Заслепени от собствената си правота: анализ на образите на Едип и Креон в „Едип цар“ и „Антигона“ от Софокъл
Зареждане на оценките…
Драмата като литературен род в древноелинското общество има определена социална функция, ориентирана към нравствените ценности на Античността - епоха, издигнала в етична норма хармонията в човешките взаимоотношения. Драматургията на Софокъл, появила се през V в. пр. Хр., се интересува от отделния човек и неговата лична съдба. Авторът наблиза във вътрешния свят на човешките преживявания, като водещ психологичен мотив при изграждането на характерите е страданието на главния герой. В своята вътрешна драма той достига до катарзис, т. е. до пречистване на съзнанието след преживения трагедиен афект - върхово емоционално преживяване на осъзнатата истина за личната съдба.
Индивидуализацията е отличителна черта за героите от трагедиите на Софокъл - „Едип цар" и „Антигона". Те са дръзки и последователни. Имат силна воля за индивидуална изяла на личностните качества на характера. Това ги прави ярки драматургични образи със запомнящо се човешко поведение. Вървят по свой път, избран от тях самите. Следват го неотклонно, вярват в нравствените цели на живота си.
Едип и Креон са непримирими опоненти. Всеки от тях е мъдър държавник, ангажиран с обществените интереси на народа. Непреклонни, неотстъпващи от позициите си, понякога се превръщат в деспотични личности, които пренебрегват и не зачитат чуждото мнение. В такива ситуации те се изправят пред трагичната си съдба, която провокира негативните страни в характера им. Като цялостни и последователни в действията си личности, обикновено и двамата герои отиват докрай. Защитават неразумна позиция, над която тегне трагичната ирония на съдбата. Нещастието на героите е причинено от нежеланието им да смирят гордостта и гнева си. В резултат на нарушените етични норми те са обречени на самота, в която осъзнават трагичната си вина и достигат до така необходимата за човека мъдрост и до благочестието. Това е пътят на мъчително изживян личен катарзис.
Едип е заслужил уважението и любовта на своите съграждани. Той е герой, спасил града, получил царския престол по достойнство. Управлява в хармония с обществените интереси. Креон поставя над всичко справедливостта. Той „люби своя град". Стреми се да установи строг и справедлив ред. Едип, устремен в търсенето на убиеца на Лай, за да изпълни съвета на делфийския оракул, е твърдо амбициран и поради незнание проклина себе си. Креон, воден от благородна цел, проявява непримиримост към всеки враг на любимия град, поради което заповядва Етеокъл да бъде погребан с почести и слава, а Полиник, като враг на родината, да не бъде зачетен.
Двамата владетели управляват, водени от добри намерения в държавните си дела. Единственото им желание е да служат на своя народ и да изпълняват с достойнство обществения си дълг. Те забравят личната човешка мотивация при вземане на решения в екстремални обстоятелства. А това е основна причина да не разберат разумните доводи на своите опоненти. Приемат ги за лични врагове. Двамата владетели, идентифицирали се с държавата, откриват особена вина у достойно опониращите им. Те са вече врагове не само на Владетеля, но и на държавата. Тома неизбежно ги води до трагично заслепение и грешка, което е и тяхната лична трагична участ. Едип се гордее със своя разум, нарича сам себе си „славословений Едип". В свръхамбициозните си претенции обаче започва да греши.
Гневът заслепява разума на героя. Той се държи грубо, арогантно и дръзко към прорицателя Тирезий и обвинява брата на Йокаста в предателство, в измяна и властолюбие. Воден от разрушителната стихия на гнева е и Креон, когато научава вестта за извършеното погребение. Постъпката на Антигона го изпълва с отмъстително желание да докаже властта си.Така Креон се превръща в тиранин, чието честолюбие е засегнато. Отрицателното в човешките емоции покиска разума на държавника и го прави отблъскващ. Той не се спира пред нищо. Обрича на смърт Антигона: „Отивай в ада - там люби."
Заслепени от властта, деспотичните герои не се съобразяват с чуждото мнение. Себелюбието не им позволява да се вслушат в събеседника си. Дори синът на Креон - Хемон, не е в състояние да отклони баща си от взетото решение. Омразата в душата му става по-силна и го довежда до желание да прояви нечувана жестокост – Антигона да бъде зазидана жива.
Героите на Софокъл влизат в конфликт с божествените закони и това ги обрича на самота. Неограничената власт на държавника стимулира изявата на отрицателните страни на характера му: честолюбие и горделивост. Недостоен е присмехът на Едип към слепия Тирезий. Източник на страданието е преди всичко необузданият характер на двамата владетели. Подчинили живота си на интересите на колектива, те влизат в противоречие с него.
Едип и Креон от трагедиите „Едип цар" и „Антигона" на Софокъл търпят развитие. От положителни героите постепенно се превръщат в отрицателни и накрая - в страдащи хора. Доброто се оказва зло, а щастието - нещастие.
Едип сам изгубва доверието на хората към себе си. Трагичната му вина е в самия него и в неговата същност, а не в предреченото от боговете. Той е най-нещастният владетел, съпруг, баща и син. Примирявайки се със съдбата си, решава да се самонакаже:„Да те погледна, слънце, за последен път", „Да бъда сляп и да не чувам" - това е неговото желание. Потънал в тъмнината на болката, Едип завинаги остава сам със своята трагична вина, осъзнал своите грешки.
Тиранинът, причинителят на злото - Креон, разбира своята фатална грешка, останал сам, без любимите си хора. Готов да пренебрегне своите собствени закони, той се превръща в едно отчаяно човешко същество, завладяно от страх да не го постигне Божието възмездие. Трагичната катастрофа в живота му го довежда до просветление, до осъзнаване на истинските ценности. Хорът на финала на трагедията „Антигона" изрича посланието на Софокъл:
За да бъде щастлив тоя земен живот.
първо мъдри да бъдем!
Едип и Креон са класическо художествено въплъщение на осъзната нравствена вина. Този факт сам по себе си доказва тяхното човешка достойнство.
В трагедиите „Едип цар" и „Антигона" Софокъл поставя проблеми, валидни за всички времена. Обществото в което живеем, трябва да се подчинява на строги закони, но за да процъфти и да се развива, необходимо е да не се подценява силата на човечността, мъдростта и неписаните нравствени закони.
Свързани материали
Едип, Антигона и Електра: трагическата вина у Софокъл и Еврипид. Съпоставителна характеристика
Оскъдните на брой старогръцки трагедии въвеждат в културната памет герои, които с времето стават образи-символи: оттук започва съпоставителната характеристика на Едип цар, Антигона и Електра. Въведението очертава мястото на Софокъл и Еврипид след Есхил, промените, които двамата внасят в композицията и образната система на трагедията, и известната преценка на Аристотел за разликата между тях. Първият голям дял разглежда митологичния контекст: циклите за Лабдакидите в Тива и за Атридите в Микена, отвореността на мита за допълнения и това какво подбират от него двамата автори, включително отклоненията, с които Еврипид пренаписва съдбата на Електра. Вторият дял внася социокултурния контекст на V в. пр. Хр. и обяснява защо трите трагедии, появили се в интервал от около трийсет години, носят една и съща духовна атмосфера и все пак дават различни герои. Същинската част е посветена на трагическата вина, проследена поред за всеки от трите образа: двойствената вина на Едип цар и трагическата ирония на бягството му от предсказанието, знанието и крайностите на Антигона, включително мълчанието й към Исмена и Хемон, и подтикът на Електра към отмъщение, разгледан заедно с доводите на Клитемнестра. Разсъжденията са опрени на цитати от трите трагедии и на съпоставки по общи родови черти, а финалът обобщава каква цел си поставя трагическият жанр, без да предава готовите изводи. Разработката е подходяща за съпоставителна работа върху античната драма, за писане на съчинение по образната система и за подготовка по темата за трагическия герой и катарзиса.
Между закона на властта и закона на съвестта: трагическият сблъсък в „Антигона“ на Софокъл. Цялостен литературен анализ на трагедията с въпроси и отговори
Едно момиче погребва брат си въпреки царската забрана и двамата се оказват прави. Цялостният анализ на „Антигона“ тръгва от този сблъсък. В началото е представен Софокъл, наричан баща на трагедията, с уговорката, че за биографията му се знае малко. След това е даден разделът за литературата и историята, който поставя творбата в епохата ѝ, а после самото произведение. Същинската част минава последователно през сюжета, жанра, композицията, героите и накрая темите и мотивите, всеки в самостоятелен раздел. Практическата част е обемна и започва с въпроси за автора и за особеностите на времето му, а после стига до оценката на изследователите за трагедията. Отделни задачи изискват да се разкаже историята на Едиповия род според митовете за Тива, което е необходимо, за да се разбере откъде идва конфликтът. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо и Антигона, и Креон имат основание и защо точно това прави конфликта трагически, а не просто спор. Всеки раздел стои самостоятелно и може да се чете отделно при подготовка. Подходящ е за подготовка за класна работа, за характеристика на Антигона и Креон и за съчинение по темата за закона и съвестта.
Между повелята на съвестта и закона на властта. Подробен и разширен анализ на пролога и първи епизод на „Антигона“ от Софокъл с въпроси и отговори
Началото на трагедията е разгледано заедно с всичко необходимо, за да бъде разбрано. Първият раздел въвежда драмата като литературен род и мястото ѝ в класическия период на старогръцката култура. Следват представяне на Софокъл, съдържанието на мита за Едип и обяснение на понятията трагически конфликт и трагически герой. После са изяснени сюжетът и стилът на трагедията. Същинският анализ разглежда пролога и конфликта между двете сестри, а след това появата на Креон в първи епизод и провъзгласените от него принципи на управление. Въпросите и задачите включват разсъждение върху смисъла на ключови думи, преценка дали хорът греши в отговора си към владетеля и дискусия по две противоположни твърдения за самия Креон, който може да бъде видян и като правдотърсач, и като злодей. Девет въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават текста, което го прави подходящ за час и за писмен анализ. Дискусията по двете противоположни твърдения за владетеля е най-ценната задача, защото показва, че в трагедията няма изцяло прав и изцяло виновен, а именно това ражда конфликта. Отговорите се опират на конкретни реплики от пролога и от първи епизод.
Шепа пръст срещу царската заповед: „Антигона“ от Софокъл. Литературен анализ с въпроси и отговори
Пет големи въпроса организират този разбор на „Антигона“ от Софокъл и всеки от тях е формулиран така, както се задава в клас и на изпит. Началото е посветено на сюжета и на хуманитарните търсения на епохата: защо пиесата носи името на Антигона, а по-голямата част от действието следва Креон, и кои три въпроса са вълнували атинския зрител. Оттук анализът извежда двусъставното сюжетно послание и връзката му с проблемите на полисната демокрация. Втората част разглежда конфликта като сблъсък на ценности. Проследени са гледните точки на Антигона и на Креон, религиозната норма за погребението, законите на Солон и споменът за Патрокъл от „Илиада“, а след това и трите състезания с речи, чрез които Софокъл степенува напрежението: Креон срещу Антигона, Креон срещу Хемон, Креон срещу Тирезий. Отделено е внимание на ролята на хора, на пролога с Исмена и на репликите, които подготвят обрата, без предварително да се издава как е разчетена всяка от тях. Третият раздел изгражда характеристиките на героите като мярка за човешкото. Антигона е разгледана и в героичните си измерения, и в чисто човешките: жалбата по време на комоса, неосъщественото предопределение, самостоятелността на решението. Образът на Креон пък е съпоставен последователно с образа на Едип, за да проличи каква точно е разликата между двамата владетели и между двата вида страдание. Четвъртата част описва образа на света в трагедията: еманципирането на индивида от колектива, героичната логика на действието и границата, отвъд която свободата се превръща в произвол. Финалният раздел извежда „Антигона“ извън античността и показва как я четат Гьоте и Хегел, как я преосмисля XX век, операта на Любомир Пипков и обработката на Жан Ануи. Текстът е подходящ за подготовка за класно и контролно съчинение, за устен отговор върху трагедията и за изграждане на собствена теза по темите за властта, морала и родовия закон.
Между повелята на дълга и забраната на властта. Подробен и разширен литературен анализ на „Антигона“ от Софокъл с въпроси и отговори
Трагедията е разгледана цялостно, от автора до финала. Началото представя Софокъл, живял от 496 до 406 г. пр.Хр., наречен атическата пчела, и излага сюжета. Следват раздели за античната драма и нейните корени, за пътя на трагедията от дитирамба към класическата форма и за трагическия конфликт между писан и неписан закон. Отделни части обясняват понятията трагически герой и катарзис и съпоставят двете трагически съдби в творбата. Последният раздел извежда темите и идеите. Въпросите и задачите са лични и дискусионни: какви мисли и чувства извиква сюжетът, какво означават ключови думи на героинята, защо владетелят е тиранин и какви гледни точки към властта се сблъскват в разговора му със сина му, как се оценява финалът. Тридесет и четири въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа, което го прави удобен за цялостна подготовка. Дискусионният характер на въпросите е предимство, защото показва, че в трагедията няма изцяло прав и изцяло виновен, и подготвя ученика за задачи, в които се иска собствена позиция, а не готов отговор. Обемът позволява подготовка и за най-подробния изпитен въпрос върху трагедията и нейния конфликт.
Когато две правди поемат към неизбежния сблъсък. Подробен и разширен анализ на пролога, първия епизод и първия стазим на „Антигона“ от Софокъл с въпроси и отговори
Разборът обхваща началото на трагедията и всичко, което трябва да се знае преди него. Първата част представя Софокъл чрез подредена по години хронология, от раждането му до последните му произведения, така че животът му се вижда на фона на епохата. Следва раздел за самото произведение и за историята на Антигона в митовете за Тива, което е необходимо, защото трагедията започва, след като най-страшното вече се е случило. Оттам анализът разглежда пролога, първия епизод и първия стазим и показва как още в тях се очертават двете правди, които ще се сблъскат. Тридесет и един въпроса с разгърнати отговори и допълнителни задачи придружават текста. Съсредоточаването върху началото позволява всяка реплика да получи внимание, вместо трагедията да се преразказва набързо. Разработката е подходяща за работа в час върху конкретните сцени, за писмен анализ и за подготовка преди класна работа. Хронологията на живота на Софокъл е удобна и сама по себе си, защото дава готов отговор на въпрос за автора. Отговорите се опират на конкретни реплики от изучаваните части на трагедията. Задачите насочват към внимателно четене на репликите.