три минути са отделени на въпроса какво изобщо е условно наклонение, а нататък часът разглежда образуването на сложните и на простите форми и употребата им. Отделен акцент е поставен върху две различни употреби: с изречено условие и без него, което обикновено се пропуска, а именно то обяснява защо формите се срещат и в учтивото общуване. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо условното наклонение се среща толкова често в учтивата реч, което обикновено изненадва учениците. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за упражнение върху глаголните форми и като модел за собствен план.

Наклонения и времена – двете големи глаголни категории, събрани в една проверка. Тестът обхваща целия дял и изисква не само разпознаване на формите, но и преценка коя от тях е уместна в конкретна ситуация. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък текст от училищен сайт, следван от 5 въпроса. Изисква се да се определи наклонението в дадена реплика, да се посочи изречението с условност, да се разпознаят две различни времена и да се определи пълната характеристика на една форма – наклонение и време едновременно. Текстът е подбран така, че да съдържа наведнъж изявителни, повелителни и условни форми. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. При повелителното наклонение се проверяват лицата, за които се образуват простите форми, правилното отрицание и ситуацията, в която употребата е уместна. При условното – формата, случаите на употреба и времето в частта с условието. При преизказните форми – сегашната и миналата форма в трето лице, както и типичната ситуация на употреба. Останалите задачи са върху времената: минало несвършено, бъдеще в миналото и времето, което преобладава в художественото описание. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: преразказ на новина с преизказни форми и подчертаване на употребените форми, съставяне на изречения с условно и с повелително наклонение и написване на кратък текст, в който задължително присъстват четири различни глаголни форми. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи, включително посочване на употребените форми. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Обединяването на наклоненията и времената в една проверка има смисъл: всяка глаголна форма носи и двете характеристики едновременно. Затова и въпросът, който изисква пълно определяне – кое наклонение и кое време – е сред най-показателните в теста. Последната задача събира наученото в кратък текст. Изискването четири различни форми да се появят в няколко изречения принуждава ученика да ги подреди смислово, а не да ги изброи – именно това умение се търси при преразказ, отчет или съчинение. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като компактен преговор върху целия дял, с правило и пример за всяка форма.