От колективното битие към индивидуализма. Есе по „Гераците“ от Елин Пелин

       Когато отворим „Гераците“, влизаме в двор, който в началото изглежда безкраен и сигурен като лято: всички работят, всички се чуват, всички са „ние“. Слънцето грее върху житото, баба Марга тиха и бдителна подрежда вътрешния ред, дядо Йордан мери земята с очи на стопанин, а под широкия покрив съжителстват няколко поколения. Това е образът на колективното битие – общност, в която човекът има лице, защото има място до другите. И точно този образ започва полека да се пука.