Номинативна верига
Зареждане на оценките…
Откъс от материала
Така изглежда материалът отвътре — показана е само част от него.
Да прочетем разказа на Йовков:
В кръчмата влезе Илия, полският пазач, с преметната на рамото кримка, висок, изгорял от слънцето, и от него сякаш полъхна нещо от зелените ниви. Като (0) видя, че кме¬тът е вътре, Илия се повърна и тозчас (0) вкара пред себе си един непознат селянин.
В тези няколко изречения главното действащо лице е полският пазач Илия. Той извършва поре-дица от последователни действия, за които текстът съобщава.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Един и същ герой се появява в текста отново и отново, но почти никога не е назован по един и същ начин. Как става това, без изречението да натежи от повторения, обяснява този материал.
Изложението тръгва от кратък откъс от разказа „Другоселец“ на Йордан Йовков и от него извежда самото понятие. Определението за номинативна верига е дадено ясно и е придружено с обяснение как започва веригата, с какво може да продължи и кога се допуска повторение на основното название. Отделено е внимание и на случаите, в които подлогът е изпуснат, защото се подразбира, както и на термина, с който тези места се назовават.
Следващият раздел разграничава как вторичните назовавания се използват в разговорната, публицистичната и художествената реч и защо в научния и административния стил подходът е обратен. Пример от поезията на Никола Вапцаров показва кога повторението е съзнателен художествен избор, а не грешка.
Втората голяма част е посветена на перифразата: откъде идва думата, какво точно означава и как описателните изрази заместват прякото название. Дадени са много примери от всекидневния език, разгледано е делението на самостойни и зависими перифрази, както и начинът, по който чрез перифраза се изразява оценка и отношение към един и същ обект.
Материалът завършва с практически най-полезния си раздел: типичните грешки при изграждането на номинативни вериги. Те са разделени на смислови и стилистични, всяка от тях е обяснена и илюстрирана с изречение, в което грешката се вижда веднага.
Полезен е за подготовка по български език, за упражнения по свързаност и редактиране на текст, както и за писане на собствени текстове без досадни повторения.
Свързани материали
Урок по български език: Текстът като смислово и езиково единство. Номинативна верига, перифраза и честите грешки при назоваването
Повечето уроци по тази тема свършват там, където този продължава. След като обясни какво е текст и как се назовава един и същ предмет в него, изложението минава към нещо по-рядко: показва къде точно учениците грешат, а накрая обръща собственото си правило и обяснява кога повторението не е слабост, а средство. Тези два последни раздела правят материала различен от обичайните учебни статии. Урокът е подреден в осем части и върви от общото към частното. Започва с определението за текст, въведено не наведнъж, а след кратко обяснение с познати всекидневни примери. Самата дефиниция е обособена отделно, така че да се вижда и да се преписва лесно. Втората част разглежда четирите признака на текста, всеки в отделен подраздел и всеки с обяснение и с пример. Обясненията не са сухи: единият признак е показан чрез сравнение с пъзел, друг чрез разказ, който спира на най-напрегнатото място. Частта завършва с обособен блок, който напомня, че четирите признака работят заедно, а не поотделно. Третата част въвежда централното понятие на урока. И тук пътят е същият: първо разбираем пример от всекидневието, после обособена дефиниция, после кратък текст, в който веригата е проследена дума по дума. Обяснено е и нещо, което обикновено се пропуска: че в един текст има повече от една такава верига и по какво се познава най-важната от тях. Четвъртата част е най-обемната и най-практичната. В нея са изброени петте начина за назоваване, всеки с обяснение и с пример. Подредбата е от най-простия към най-сложния, което е вярното решение, защото последният от тях вече е художествено средство и получава собствена дефиниция и отделен списък с примери. Между подразделите е поставен и предупредителен блок за случая, в който едно от средствата води до объркване. Петата част обяснява за какво всъщност служи цялата тази работа и свързва понятието с признаците от началото на урока. Така двете основни теми се събират в едно и ученикът вижда, че не са отделни. Шестата част е посветена на честите грешки. Описани са две, всяка с обяснение и с пример, при това примерът към втората е нарочно сгрешен, за да се види проблемът. Малко уроци правят това, а то е най-прекият начин ученикът да разпознае собствената си грешка. Седмата част е най-зрялото място в целия материал. Тя се връща към едно от петте средства и показва, че правилото от началото има изключения: в единия стил повторението е задължително, в другия е нарочен похват със свое название. Даден е и пример, по който това се вижда веднага. Такъв обрат учи на нещо повече от правило: учи, че езиковите правила зависят от целта. Осмата част е обобщителна таблица със седем реда. Всяко от понятията в урока е дадено с кратко определение на един ред. Таблицата може да се използва самостоятелно за преговор, без да се чете целият текст. Езикът е прост и обяснителен, с пряко обръщение към ученика на няколко места. Примерите са от познатия му свят: домашно куче, котка, училище, пазар. Терминологията е малко и всеки термин е въведен с определение на мястото си. Ползата за учителя е в готов урок, който покрива цяла тема в един материал и има всичко необходимо за час: определения за записване, примери за обсъждане, предупредителни блокове и обобщителна таблица за края. Разделът за честите грешки дава материал за упражнение, при което класът сам поправя сгрешените примери. Последната част за повторението като похват върши работа и като връзка към темата за стиловете. Ползата за ученика е в това да получи цялата тема подредена и обяснена с думи, които разбира. Като прочете урока, той усвоява петте начина за назоваване, разпознава двете най-чести грешки, преди да ги е допуснал, и разбира кога повторението е проблем и кога не е. Таблицата накрая му дава бърз преговор преди класна работа или изпитване. Материалът е за четене, усвояване и преговор.
Тест по български език върху номинативната верига и свързаността на текста – 20 задачи с ключ, обяснения и примерни отговори
Всеки текст назовава своя предмет по няколко различни начина – и точно тази последователност държи изреченията свързани. Тестът проверява доколко ученикът я разпознава и умее да я изгради сам. Задачите са 20: 17 с избираем отговор и 3 с разширен отговор, оформени с място за писане. Работата започва с кратък текст с номерирани изречения за използването на дронове в градската логистика. Към него са поставени пет задачи – определяне на основния предмет, откриване на първото назоваване и на начина, по който е изразено, разпознаване на перифразата, проследяване към какво препращат отделните местоимения и подреждане на членовете на веригата в правилна последователност. Една от задачите допуска два верни отговора, тъй като изисква да се отсеят местоименията, които изобщо не се отнасят до основния предмет – тип упражнение, което изисква особено внимание. Втората част е насочена към понятията: признаци на текста, определение за номинативна верига, типична последователност на назоваванията, средства за изграждането ѝ и разграничаването им от средства, които само външно приличат на такива. Отделни въпроси разглеждат кога местоимението поражда двусмислица, как се оценява лексикалното повторение и какви функции изпълнява то в различните стилове, както и коректното съпоставяне на средство с неговата функция. Практическата част включва три задачи: извеждане на веригата от изходния текст с посочване на начина на изразяване при всеки член; пренаписване на изречение така, че да се премахне двусмислицата при местоимението, с кратък коментар за яснотата; писмено обяснение на ролята на веригите, придружено с примери за уместно повторение в научен и в публицистичен или художествен стил. Материалът завършва с ключ, в който всеки отговор е обоснован, а към отворените задачи са дадени примерни решения.
Тест по български език върху текста като смислово и езиково единство и номинативната верига – 20 задачи с верните отговори и кратки обяснения
Свързаността на текста е тема, която изглежда абстрактна, докато не се проследи как един и същ предмет се назовава по различен начин от изречение в изречение. Точно това проверява настоящият тест – 20 задачи, от които 17 с избираем отговор и 3 с разширен отговор. Началото стъпва върху кратък научнопопулярен откъс за интелигентността на октоподите, чиито изречения са номерирани. Към него са поставени пет задачи: определяне на основния предмет в текста, откриване на първото му назоваване, разпознаване на перифразата, откриване на замяната с местоимение и на изречението, в което подлогът е изпуснат, защото се подразбира от контекста. Следващата част проверява теоретичните понятия. Обхванати са основните признаци на текста, частта на речта, с която обичайно се назовава предметът за първи път, определението за номинативна верига, ролята ѝ за смисловото единство и средствата, чрез които се изгражда – повторение, синоними, местоимения, перифраза, изпускане. Отделни задачи изискват разграничаване на лексикалните от граматичните начини за назоваване, преценка кое твърдение за номинативните вериги е невярно и разпознаване на риска от двусмислие при няколко съществителни от един род и число. Обособена група въпроси е посветена на лексикалното повторение – кога то е слабост и в кои стилове е функционално уместно. Заключителните три задачи са практически и са оформени с място за писане: проследяване на номинативната верига в изходния текст с посочване на начина на назоваване при всеки член; съставяне на кратък собствен текст с изградена номинативна верига и подчертаване на назоваванията; писмено обяснение на функциите на повторението в различните стилове. Материалът завършва с пълен ключ, в който всеки верен отговор е придружен от кратко обяснение, а към отворените задачи са дадени примерни отговори с готов модел на верига. Тестът е подходящ за текущ контрол, преговор, самостоятелна подготовка и работа в час.
Анализ и редактиране на текст
За да се разбере един текст, трябва да се знае за какво се говори в него, кои са ключовите му думи и каква е целта му. Материалът подрежда тези умения. В началото е обяснено какво трябва да се определи при всеки текст, а веднага след това понятията са въведени поотделно. Първият раздел е за предмета на общуване. Вторият е за ключовите думи и темата, като темата е разграничена на макротема и подтеми, което е и ключът към съставянето на план. Третият раздел разглежда функциите на текста, а четвъртият стилистичните му особености според комуникативната сфера. Отделно място е отделено на научнопопулярния стил, който стои между два други и затова се разпознава най-трудно, а след това на жанровете, характерни за отделните стилове. Последният раздел е за редактирането на грешки, с отделен подраздел за правописните. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо редактирането започва не от грешките, а от разбирането на текста: щом целта е ясна, поправките се подреждат сами. Задачите обхващат всички разгледани видове грешки. Подходящ е за подготовка за матура, за редактиране на собствен текст и за упражнение върху анализа на текст.
Тест по български език върху текста като смислово и езиково единство – 20 задачи с отговори за номинативната верига, средствата за свързаност и уместното повторение
Темата за номинативната верига се преподава като теория, но се проверява най-добре в действие — върху конкретен текст, в който всяко назоваване може да бъде проследено и назовано. Настоящата разработка е построена точно на този принцип. Материалът съдържа две части. Първата е тестът с двадесет задачи. В началото е поместен кратък научнопопулярен текст с номерирани изречения — оформление, което позволява всяка задача да сочи точно място в него. Първите пет въпроса изискват от ученика да проследи назоваванията на основния предмет, да определи къде е първото от тях, към какво препраща дадено местоимение, кой е подразбраният подлог в едно от изреченията и кое назоваване представлява описателна замяна. Следващите дванадесет задачи от затворен тип обхващат теорията на темата: определението за номинативна верига, признаците на текста, типичната част на речта при първо назоваване, средствата за изграждане на веригата и онова, което не е такова средство. Отделни въпроси разглеждат случаите, в които употребата на местоимение става рискова, оценката на лексикалното повторение и неговите функции в различните функционални стилове. Няколко задачи връщат ученика към приложения текст и изискват съотнасяне на средство с конкретен пример от него. Последните три задачи са с отворен отговор и с готови редове за писане. Първата изисква записване на цялата верига с посочване на начина на назоваване при всеки член. Втората е практическа — преработка на конкретно изречение с коментар за последиците от промяната. Третата изисква разгърнато обяснение от 3–4 изречения за ролята на веригите и за проблема при двусмислено местоимение. Втората част съдържа верните отговори на всички задачи. Всеки затворен въпрос е придружен с кратко обяснение, което формулира приложеното правило или сочи мястото в текста. Към трите отворени задачи са приложени примерни отговори — с изведена верига по членове, с готов преработен вариант и с коментар, който служи едновременно като критерий при оценяване и като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока, за контролна работа или за преговор — без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка и практическа подготовка за писане на свързан текст, при което именно тези умения се оценяват.
Текстът като смислово и езиково единство. Номинативна верига
Лъвът, този величествен хищник, той: три различни назовавания на един и същ герой в едно кратко описание. Точно оттук започва обяснението защо текстът се държи заедно. Урокът представя текста като смислово и езиково единство и подрежда темата за номинативната верига за 9. клас. В началото са изведени признаците, по които поредица от изречения се разпознава като свързана реч, и трите пътя към свързаността: свързващите думи, граматическото съгласуване и лексикалната връзка. Същинската част определя какво е номинативна верига и разглежда средствата, чрез които се гради: лексикалното повторение, замяната с местоимение, синонимите и контекстовите синоними, перифразата и изпускането на подразбиращия се елемент. Всяко средство е придружено с кратък пример, а на местоименията е отделено допълнително внимание заради неяснотата, която създават при две лица в изречението. Следва примерен анализ на текст, в който веригата е проследена звено по звено, и раздел за най-честите грешки при изграждането ѝ, показани в двойки: сгрешен и подобрен вариант. Финалната част обобщава правилата и поставя задача за самостоятелен кратък текст. Полезен за преговор, за домашна работа и за подготовка на писмени текстове.