Нарушения на дишане

ХОББ, бронхиалната астма и белодробният емфизем са заболявания на дихателната система, характеризиращи се с обструкция на въздушния поток, но с различна патогенеза и обратимост. ХОББ е хронично прогресиращо заболяване на белите дробове, характеризиращо се с персистираща обструкция на въздушния поток, обикновено необратима, причинена от възпалителен отговор към вредни агенти (най-често тютюнопушене). Патогенеза: Хронично възпаление → увреждане на епитела Хиперплазия на мукозните жлези → ↑ секреция Задебеляване на стените на бронхите Обструкция и задържане на въздух Намалена еластичност на белите дробове Форми: Хроничен бронхит – кашлица с храчки ≥3 месеца годишно за ≥2 години Емфизем – разрушаване на алвеоларните стени

Хипоксия е състояние, при което тъканите на организма не получават достатъчно кислород, необходим за нормалното протичане на метаболитните процеси. Това може да се дължи на нарушения в транспорта, доставката, или използването на кислород от клетките. Класификация на хипоксията Хипоксията се класифицира според механизма на възникване на следните основни видове: Хипоксична (респираторна) хипоксия Причина: Нарушено снабдяване с кислород поради проблеми с белите дробове или атмосферен дефицит на кислород. Механизъм: Намалено парциално налягане на кислорода в алвеолите → понижено насищане на хемоглобина. Причини: Висока надморска височина (ниско pO₂). Хронични белодробни заболявания (ХОББ, фиброза). Белодробен оток. Хиповентилация

Артериалната хипотония представлява понижено артериално налягане под нормалните граници - обикновено под 90/60 mmHg. Тя може да бъде преходна или хронична, физиологична или патологична. Видове: Остра хипотония – настъпва бързо с риск за живот (напр. при шок) Хронична хипотония – често безсимптомна, при атлети и млади жени Ортостатична хипотония – спад на АД при изправяне Причини: Дехидратация Сърдечна недостатъчност Медикаменти (антихипертензивни, диуретици) Ендокринни нарушения (надбъбречна недостатъчност) Шокови състояния (виж по-долу) Симптоми: Замайване, припадък Бледост, студена кожа Слаб пулс, тахикардия Замъглено зрение Компенсаторни механизми: Тахикардия Вазоконстрикция (периферно съпротивление) Активиране на

Язвената болест е хронично-рецидивиращо заболяване, при което се образува дефект (язва) в лигавицата на стомаха и/или дуоденума, проникващ през muscularis mucosae и понякога достигащ до мускулния слой или дори серозата. I. ЛОКАЛИЗАЦИЯ Дуоденална язва – по-честа (80%) Гастрична язва – в анрума или малката кривина По-рядко: язви в хранопровода, постоперативни язви (анастомоза) II. ЕТИОЛОГИЯ Основни фактори: 1. Helicobacter pylori инфекция (най-чест етиологичен фактор) 2. Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) – инхибират синтеза на простагландини 3. Хиперсекреция на стомашна киселина (Zollinger-Ellison синдром, стрес) 4. Тютюнопушене 5. Алкохол 6. Генетична предиспозиция 7. Психоемоционален стрес 8. Други заболявания – ХОББ, чернодробна цироза

Ендокринната система е съставена от жлези с вътрешна секреция, които произвеждат и отделят хормони директно в кръвта. Хормоните регулират: обмяната на веществата растеж и развитие водно-електролитен баланс репродуктивни функции отговор на организма към стрес Основни ендокринни жлези: Жлеза Хормони Хипоталамус Релийзинг хормони (TRH, CRH, GnRH и др.) Хипофиза (предна и задна) GH, ACTH, TSH, LH, FSH, пролактин, ADH Щитовидна жлеза Тироксин (T4), Трийодтиронин (T3), калцитонин Паращитовидни жлези Паратхормон (PTH) Надбъбречни жлези Кортизол, алдостерон, адреналин, норадреналин Панкреас (ендокринна част) Инсулин, глюкагон Полови жлези (гонади) Тестостерон, естрогени, прогестерон Епифиза Мелатонин Класификация на

Сърдечно-съдовата система е една от най-важните в човешкия организъм. Тя осигурява транспорта на кислород, хранителни вещества и хормони до тъканите, както и отстраняването на отпадни продукти. Сърцето е централният орган на тази система и работи непрекъснато, за да поддържа кръвния поток. Когато е изложено на повишено натоварване – механично, метаболитно или хемодинамично – то може да отговори с адаптивни промени, включително хипертрофия и дилатация. Какво е сърдечна хипертрофия? Хипертрофията на сърцето е увеличение на размера на сърдечните мускулни клетки (кардиомиоцити), което води до уголемяване на миокарда. Тя е адаптивен механизъм, чрез който сърцето се опитва да компенсира повишеното натоварване. Механизъм