Песен на песента ми - Пейо Яворов

Пет от най-мрачните и най-безпощадните стихотворения на Пейо Яворов са събрани тук в точен запис, без коментар между редовете. „Боричкания, сълзи, кърви…“ е кратка и рязка равносметка за човешката суета, в която честитият цар и клетият роб се срещат пред една и съща врата. „Не дирих радости в живота…“ говори за живот с избрана мечта и за земята, останала чужда на човека, който не го е искал така. „Душата ми е пуста…“ е най-разгърнатото от петте: потъмнелият образ на любимата, перото, натопено в собствената стара рана, и признанието какво е сторил лирическият герой с чуждата и със своята душа. „Моето сърце“ е построено изцяло върху един жесток образ, пиявицата, откъсната от сърцето, и върху въпроса какво остава след нея. „Недей се връща“ затваря подборката с призрачната звезда, която още хвърля лъч в нощта на студените дни. Текстовете са дадени така, както са в „Безсъници“, без анализ и без въпроси, а страницата съдържа именно тези пет творби, не цялата стихосбирка. Подборката е удобна за учене наизуст, за четене на глас, за цитат в съчинение върху символизма, раздвоението и страданието у Яворов и за подготовка на отговор на литературен въпрос.

Стая с оголени стени, угаснала камина и човек, който не може да заспи: тук е поместен целият текст на „Нощ“ от Пейо Яворов, без съкращения и без чужд коментар между стиховете. Творбата тръгва от треската и полумрака в тясното помещение, минава през прозореца към бягащите облаци и от външната буря се пренася навътре, в душата, където тътенът се превръща в писъци, окови и размахан бич. Оттам израства обвинението на съвестта и клетвата пред родината, изречена с думите, които се цитират най-често от цялата творба. Следват виденията: веригите, които стягат насън, злобният дух с продадените отдавна мечти, изчезналата звездица и появата на мечтата, дошла окъсана и премръзнала, а след нея, тълпата. Втората половина е предсмъртно видение, отправено към майката: гробът, босилекът, жената, която ще дойде в лунна нощ, и гласът на родината, зовяща и живите, и мъртвите. Финалът връща утрото и същата стая, така че кръгът на творбата се затваря там, откъдето е тръгнал. Записът пази оригиналната графика, включително дългите редици чертички, с които е предаден прекъснатият сън. Удобен е за точно цитиране в анализ или съчинение, за наблюдение върху видението като похват, върху смяната на гласовете и върху мотивите за нощта, съня, съвестта и родината, както и за наизустяване на отделни части.

Пет петостишия, в които човекът говори за себе си като за дух, понесен без спирка из океана на тъмнината. Творбата е дадена изцяло, заедно с оригиналното посвещение. В началото лирическият говорител се самоопределя чрез урагана на битието: живота и смъртта са предвечните му крила, размахани задружно, предели не се виждат, а броят на бързотечните мигновения отдавна е изгубен. Следва въпросът, който движи цялата творба: къде отива този дух, терзан от знойна жажда, към светлина ли, към любов ли, и чий е родственият зов, който се обажда из хаосите. Пътят минава през димните звездни потоци и през гробно млъкналите бездни. Последните две строфи поставят две предположения, които обръщат целия смисъл на песента. Те не се преразказват тук. Текстът е подходящ за четене в час, за наизустяване, за точно цитиране в интерпретативно съчинение и за подготовка върху символистичната лирика на Яворов.

Подбор от шест творби на Пейо Яворов, събрани на едно място с пълните им текстове. Началото е с „Градушка“: разгърнатата картина на селския труд, на надеждата за добра реколта и на стихията, която за минути помита труда на цяло семейство. Следва „Заточеници“, където корабът отнася героите все по-далеч от родните брегове, а имената на реките и планините остават единственият спомен за загубения роден край. „На нивата“ носи натрапчивия рефрен на орача и показва как еднообразният труд, бирникът и мизерията се сливат в едно безизходно ежедневие. „Арменци“ представя изгнаниците в чуждия бордей, чиято песен прераства в бунт, подет от зимната буря. „Две хубави очи“ е кратката, музикална творба, изградена от повторения и огледални стихове, а последната част от подбора е поемата „Калиопа“ с приказния ѝ сюжет за затворената хубавица, младия ковач и стария лихварин. Текстовете са дадени изцяло, с оригиналното разделяне на строфи и части, така че да се четат, цитират и сравняват направо от страницата, без съкращения и преразказ. Подборът е удобен за подготовка по темите за социалната поезия и за интимната лирика на Яворов, за откриване на точен цитат при анализ, интерпретативно съчинение или устен отговор, както и за преговор преди изпитване върху творчеството на поета.

Тук е поместен целият текст на „Песен за човека“ от Никола Вапцаров, без съкращения и без съпътстващ разбор, така както творбата се чете на глас в час. Творбата започва като спор между двама събеседници на тема „Човекът във новото време“. Дамата е рязка и категорична, лирическият говорител отвръща спокойно и предлага една история, с която да провери твърдението ѝ. Оттам нататък текстът върви като разказ в разказа: случай от село Могила, престъпление заради скътани пари, бърза присъда и затвор. Именно в затвора обаче с героя се случва нещо, което спорът в началото изобщо не предвижда. Последната част разгръща една нощ и едно утро, коридора, отварящата се врата, слизането на двора и вътрешния монолог на човека пред зората. Развръзката и обръщението към читателя са оставени за самия текст. Записът пази характерната Вапцарова графика: стъпаловидно разположените стихове, разредената дума в кулминационния момент, кавичките на пряката реч и репликите на спора, тоест начина, по който творбата изглежда на страницата. Полезен за четене вкъщи, за точно цитиране в интерпретативно съчинение или в отговор на литературен въпрос, за учене наизуст на отделни строфи и за проследяване на композицията, тъй като целият текст стои на едно място.

Отпечатано за първи път на 22 юни 1871 г. в първия брой на вестник „Дума на българските емигранти“ и включено с езикови редакции в „Песни и стихотворения на Ботйова и Стамболова“ през 1875 г., „До моето първо либе“ повече не е поправяно от поета. Разработката тръгва от тази творческа история и разчита заглавието: архаичната дума „либе“ вместо „любима“ насочва към народната традиция и назовава адресата на изповедта. Проследени са жанровата природа на творбата, в която интимното обръщение прераства в изповед и клетва, и композицията, изградена върху движението от отказа от любовната песен към песента на гората и бурята. Систематизирани са опорните точки, които ученикът трябва да познава: публикациите, адресатът, строежът на текста и мястото на творбата в Ботевата лирика. Кратка и точна справка за подготовка по литература.