Обща характеристика на ренесансовата култура

І. Преходът от Средновековие към Ренесанс:
      - Средновековната култура е феодална;
      - Християнството е водещата идейна тенденция;
      - Средновековната култура успява да покрие всички аспекти и прослойки на феодалното общество;
      - личните качества на индивида започват да играят роля при изграждане на индивидуалната човешка съдба;
      - през 12-13 в. човешкото същество е обект на безкомпромисно нравствено осъждане като греховна, низша твар;
      - от 15 и 16 в. човекът бива разглеждан като висше проявление на божественото начало в земния свят;
      - представата за страданието като изконна съдба на земния човешки род се променя в състрадание за човешкото несъвършенство;
      - възниква системата на хуманизма (философско течение, поставящо човека в центъра на света);
      - древната вяра в човешкия дух се възражда.
   ІІ. Ренесансовата култура:
      - Ренесансовата култура – като култура на свободния град, свободния човек и езика;
      - Ренесансовата култура способства за развитието на националната идея, а по-късно и за създаването на националните държави;
      - конкретните образи и сюжети, създадени от националното изкуство на Ренесанса, притежават силно и впечатляващо многообразие;
      - Ренесансовата култура преоткрива насладата на творението;
      - през Ренесанса водещото изкуство е живописа.
ІІІ. Ренесансовата литература
      - в литературата се развива онази проблематика, която дава на общите хуманистични идеи конкретна и сетивна форма в разнообразни сюжети, способни да изразят духовната проблематика на човешкия живот;
      - в областта на художественото майсторство отново се възражда елинистичният идеал за „техне” – майсторството на занаятчията художник;
      - ренесансовата литература изработва свои нови жанрове;
      - по времето на Ренесанса най-големия разцвет получава романът;
      - през Ренесанса се появява и категорията на образованата публика;
      - по времето на Ренесанса е открита печатарската преса;
      - създаването на литература на националните езици е основна предпоставка да се развият различни национални културни традиции;
      - в средата на 16 в. главна културна роля започва да играе театърът, а в литературата – драмата.