Нелични глаголни форми

Как една дума може да произхожда от глагол и въпреки това да означава признак на предмет: от този въпрос започва урокът за неличните глаголни форми и причастията. Началото е нагледно и практическо. Дадени са три варианта на едно и също ученическо описание на разходка в планината, а след това думите, с които всеки от авторите характеризира огъня, са съпоставени по колони. Сравнението извежда само двойната природа на причастието: то означава действие като глагола, от който произхожда, но същевременно назовава признак като прилагателното име. Оттук е формулирано и определението. Следва разделът за граматичните признаци: защо причастията се наричат нелични глаголни форми, по какво се различават от личните, кои от тях се менят по род и могат да се членуват и коя е единствената нелична форма, която остава неизменяема. Същинската част е посветена на миналите деятелни причастия и на трудното разграничаване между двата им вида, тъй като и двата имат една и съща наставка. Показан е конкретен практически похват за проверка, при който причастието се превръща обратно в лична глаголна форма, а също и случаите, в които двете форми съвпадат и проверката не помага. Примерите са подредени така, че наставката и промяната по род да се виждат направо върху думата. Финалната част се занимава с правописа на отрицателната частица при причастие: кога се пише разделно и кога слято, с изречения, които показват как отговорът зависи от службата на причастието в изречението. Урокът е подходящ за упражнение по морфология, за подготовка за класна работа по български език и като опора при проверка на собствен текст.

Разходка из стария град, лодки по канала, украсени фасади и забити колове по кея: с този кратък текст и с три задачи към него започва урокът за миналото страдателно причастие. Още в началото учениците сами разделят думите, които описват предмети, на такива, които действат, и такива, върху които е извършено действие. Оттам нататък понятието се изгражда постепенно. Определението тръгва от окончанията, а два отделни раздела обясняват защо формата се нарича минала и защо страдателна, с проверка чрез преобразуване, която ученикът може да приложи сам. Образуването е дадено като основно правило и отделен специален случай, всяко със свои примери. Употребата е разделена на трите служби, които формата може да има в изречението, а правописният раздел събира правилата, които най-често носят грешки в диктовки и в изпитни задачи. Урокът завършва с кратко обобщение по точки, събиращо разпознаването, образуването, изменението и значението на формата. Всяко правило е придружено с готови примерни изрази и изречения, така че разликата между двата вида причастия да се вижда веднага, без дълги обяснения. Подходящ е за самостоятелна подготовка, за преговор преди изпитване и като опора при упражнения върху причастията.

По какво още от първите изречения се разбира, че слушаш приказка? Уводният разказ за бедния рибар поставя точно този въпрос и оттам урокът стига до думите на -л, които приличат едновременно на глаголи и на прилагателни. Първата част обяснява какво са причастията: какво общо имат с глагола, какво с прилагателното и защо се наричат нелични глаголни форми. Промяната по род и число е показана с една дума, преминала през четирите форми, така че приликата да се види веднага. Образуването е дадено като кратък алгоритъм, отделно за всяко от двете причастия, с по три примера, при които всяка стъпка е изписана. Следват три раздела за разликата между формите: случаите, в които тя е само в звука пред наставката, случаите, в които се променят и други звукове, и случаите, в които двете причастия съвпадат напълно и разграничаването минава по друг път. Всеки раздел върви с редица от двойки за сравнение. Правописният раздел събира думите, при които се колебаем между две букви в единствено число, и дава проверката, която решава въпроса, с примери и от двете страни. Употребата е разгледана в четири точки: службата на причастието в изречението с два примерни текста, писането на отрицателната частица в двата възможни случая и възможността причастието да се членува, показана с кратки изречения. Финалното обобщение подрежда наученото в шест кратки правила. Урокът е подходящ за преговор преди упражнение или диктовка и за самостоятелна подготовка по темата за миналите деятелни причастия.

Всичко започва с кратък текст за ученик, спечелил състезание по роботика, и с три въпроса към него, които насочват вниманието към думите, назоваващи действие, но променящи се по род и число. Оттук урокът за сегашното деятелно причастие тръгва по подредени стъпки и обяснява всяко ново понятие с примери, а не с определения за наизустяване. Първо е припомнено какво изобщо е причастие и по какво се разпознава сегашното деятелно причастие сред останалите глаголни форми. Следват два отделни раздела, посветени на думите в самото название: защо се нарича сегашно, макар действието да може да е и в миналото, и в бъдещето, и защо се нарича деятелно, с прост начин за проверка чрез преобразуване на израза. Образуването е показано като кратък алгоритъм от три стъпки, придружен с примери от различни глаголи и с редицата от родови, числени и членувани форми. Употребата е разделена на най-честата служба в изречението и на случаите, в които причастието застава на мястото на съществително име. Отделен раздел събира правописните и правоговорните правила, които обикновено носят грешки в диктовки и в изпитни задачи, с примерни изречения към всяко от тях. Урокът завършва с кратко обобщение на разпознаването, образуването, изменението и значението на формата. Подходящ е за самостоятелна подготовка, за преговор преди изпитване и като готова опора при упражнения.

Материал, който започва не с правило, а с литературен герой. Преди да изброи нормите, той обяснява откъде изобщо ги знаем – и стъпва на откъс от „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков. Именно това начало го отличава. Показано е защо старецът в творбата говори неправилно, защо момчето му подражава и защо чиновничката недоумява – три различни отношения към езика в една сцена. Оттам следва разсъждение, което рядко се среща в граматичен материал: че нормите се усвояват първо безсъзнателно, после осъзнато в училище, но най-сигурното средство остава четенето. Основната част разглежда трите вида норми поред. Морфологичният блок е най-обширен. Той обхваща бройната форма с изключенията ѝ, окончанието при глаголите в първо лице множествено число – грешка, която се чува все по-често, – названията на професии и длъжности при жени, възвратните притежателни местоимения и падежните форми, дадени в четири отделни примера. Особено ценен е примерът с въпросителното местоимение. Показано е как една дума решава кой върши действието и как при погрешен избор изречението започва да значи обратното. Членуването е разгледано с трите основни случая, с практическата проверка чрез замяна с местоимение, а после и с правило, което почти не се обяснява: кога при изреждане на определения се членува само първото и кога и двете. Словообразувателният блок е кратък, с три примера за сгрешени думи. Синтактичният блок е най-разнообразен. Освен учтивата форма с разграничението между двата вида причастия, тук са и две правила, които рядко се срещат другаде: как предлогът се съчетава с два глагола, свързани със съюз, и защо деепричастието изисква един и същ вършител. Именно примерът с деепричастието е сред най-полезните. Приведено е изречение, в което шапката сама върви по улицата – грешка, която звучи напълно естествено, докато не се вгледаш. Финалната част е за словореда и за инверсията. Обяснено е защо в български словоредът носи цялата тежест на смисъла, а за пример е приведено вестникарско заглавие, при което така и не става ясно кой кого е изял. За преподавателя това е готова опора за няколко учебни часа, с вградена връзка към изучавана творба. Блоковете вършат работа и поединично – например само синтактичните норми. За ученика материалът е справочник, в който всяко правило стои заедно с примера и с грешката, която предотвратява. Точно тези случаи се отчитат при всяка писмена работа и при матура.

Глаголът носи времето на текста, а причастието решава дали ще прозвучи като разказ или като описание. Настоящият тест обединява двете теми в двадесет и пет въпроса, които проверяват граматичното знание заедно с усета за строеж на текста. Началните въпроси установяват основното: разпознаване на минало време сред форми за сегашно и бъдеще, определяне на лице и число, признаците на глагола като изменяема част на речта и способът за определяне на спрежението по крайната гласна във формата за трето лице единствено число. Отделен въпрос изисква откриване на ред, в който всички глаголи принадлежат към едно и също спрежение. Самостоятелен въпрос е посветен на основната форма и на правилото при търсенето ѝ да не се добавя и да не се премахва представка, защото това води до съвсем друг глагол. Следващият смислов кръг разграничава двете минали времена: завършено действие срещу действие в ход, повторяемост, случаите, в които не личи дали действието е приключило, и глаголите, при които двете форми за първо лице единствено число съвпадат. Отделен въпрос проверява коя форма се съчетава смислово с обстоятелствена дума за честота. Особено ценна е линията, която свързва глаголното време с вида на текста. Проверява се какво предават завършените форми в повествование, кой откъс принадлежи на описание, в кой вид текст глаголите означават валидно за дълъг период действие и какво постига авторът, когато разказва минали събития в сегашно време. Тези въпроси имат пряко приложение при писане на преразказ и на съчинение. Втората половина е посветена на причастието. Проверява се разграничаването му от глаголна форма, различието между двата вида деятелно причастие по гласната пред наставката, образуването на форма от дадена минала форма и промяната по род. Отделен въпрос разглежда службата на причастието в изречението, а друг – правилото кога отрицателната частица се пише слято с него и кога остава разделна. Именно това правило се нарушава най-често в писмените работи. Приложени са верните отговори с подробни обяснения към всеки въпрос, които назовават признака, посочват правилото и уточняват защо останалите варианти не издържат проверка. Обхватът прави материала подходящ и за текущ контрол, и за обобщение – в един тест се проверяват време, спрежение, вид на текста и причастие. Условията са кратки, а възможностите за отговор при всяко от тях са премислено близки – разликата между тях често е една гласна или мястото на отрицателната частица. Затова отгатването е изключено и всяка форма трябва да бъде разгледана внимателно. Обясненията към отговорите са по-подробни от обичайното: при много от въпросите е даден и допълнителен пример, който показва как правилото работи при друг глагол. Така сгрешеният отговор се превръща в кратък урок, а не остава просто отбелязана грешка. За преподавателя това е готово средство за проверка след изучаване на темата или за диагностика преди класна работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за изпит и опора при всяко писане.