Формите без лице: причастията и деепричастието в българския език. Учебен материал за неличните глаголни форми с образуване, примери и правопис

Как една дума може да произхожда от глагол и въпреки това да означава признак на предмет: от този въпрос започва урокът за неличните глаголни форми и причастията. Началото е нагледно и практическо. Дадени са три варианта на едно и също ученическо описание на разходка в планината, а след това думите, с които всеки от авторите характеризира огъня, са съпоставени по колони. Сравнението извежда само двойната природа на причастието: то означава действие като глагола, от който произхожда, но същевременно назовава признак като прилагателното име. Оттук е формулирано и определението. Следва разделът за граматичните признаци: защо причастията се наричат нелични глаголни форми, по какво се различават от личните, кои от тях се менят по род и могат да се членуват и коя е единствената нелична форма, която остава неизменяема. Същинската част е посветена на миналите деятелни причастия и на трудното разграничаване между двата им вида, тъй като и двата имат една и съща наставка. Показан е конкретен практически похват за проверка, при който причастието се превръща обратно в лична глаголна форма, а също и случаите, в които двете форми съвпадат и проверката не помага. Примерите са подредени така, че наставката и промяната по род да се виждат направо върху думата. Финалната част се занимава с правописа на отрицателната частица при причастие: кога се пише разделно и кога слято, с изречения, които показват как отговорът зависи от службата на причастието в изречението. Урокът е подходящ за упражнение по морфология, за подготовка за класна работа по български език и като опора при проверка на собствен текст.

По какво още от първите изречения се разбира, че слушаш приказка? Уводният разказ за бедния рибар поставя точно този въпрос и оттам урокът стига до думите на -л, които приличат едновременно на глаголи и на прилагателни. Първата част обяснява какво са причастията: какво общо имат с глагола, какво с прилагателното и защо се наричат нелични глаголни форми. Промяната по род и число е показана с една дума, преминала през четирите форми, така че приликата да се види веднага. Образуването е дадено като кратък алгоритъм, отделно за всяко от двете причастия, с по три примера, при които всяка стъпка е изписана. Следват три раздела за разликата между формите: случаите, в които тя е само в звука пред наставката, случаите, в които се променят и други звукове, и случаите, в които двете причастия съвпадат напълно и разграничаването минава по друг път. Всеки раздел върви с редица от двойки за сравнение. Правописният раздел събира думите, при които се колебаем между две букви в единствено число, и дава проверката, която решава въпроса, с примери и от двете страни. Употребата е разгледана в четири точки: службата на причастието в изречението с два примерни текста, писането на отрицателната частица в двата възможни случая и възможността причастието да се членува, показана с кратки изречения. Финалното обобщение подрежда наученото в шест кратки правила. Урокът е подходящ за преговор преди упражнение или диктовка и за самостоятелна подготовка по темата за миналите деятелни причастия.

Всичко започва с кратък текст за ученик, спечелил състезание по роботика, и с три въпроса към него, които насочват вниманието към думите, назоваващи действие, но променящи се по род и число. Оттук урокът за сегашното деятелно причастие тръгва по подредени стъпки и обяснява всяко ново понятие с примери, а не с определения за наизустяване. Първо е припомнено какво изобщо е причастие и по какво се разпознава сегашното деятелно причастие сред останалите глаголни форми. Следват два отделни раздела, посветени на думите в самото название: защо се нарича сегашно, макар действието да може да е и в миналото, и в бъдещето, и защо се нарича деятелно, с прост начин за проверка чрез преобразуване на израза. Образуването е показано като кратък алгоритъм от три стъпки, придружен с примери от различни глаголи и с редицата от родови, числени и членувани форми. Употребата е разделена на най-честата служба в изречението и на случаите, в които причастието застава на мястото на съществително име. Отделен раздел събира правописните и правоговорните правила, които обикновено носят грешки в диктовки и в изпитни задачи, с примерни изречения към всяко от тях. Урокът завършва с кратко обобщение на разпознаването, образуването, изменението и значението на формата. Подходящ е за самостоятелна подготовка, за преговор преди изпитване и като готова опора при упражнения.

Разходка из стария град, лодки по канала, украсени фасади и забити колове по кея: с този кратък текст и с три задачи към него започва урокът за миналото страдателно причастие. Още в началото учениците сами разделят думите, които описват предмети, на такива, които действат, и такива, върху които е извършено действие. Оттам нататък понятието се изгражда постепенно. Определението тръгва от окончанията, а два отделни раздела обясняват защо формата се нарича минала и защо страдателна, с проверка чрез преобразуване, която ученикът може да приложи сам. Образуването е дадено като основно правило и отделен специален случай, всяко със свои примери. Употребата е разделена на трите служби, които формата може да има в изречението, а правописният раздел събира правилата, които най-често носят грешки в диктовки и в изпитни задачи. Урокът завършва с кратко обобщение по точки, събиращо разпознаването, образуването, изменението и значението на формата. Всяко правило е придружено с готови примерни изрази и изречения, така че разликата между двата вида причастия да се вижда веднага, без дълги обяснения. Подходящ е за самостоятелна подготовка, за преговор преди изпитване и като опора при упражнения върху причастията.

Госпожо Лалева, бихте ли коментирали новината на деня, а в следващото изречение, в тази рокля сте прелестна. Едната форма е в множествено число, другата в единствено, а и двете са учтиви и правилни, което обърква повече хора, отколкото изглежда. Разработката за глаголните форми обаче тръгва от по-простото, изборът между окончанията -ме и -м за първо лице множествено число сегашно време, представен като две правила и една бърза проверка, която започва от формата за аз и стига до вярното окончание за секунди. Втората част е посветена именно на учтивата форма и разделя двата случая при обръщение с Вие, като към всеки са дадени и правилни, и умишлено сгрешени изречения, за да се вижда разликата. Третата част въвежда деепричастието, обяснява какво представлява то като нелична глаголна форма и формулира правилото за единия изпълнител, а заедно с него и понятието висящо деепричастие, с образец как се преработва изречение, в което вършителите се разминават. Практическата част включва два варианта тест. Първият е разделен на четири части: попълване на окончания с обосновка на избора, редактиране на учтиви форми, преценка дали деепричастието е употребено правилно и поправка на грешните изречения, и накрая кратък синтез, в който ученикът сам формулира правилото. Вторият вариант проверява същото по-бързо, чрез подчертаване и поправяне. Към задачите има отговори с кратки обяснения, а финалното обобщение събира трите правила за припомняне. Разработката е подходяща за упражнение, за самоподготовка и за преговор преди класна работа в 11 клас.

Да разпознаеш частите на речта е едно, да боравиш с формите им – съвсем друго. Тази контролна работа проверява второто: седемнадесет задачи, които тръгват от простото разграничаване и стигат до тънки различия, при които решава едно ударение или една буква. Първите задачи поставят основата – кои думи са съществителни имена сред сродни на тях и коя част на речта се изменя по лице. Оттам работата бързо се задълбочава и всяка следваща част на речта получава свой кръг от задачи. Обширен блок е посветен на личното местоимение. Проверяват се падежните форми и разграничаването им, разпознаването на именителния падеж в изречение и разбирането защо две форми на едно и също местоимение не са взаимозаменяеми. Към тях се добавят задачи върху правописа на притежателните местоимения – мястото, на което се допускат едни от най-упоритите грешки в писмената реч. Глаголът заема средището на теста. Търсят се основната форма, разпознаването на минало несвършено време, разликата между две форми, които се различават единствено по ударение, и употребата на обобщено сегашно време. Отделна задача излиза извън граматиката и проверява кои глаголни времена са присъщи на различните видове текст – връзка между морфология и стилистика, която рядко се упражнява, а се пита често. Следва блок върху неличните глаголни форми: разпознаване на причастие сред близки по вид прилагателни имена, определяне на конкретен вид причастие и проверка на твърденията за граматичните признаци на причастието и деепричастието. Краят на теста е върху неизменяемите части на речта – разграничаване на предлог сред сродни думи и преброяване на наречията в изречение, задача, която изисква реален синтактичен поглед, а не разпознаване по списък. Всички задачи са с четири възможности и еднозначен верен отговор, а отговорите са приложени накрая. Проверката отнема минути и позволява безспорно точкуване, а обемът е съобразен с един учебен час. За учителя това е готова контролна работа без подготовка: обхваща целия раздел в оценима форма, редува лесни и трудни задачи и показва веднага дали затруднението е при местоименията, при глаголните времена или при причастията. Отделните блокове вършат работа и самостоятелно, като кратки упражнения върху една част на речта. За ученика е точна репетиция преди контролното. Приложените отговори дават възможност за самопроверка, а задачите съсредоточават вниманието върху типичните грешки – при падежните форми, при притежателните местоимения и при разграничаването на глаголните времена.