Подкатегории на "6 клас"

Бял, но бели. Бряг, но брегове. Мляко, но млечен. Едно и също Я, което ту се запазва, ту се превръща в Е, обърква дори добрите ученици. Този материал събира на едно място всичко за променливото Я: какво представлява, откъде идва и как изборът се прави без колебание. В началото е обяснено защо изобщо съществува това редуване и каква е връзката му със старобългарската ятова гласна. Оттам нататък е показано от какво точно зависи изборът между Я и Е, като случаите са разделени в две ясни колони, а правилото е сведено до кратък списък от условия, който се запомня лесно и се прилага бързо при всяка непозната дума. Всяко положение е онагледено с двойки думи, при които разликата се вижда веднага. Отделно внимание е отделено на сложните думи, върху чиито съставки не пада главното ударение, както и на случаите, в които правилото не работи: глаголни форми за минало време, причастия, прилагателни на -ен, отделни производни думи и членувани форми. Изключенията са подредени в таблица, а до всяко от тях стои сродна дума или форма, която следва правилото, за да се вижда контрастът. Накрая са посочени думите, при които Я или Е нямат нищо общо с ятовата гласна и затова просто се запомнят, а също и дублетните форми, при които и двата варианта са еднакво книжовни. Материалът е подходящ за подготовка за диктовка, за упражнения по правопис и правоговор и за преговор преди контролно или изпит, както и за всеки, който иска да спре да се колебае между „мляко“ и „млечен“.

Кои глаголни форми остават еднакви за всички лица и защо се държат ту като прилагателни, ту като глаголи? Разработката отговаря именно на този въпрос, като събира на едно място систематизиран преглед на неличните глаголни форми в българския език. В началото е изяснено какво отличава неличните форми от останалите: те не се изменят по лице и обозначават действие или признак, свързан с друга дума в изречението. Оттук изложението се разделя на двата големи дяла, причастията и деепричастието. Същинската част представя четирите вида причастия поотделно: сегашно деятелно, минало свършено деятелно, минало несвършено деятелно и минало страдателно. За всяко от тях е показано от коя глаголна форма се тръгва и коя наставка се добавя при образуването, а след правилото следват примерни изречения от реалната употреба, включително разликата между причастието като сказуемо и като определение. Отделно внимание е отделено на правописа: кога отрицателната частица „не“ се пише слято и кога разделно и как се държи променливото „я“ в множествено число. Самостоятелен раздел е посветен на деепричастието: как се получава от сегашно време, кои наставки участват, какво допълнително действие изразява и кога се огражда със запетая. Кратко заключение обобщава защо владеенето на тези форми прави изказа по-точен и по-богат. Разработката върши работа при подготовка за упражнение или изпитване по морфология, при повторение преди контролно, както и когато трябва бързо да се провери конкретно правописно правило.

Едно съобщение до мама и една статия за пеперудите казват съвсем различни неща и по съвсем различен начин. Разработката обяснява защо и подрежда общуването според сферите, в които то протича. Началото въвежда самото понятие сфера на общуване и изброява четирите основни: естетическа, битова, медийна и научна. За всяка е посочено къде я срещаме и с какви теми и цели е свързана. Следва практическа част с примерни текстове, по един за всяка сфера. Към всеки пример е добавено кратко обяснение защо принадлежи именно към тази сфера и какъв език използва, така че разликите се виждат нагледно, а не само се описват. Същинската част е посветена на научното общуване. Разгледани са участниците в него, предметът, целта и условията, при които то протича. Оттам изложението минава към особеностите на самия научен текст: точност, обективност, отсъствие на емоционален и разговорен изказ, с придружаващ пример. Отделен раздел е посветен на термините: какво представляват, защо се използват, защо обикновено не се заменят със синоними и как това се отразява на текста. Посочени са примери за термини от математиката, биологията и географията. Накрая са включени примерни задачи за самопроверка с отговори, в които ученикът сам определя сферата и характеристиките на даден текст. Текстът е подходящ за подготовка за час и за изпитване по български език, за домашна работа върху темата и за преговор преди контролно. Изложението е структурирано, с изчистени определения и достатъчно примери, за да послужи и като опора при писане на собствен научен текст.

Колко всъщност са глаголните времена в българския език и защо толкова лесно се бъркат? Този учебен материал по морфология подрежда цялата система в ясна схема и я обяснява стъпка по стъпка. Началото изяснява какво представлява времето като граматическа категория и защо то е присъщо само на глагола. Оттук нататък са въведени двете отделни класификации, които обикновено се смесват една с друга: според начина на образуване и според значението. В първата част са разграничени простите от съставните глаголни времена и е показано кои конкретни времена попадат във всяка от двете групи. Втората част подрежда същите времена по друг признак: основни, които показват само отношение към момента на говоренето, и сложни, които съдържат допълнителен смислов компонент. Отбелязано е и къде двете класификации се разминават, тоест кои времена имат проста форма, но сложно значение, и обратното. Същинската част се спира поотделно на минало неопределено, минало предварително и бъдеще време в миналото. За всяко от тях е обяснено какво точно означава, как се образува и с какви примерни форми се среща, включително начинът за образуване на отрицателните форми. Текстът е подходящ за усвояване и преговор на глаголната система, за подготовка за класна работа и изпит по български език, както и за бърза справка при колебание коя форма е правилната.

Кое отличава страницата от учебника по география от разказа в христоматията? Разработката отговаря на този въпрос, като представя научния текст като основен източник на знания и показва по какво се разпознава той. В началото са изведени характеристиките, които правят научното изложение различно от останалите видове текст: точността и достоверността на фактите, употребата на термини, еднозначността, прякото значение на думите и преобладаването на съобщителни изречения. Всяка особеност е обяснена кратко и подкрепена с пример. Следва блок от четири кратки научни текста от различни области: география, биология, физика и история. Към всеки е добавен разбор кои термини се откриват в него и с какво се издава принадлежността му към съответната наука. Тази част е удобна за работа в час, защото самите текстове могат да се прочетат и без коментара, за да провери ученикът дали сам ще разпознае науката и термините. Отделен раздел показва как е устроен научният текст, като преминава през трите звена на изложението и ги илюстрира с примерни изречения. След него е обяснено какво представлява научната хипотеза, с какво се различава тя от доказаното твърдение и защо се нуждае от проверка. Финалната част включва примерни задачи с отговори и кратко обобщение за ролята на научното общуване. Разработката е подходяща за подготовка по български език върху видовете текст, за самостоятелно упражнение и за преговор преди изпитване или контролна работа по темата.

По какво изобщо решаваме, че една дума е съществително име, а друга наречие? Разработката отговаря чрез показателите, върху които стъпва класификацията на думите в българския език. В началото е изяснено мястото на частите на речта сред граматичните категории и е представен първият показател, собственото значение на думите, с примери за отделните класове. След това е разгледан вторият показател и оттам следва разделянето на изменяеми и неизменяеми части на речта, като при всяка изменяема е посочено по кои категории се променя. Специално внимание е отделено на глагола и на неличните форми, които възникват при загубата на определени категории. Проследено е какво става със старата неопределена форма и как всичко това води до пренареждане в частите на речта. Видовете причастия са изброени и подредени с примери, а накрая е обяснено какво им позволява да се употребяват двуяко. Втората част представя неизменяемите класове. Дадена е практическа проверка за разграничаване на наречието от прилагателното име в словосъчетание и изречение, посочен е произходът на различните наречия и са обяснени функциите на предлозите, съюзите, частиците и междуметията. Текстът е подходящ за преговор по граматика, за подготовка преди изпит и за ученици, които се затрудняват да разпознават частите на речта в конкретен текст.

Вечерта, в която малкият град се събира пред една импровизирана сцена, е сред най-запомнящите се епизоди в „Под игото“. Материалът предлага готов сбит преразказ на главата „Представлението“ от романа на Иван Вазов, написан на ясен ученически език и подходящ както за самостоятелна подготовка, така и за работа в клас. Преразказът следва хода на действието последователно. В началото е представена подготовката за спектакъла: очакването на публиката, разпределението на ролите и това как се събират декорите и костюмите за пиесата „Многострадална Геновева“. Оттам текстът преминава към самата вечер в залата, към поведението на зрителите и към различните реакции, които предизвиква играта на актьорите. Отделено е място и на напрежението, което възниква между отделни герои по време на антракта. Същинската част проследява действията на пиесата едно по едно и показва как настроението в залата се променя заедно с историята на сцената. Краят на представлението и последиците от него също са включени, но тук са само загатнати, за да останат за самия текст. Преразказът е сбит: запазено е само същественото от сюжета и връзките между събитията, без излишни подробности и без разгърнати диалози. Написан е в сегашно историческо време и в трето лице, което го прави удобен за преписване, за допълнително съкращаване или за разширяване според изискванията на учителя. Текстът може да се чете и успоредно с оригиналната глава: сравнението показва кое задължително трябва да остане в един сбит преразказ и кое може да отпадне, без да се загуби смисълът на епизода. Материалът е подходящ за ученици, които трябва да напишат сбит преразказ на главата, да се подготвят за преразказ в клас или бързо да си припомнят съдържанието ѝ преди контролна работа, класно съчинение или изпитване. Може да послужи и като опора за разсъждение върху мястото на театъра в живота на възрожденския град и върху начина, по който Вазов свързва изкуството с пробуждащото се национално чувство.

Един изпит в малко девическо училище се превръща в най-напрегнатата сцена от тази част на „Под игото“. Тук ще намерите готов сбит преразказ на главата „Радини вълнения“ от романа на Иван Вазов, написан на достъпен ученически език и подходящ за самостоятелна подготовка или за работа в клас. Преразказът започва с необходимото за разбирането на случката: коя е Рада Госпожина, как е израснала и как се озовава като учителка в девическото училище. Оттам вниманието се насочва към подготовката за изпита, към празничната обстановка в училището и към напрежението, с което младата учителка очаква своя ден. Същинската част проследява самия изпит: откриването му, появата на закъснелите гости и начина, по който протича изпитването. Проследена е смяната на изпитващите и различното отношение на всеки от тях към децата. Предадени са реакциите на учениците, на майките и на публиката в залата, както и обратът, който променя хода на изпита. Финалът на главата също е включен, но тук е само загатнат, за да остане за самия текст. Преразказът е сбит: запазени са само съществените моменти и връзките между тях, а репликите на героите са предадени в непряка форма. Използвано е сегашно историческо време и трето лице, което го прави удобен за преписване, за допълнително съкращаване или за разширяване според поставената задача. Съпоставен с оригиналната глава, той показва кое е задължително да се запази и кое може да отпадне. Материалът е подходящ за ученици, които трябва да напишат сбит преразказ на „Радини вълнения“, да се подготвят за преразказ в клас или бързо да си припомнят съдържанието на главата преди изпитване, контролна работа или класно съчинение. Може да послужи и като опора при разсъждение върху образа на Рада, върху противопоставянето между Стефчов и Огнянов и върху това как един училищен изпит в малкия възрожденски град се превръща в сблъсък между два свята.

Дрипав, дребен и почти незабележим, човекът с окърпеното палто се появява на селския мегдан веднъж или два пъти в годината и си тръгва, оставяйки след себе си повече въпроси, отколкото думи. Материалът е анализ на разказа „Серафим“ от Йордан Йовков, построен в четири ясно обособени части. Първата част отговаря на въпроса какво ни казва творбата. Случката е проследена накратко, а след това е потърсен нейният по-дълбок смисъл: какъв е човекът, около когото се върти разказът, и с какво постъпката му надхвърля обикновената услуга. Втората част е посветена на пространството. Разгледано е защо действието протича на открито, кой е единственият епизод, който остава скрит за читателя, и как мегданът пред кафенето заприличва на театрална сцена. Тази сцена е разчертана нагледно: появите на героите, паузата между тях и второто вдигане на завесата. Третата част се занимава с времето в разказа. Различени са две времеви равнища: годишното време, за което в текста има няколко точни знака, и времето на самите събития, чиито граници анализът определя с помощта на детайли от творбата. Обяснено е и защо времето и пространството в художествения текст се разглеждат заедно. Най-обширната част е посветена на героите. Портретът на Серафим е разчетен през подробностите в облеклото му и през поведението му, включително през сравнението с познат комичен образ. Отделно е разгледан Еньо, чиито черти са изведени чрез поредица от преки съпоставки с главния герой, подредени точка по точка и удобни за преговор. Разгледан е и епизодичният образ на Павлина, както и ролята ѝ в разказа. Анализът е написан на ясен ученически език, с цитати от текста, и е подходящ за подготовка за час по литература, за отговор на литературен въпрос, за преговор преди контролна работа или изпитване. Може да послужи и като основа за характеристика на Серафим или за съчинение върху темата за добротата и човеколюбието в 6. клас.

Лятна нощ насред Тракийското поле, огън, край който се събират уморени косачи, и една приказка, разказана толкова увлекателно, че променя нощта на един от слушателите. Тук ще намерите готов сбит преразказ на разказа „Косачи“ от Елин Пелин. Преразказът следва действието последователно. В началото са обстановката и хората: откъде идват косачите, кой пали огъня и кой подхваща разказа край него. Оттам текстът преминава към самата приказка на Благолажа и към спора, който тя предизвиква, а после към разговора, който неусетно се пренася от приказния свят към живота на един от косачите. Същинската част проследява как настроението край огъня се променя: подмятанията на другарите, мълчанието, припомнената народна песен и нарастващото безпокойство на героя. Краят на разказа също е предаден, но тук е само загатнат, за да остане за самия текст. Преразказът е сбит: запазени са само основните моменти и връзките между тях, без подробни описания и без пряка реч. Написан е в сегашно време и в трето лице, на достъпен ученически език, и може да се използва в този вид или да се съкрати и разшири според поставената задача. Материалът е подходящ за ученици, които трябва да напишат сбит преразказ на „Косачи“, да се подготвят за преразказ в клас или бързо да си припомнят съдържанието на разказа преди изпитване или контролна работа в 6. клас. Може да послужи и като отправна точка за разсъждение върху силата на разказаната дума и върху това как чуждите приказки и подмятания разклащат доверието на човека.

Една любителска театрална постановка в малко подбалканско градче се превръща в най-запомнящата се сцена на националното пробуждане в българската литература, а тази разработка разглежда главата „Представлението“ от романа „Под игото“ в целия й контекст. Началото е посветено на историята на творбата: изгнаничеството на Иван Вазов в Одеса, превръщането на родния Сопот в Бяла черква, пресътворяването на съгражданите му в романови образи, изоставеното заглавие „Кървава заря“ и обстоятелствата около първите публикации на романа. Следва обзор на сюжета на цялото произведение, необходим, за да се разбере мястото на главата в него: появата на беглеца Иван Краличът, помощта, която получава, смяната на самоличността му и превръщането му в Бойчо Огнянов, тайната революционна дейност, съперничеството с Кириак Стефчов, любовната линия с Рада Госпожина и картините на бита, училището, клюките и политическите настроения в Бяла черква. Същинската част е посветена на самата глава. Проследени са подготовката на представлението, вживяването на публиката и върховият момент в залата. Обяснено е ключовото за тълкуването изграждане на два успоредни сюжетни плана, плана на пиесата и плана на реакциите в салона, както и защо възрожденският зрител разчита сюжета едновременно в буквален и в преносен смисъл. Разгледани са похватите „театър в романа“ и „песен в романа“. Отделен раздел изяснява жанра: разликата между разказ и роман, съчетанието от исторически, битов и приключенски елементи в „Под игото“ и основанието творбата да бъде наричана роман епопея. В темите и мотивите влизат освободителните борби и националното самоосъзнаване, страхът и робското примирение срещу смелостта и готовността за саможертва, изграждането на театрална публика през Възраждането, възпитателната сила на театъра и двойственият език на изкуството. Разделът за героите представя актьорите измежду персонажите, репликите на познати белочерковци, ролята на повествователя и разделението на два лагера в градчето, а финалната „Лупа“ обяснява значенията на имената Огнянов, Алафрангата, Бейзадето и Селямсъза, както и произхода на името Бяла черква. Разработката е подходяща за подготовка по литература в 6. клас и за четене на главата в контекста на целия роман.

Закърпеното зимно палто на един беден скитник е първото, което се запомня от разказа „Серафим“ на Йордан Йовков, и точно от тази среща тръгва предложеният тук сбит преразказ на творбата. Йовков умее да построи цяла човешка съдба върху една съвсем дребна случка, а сбитият преразказ е удобният начин тази случка първо да бъде овладяна като последователност от епизоди. Изложението следва хода на действието стегнато и последователно, така както изисква ученическият сбит преразказ: без разсъждения и оценки, без пряка реч, само с най-важните сюжетни моменти, предадени с думите на преразказвача. Началото връща читателя в едно лятно утро пред Еньовото кафене, където се появява непознат мъж в зимно палто с кръпки. Проследено е как кафеджията Еньо го разпознава, какво научава за изминалата година на Серафим, за работата му като пазач на керемидарница и за намерението, свързано със спечелените пари. Следва сцената, в която в кафенето влиза жената Павлина и подхваща разговор с Еньо, а Серафим слуша отвън. Преразказът предава какво чува той за семейните неволи на жената, как реагира кафеджията на молбата й и с какво настроение тя си тръгва. Финалната част остава най-въздействащата: вечерта, която Серафим прекарва навън, и утринният разговор пред кафенето, в който Еньо задава въпроса, отключващ смисъла на цялата случка. Развръзката е оставена в самия текст, за да достигне читателят до нея така, както я поднася Йовков. Вариантът е удобен за бърз преговор преди изпитване, за припомняне на съдържанието преди писане на собствен преразказ или съчинение и за ученици, които изучават Йовковото творчество и темата за добротворството и нравствения избор в българската литература от началото на XX век. Може да послужи и като образец за строеж на сбит преразказ: кои моменти се запазват, кои се пропускат и как се предава съдържанието на един разговор, без да се цитира пряка реч.

Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1. до 8. включително. Несебър е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години.  Старият град е разположен на малък полуостров, свързан със сушата чрез тесен провлак, дълъг 400 метра. През VІ в. пр. Хр. той е привлякъл вниманието на гърците и става тяхна колония. Гърците го наричат Месамбрия и го превръщат в голям град, с естествена защита откъм морето и сушата. Тогава се изграждат водопровод и канализация

Материалът обединява две отделни класни работи за втория срок – по български език и по литература – всяка от които съдържа по 25 задачи и е придружена от ключ с отговорите. Класната работа по български език започва с кратък медиен текст с научнопопулярна тематика и задачи към него: определяне на темата, откриване на ключовите думи, преценка за адресата и разпознаване на средството за свързване между изреченията. Следват задачи върху лексиката – смисловите отношения между двойки думи, избор на най-точната дума за конкретно изречение, антоними и тълкуване на фразеологично словосъчетание. Значителна част от задачите проверяват правописната норма, включително правописа на членувани форми, думите с подвижна гласна и представките при думи от чужд произход, както и пунктуационната норма при подчинени изречения, обособени части и обръщения. Последните пет задачи в тази част са с отворен отговор и изискват преобразуване: превръщане на глаголни форми от деятелен в страдателен залог, образуване на форми за минало неопределено и за минало предварително време с включването им в изречения, довършване на изречение с подчинено условно и преобразуване на пряка реч в непряка при спазване на пунктуационните правила. Класната работа по литература обхваща изучаваните през срока творби и автори. Задачите с избираем отговор проверяват съотнасянето на автор и произведение, жанровата принадлежност, представите за видовете изкуство и неговата роля, символиката в изучаваната литературна приказка, както и знанията за „История славянобългарска“ – структура, предисловие, реторични средства, образ на автора и отношение към родното. Десет задачи с кратък отворен отговор проверяват конкретни факти и характеристики, свързани с изучаваните творби. Към двете части са приложени пълните отговори, включително примерни решения на трансформационните задачи. Материалът е подходящ за провеждане на класна работа, за преговор преди нея и за самостоятелна подготовка.

Един грешен отговор в готов тест не остава грешка само за един ученик. Той влиза в тетрадките на целия клас и после се поправя трудно, защото децата помнят първото, което са чули. Затова най-важното при такъв материал не е колко задачи има, а дали отговорите към тях издържат проверка. Този тест е минал точно такава проверка, задача по задача. Проверката е на три нива. Първо е сверено дали всяка задача има един и само един верен отговор. После е сверено дали всеки предложен отговор е от същия вид като останалите, тоест дали изобщо участва в питането. Накрая е сверено дали темата на всяка задача влиза в учебното съдържание за този клас. На всяко от трите нива е имало по нещо за поправяне и то е поправено в самия текст, а не отбелязано под него. Обхватът следва реда на учебното съдържание. Най-напред са задачите за разпознаване на видовете причастия и за образуването им. След тях идва правописът, който е най-честото място за грешки при тази тема. Отделно стоят задачите за употребата на причастието в изречението, където то може да бъде определение или част от сказуемото. Следват трите сложни глаголни времена, по една задача за всяко. Накрая са задачите за редактиране и няколко лексикални задачи. Видовете задачи също са нарочно разнообразни, както изисква методиката на тестването. Има задачи с избор от няколко отговора, задачи за разпознаване на сбърканата дума в изречение, задачи за допълване на буква и задачи за редактиране на сбъркано изречение. Така тестът не измерва само разпознаване, а и прилагане, и то в писане със собствена ръка. Трите задачи за времената са направени по общо условие, което стои веднъж и важи за всичките. Това е дребна подробност, но спестява време в час и прави подреждането по-прегледно. Отговорите са в два отделни дяла, защото двата вида задачи се оценяват различно. В първия стоят отговорите на задачите с избор. Във втория стоят отговорите на тези, при които ученикът пише сам, заедно с изречения, по които работата му може да бъде сравнена и оценена. Най-полезното при отговорите е, че всеки от тях е обяснен, а не просто посочен. Казано е защо верният е верен и, където това помага, защо останалите са сбъркани. При задачите по правопис обяснението включва и самото правило, с думи, които шестокласник разбира. Така отговорите вършат работа и като кратка справка по темата, не само като проверка. На две места в обясненията е разписано и разграничение, което учебниците дават набързо и затова се помни погрешно. Едното засяга правописа при отрицание, където едни форми се пишат слято, а други разделно, и има проста проверка кога кое. Другото засяга съгласуването при обръщение на Вие, където двата вида причастия се държат по различен начин. Тъкмо на тези две места се губят най-много точки. Лексикалните задачи са от учебното съдържание за същия клас, но от друга тема. Това е посочено изрично в заглавието, за да няма изненада при използването. Едната от тях изисква и понятие, което учебната програма нарича с други думи, затова в отговорите то е обяснено отделно и е дадена разликата между двете близки явления. Оформлението е готово за разпечатване. Номерът и въпросът се отличават веднага, предложените отговори са отстъпени навътре с буква пред всеки, а под задачите за писане има оставено място с точки. Отговорите са в края, така че страницата със задачите може да се даде на учениците отделно. Материалът може да се използва изцяло, като проверка след приключване на темата, или на части, като упражнение по отделна подтема. Отделните задачи се вземат и за устно изпитване, защото всяка е самостоятелна и не зависи от предишната. Полза за учителя: проверена проверка, която може да се даде в час без предварително сверяване. Обясненията под отговорите спестяват обяснението на дъската, а разнообразието от видове задачи позволява оценяване по точки с различна тежест. Удобен е и за повторение преди края на срока, защото събира цялата тема на едно място. Полза за ученика: възможност да се провери сам и веднага да разбере къде е сбъркал, защото до всеки отговор стои обяснението. Задачите за писане показват как се редактира сбъркано изречение, а обясненията по правопис могат да се четат и самостоятелно, като кратка справка преди проверка в час.

Местоименията са сред думите, които се употребяват най-често и именно затова грешките при тях остават най-незабелязани. Материалът предлага набор от 15 тестови задачи, посветени на разпознаването, класифицирането и правилната употреба на местоименията в българския език, с приложен ключ с верните отговори. Първата група задачи е с избираем отговор и работи върху конкретни изречения. Проверява се умението да се открие наличието или отсъствието на местоимение в изказването, да се разпознае видът му, както и да се установи допусната грешка при употреба. Отделни задачи насочват вниманието към ролята на местоимението като свързващо средство между прости изречения в състава на сложното, а други изискват избор на подходяща форма според смисъла на изречението – включително в случаи, при които изборът между близки по значение форми често затруднява. Следваща група задачи е насочена към систематизиране по видове. Чрез редове с примери се проверява разграничаването между възвратни лични, възвратни притежателни, показателни, въпросителни и относителни местоимения, като редовете съдържат смесени форми и изискват точна преценка, а не разпознаване по външен признак. Заключителната част включва задачи от открит тип: избор на вярната форма в дадено изречение, откриване и подчертаване на местоименията в кратък диалог и попълване на пропуснати форми в изречения. Тези задачи изискват самостоятелна работа върху текст и проверяват знанието в приложен вид. Към материала е приложен ключ с отговорите на всички задачи, включително на тези от открит тип. Разработката е подходяща за самостоятелна подготовка и преговор, за упражнение върху местоименията в учебния час, за проверка на знанията преди контролно или изпит, както и като готов набор от задачи за работа в клас.

Тестът проверява входното равнище в началото на шести клас и обхваща както уменията за работа с текст, така и владеенето на граматичната и правописната норма. Съдържа 20 задачи с приложени верни отговори. Началните пет задачи стъпват върху кратък текст за поводите за подаряване на цветя. Изисква се да се определи целта на текста, изданието, от което е взет, предметът и темата, както и видът на глаголните форми във втория абзац. Следваща група задачи е посветена на местоименията: разпознаване на местоимение, което свързва прости изречения в състава на сложното, избор на подходяща форма за празно място в изречение – включително разграничаването между притежателно и възвратно притежателно местоимение – и правилната форма на неопределително местоимение след предлог. Обособена група задачи разглежда строежа на изречението и морфологията: коя част липсва в непълно изречение, чрез каква част на речта е изразен подлогът, разпознаване на относително прилагателно и откриване на ред със сродни думи. Отделни задачи проверяват граматичната и правописната норма – типична грешка при глаголна форма, неправилно изписана дума, правопис на думи с числително в началото, членуване на съществителни от мъжки род в цяло изречение и образуване на форми за множествено число и на бройна форма при съществителни, назоваващи лица и предмети. Заключителната част е насочена към пунктуацията: определяне на броя на липсващите запетаи в изречение с еднородни части и посочване на позициите, на които трябва да се поставят запетаи при вметнат израз и подчинено изречение. Финалната задача изисква откриване на грешката в маркирана дума от изречение. Подходящ е за провеждане на входно ниво, за преговор и за самостоятелна подготовка.

Двадесет задачи, които за един учебен час обхващат целия втори срок – и езика, и литературата. Готов материал с приложени отговори, който се разпечатва и се работи веднага. Съотношението между двете части е обмислено. Първите дванадесет задачи проверяват езиковите знания, а последните осем – литературните. Така резултатът се разчита по блокове и веднага показва къде е слабото място – в граматиката или в прочетените творби. Езиковата част започва със синтаксиса: замяна на обособена част с подчинено изречение, разпознаване на сложно съчинено изречение и откриване на обособени определения. Тези задачи изискват разбиране на строежа, а не запомнено определение. Следва блокът за глагола и местоименията – разпознаване на минало неопределено време в две различни задачи, кратка форма на притежателно местоимение и правилна употреба на отрицателни и възвратни форми. Тук са и грешките, които се допускат най-често в ежедневната реч и оттам се пренасят в писмените работи, където вече се отчитат. Правописът е представен с думи, при които изговорът подвежда, и с правописа на отрицателната частица в различни случаи. Пунктуацията – с повторени съюзи, тире при елипса и запетая при въпросителни конструкции. Литературната част обхваща изучените през срока творби. Проверява се историческият момент в една поема, видът характеристика в цитиран откъс, къде се проявява фантастичното в един разказ, коя фигура е употребена в известен стих и през коя творба звучи една от най-цитираните мисли в световната литература. Отделни задачи изискват да се съотнесат автори и произведения, да се посочат двете творби по обща тема и да се определи жанрът на едно от произведенията. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая в компактен вид – проверката отнема минути, а точкуването е безспорно. За учителя това е готова контролна работа за края на срока: обхваща синтаксис, морфология, правопис, пунктуация и целия литературен материал в един лист, без нужда от подготовка. Може да се използва цяла или на части – езиковата част като бърза проверка, литературната като преговор преди изпитване. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Задачите обхождат всичко изучено, а литературната част подрежда кой автор с коя творба се свързва и какво носи всяко произведение – точно това, което се пита при изпитване. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ и без допълнителни източници.