Описание на предметната обстановка в кръчмата на Странджата от I глава на „Немили-недраги“: Между мизерията на бита и величието на хъшовския дух

Описанието изгражда мястото последователно, отвън навътре. Началото уточнява, че кръчмата се намира в една от тесните, почти незабележими улички на Браила, далеч от широките булеварди и натоварените пристанища. Следва слизането по тясната вита стълба, което създава усещане за спускане под земята. После е описано самото помещение: дълбока изба, малка и тясна, с ниски тавани. Отделно са представени малките прозорци, приличащи повече на бойници, с дебели железни пречки, и полуразбитата медна лампа, която виси на тънка верижка и хвърля неравна трепкаща светлина. Най-забележителни обаче са стените с литографските картини по тях, защото именно те превръщат мизерната изба в нещо друго. Описанието свързва предметите със състоянието на хората. Разработката е подходяща за образец при описание на предметна обстановка. Описанието е изградено така, че всеки детайл да води към следващия, а не да стои сам за себе си, което е и основното изискване при този вид текст. Обемът съответства на изискванията за самостоятелна работа в час. Езикът е точен и без излишни украси, а редът на описанието следва естествения ход на погледа.

Преразказът представя обстановката в кръчмата на Странджата от гледната точка на репортер, който предава събитията на живо. Сред мрачната декемврийска нощ в Браила светещото прозорче отвежда към бедното убежище на хъшовете. Репортерът описва задушливото помещение, патриотичните картини, образите на Македонски, Хаджията, Бръчков и Странджата и контраста между физическата нищета и духовното величие на героите.

Първа глава на „Немили-недраги“ започва със студ, мъгла и мрак, а завършва с портрети на хора, които въпреки всичко не са сломени. Тази разработка проследява как Вазов изгражда двойния образ на хъша. В началото е изяснена посоката, в която повестта е насочена: не толкова към миналото, колкото към следосвобожденското общество и към дълга му към онези, които са пожертвали всичко лично в името на свободата. Следва анализ на обстановката: подбраните от Вазов ключови думи и изрази, картината на чуждия град и това какво усещане подготвят те у читателя. Показано е и какво контрастира на този мрачен фон, включително значението на гръмките надписи по кръчмите и кафенетата, рисунките по стените и хората, които държат тези заведения. Самостоятелен дял е посветен на кръчмата на Странджата: описанието на подземието, литографиите с четите на Филип Тотю и Хаджи Димитър и надписът под картината с великана знаменосец, чрез който образът от стената се свързва с живия човек. Най-обширната част разглежда посетителите поотделно. Странджата е проследен чрез епитетите в превъзходна степен, чрез портрета и белезите по челото му, чрез начина, по който говори и поправя другите. Македонски е разгледан през израза на очите и облеклото си и през въпроса как да се съди за постъпките му. Попчето и Хаджият са представени накратко чрез рано състарените си лица, а Бръчков, най-младият, е видян през мечтите и неопитността си и през отношението му към стария знаменосец. Изложението завършва с обобщение за общото между всички хъшове и с размисъл защо посланията на повестта остават актуални. Текстът е подходящ за съчинение или отговор на литературен въпрос върху първа глава на „Немили-недраги“, за характеристика на образите и за преговор преди изпитване.

Описанието следва пътя на човек, който върви по пустите нощни улици на Браила, и започва от първите следи, които градът оставя. Оттам погледът се спуска по стръмната извита стълба към подземната изба и се спира на онова, което се разкрива вътре. Всеки предмет е свързан с онези, които живеят сред него, така че бедността и родолюбието се виждат едновременно. Финалът назовава смесеното чувство, което обстановката поражда: тъга и възхищение. Описанието следва ясен ред, от външното към вътрешното, вместо да изброява. Разработката е подходяща за образец при описание на предметна обстановка и за подготовка за писмена работа. Всеки детайл носи усещане, а не само сведение за обстановката.

Прочитът е кратък и построен около собственото възприятие на ученика. След представяне на Иван Вазов, удостоен приживе със званието народен поет, рубриката „Да се впиша в текста“ подготвя четенето. Следват два кръга размисъл: „А какво мисля аз“ след първия откъс и същата рубрика след прочитането на цялата глава, така че първото впечатление да може да се сравни с окончателното. Рубриката „В час ли съм“ проверява разбирането, а отделен раздел извежда основните моменти в главата и предлага готов план. Последната част, „Тайните на текста“, се спира на детайлите, които обикновено остават незабелязани, сред тях и светещото прозорче, дало името на разработката. Обемът е умерен, а подредбата позволява текстът да се използва и на части. Разработката е подходяща за подготовка преди час, за домашна работа и за случаите, когато е нужен план на главата, а не най-подробният възможен анализ. Готовият план е практичната част: по него може да се разкаже главата в час, без да се чете отново целият текст, а „Тайните на текста“ добавя точно толкова тълкуване, колкото е нужно. Разделите са кратки и ясно озаглавени.

Сбитият преразказ представя началото на повестта „Немили-недраги“ от Иван Вазов. Сред мрачните и пусти улици на нощна Браила свети прозорчето на кръчмата на Странджата, превърнала се в убежище за българските изгнаници. Описани са бедната обстановка, патриотичните картини и надписи, както и образите на Македонски, Хаджията, Попчето, младия Бръчков и стария Знаменосец.