Отговор на литературен въпрос
Зареждане на оценките…
СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА СЪЧИНЕНИЕ ОТГОВОР НА ЛИТЕРАТУРЕН ВЪПРОС
Отговор на литературен въпрос е вид съчинение разсъждение, в което се отговаря на литературен въпрос.
Целта на отговор на литературен въпрос е чрез разсъждения, умозаключения, изводи и обобщения да „преведе“ литературното произведение от езика на образите на езика на понятията. А сам по себе си този процес е предизвикателен и интересен. Така например художественият образ от стихотворението на Ботев „На прощаване“: „турчин бесней над бащино ми огнище“, на езика на понятията и разсъжденията ще звучи така: с този образ е предадена мъката от поруганото родно. Ботев не казва, че потисникът е посегнал на родната земя, на скъпия му „алтън Калофер“, на бащината къща, а посочва най-светлото, най-топлото, най-уханното, най-милото място в дома.
Този вид съчинение – отговор на литературен въпрос – създава умения за:
• целенасочен анализ на литературен текст;
• разглеждане на литературен текст от определен зрителен ъгъл, подчинен на предварително поставена тема.
В основата на отговор на литературен въпрос стои не преразказът, а анализът и тълкуването на текста.
Литературният въпрос може да очаква за отговор наблюдения, разсъждения и изводи върху цяло, но кратко по обем произведение (напр.: „Какви мисли и чувства вълнуват бунтовника, когато се готви да премине през „тиха, бяла Дунава“?) или върху част от литературния текст (напр. „Какви мисли и чувства вълнуват бунтовника, когато си представя вероятната картина на смъртта в стихотворението „На прощаване“?). Двете заглавия са близки, но е променен обектът на наблюдение. В първия случай трябва да се има предвид целият текст на стихотворението, а във втория – само втората смислова част от него.
Литературният въпрос очаква за отговор наблюдение, разсъждение и изводи, направени върху:
• целия художествен текст или върху част от него;
• различни компоненти (части) на художествения текст: послание, чувства, образ на героя, особености на композицията, природни картини.
Темата, поставена в заглавието, задава границите на съдържанието и обема на съчинението и определя неговата разновидност. В центъра му може да стои и изясняването на:
• конкретен мотив, разгърнат в текста (напр. „Какъв е мотивът за избора на пътя на бунтовника в стихотворението „На прощаване“?);
• емоционалното състояние на героите (напр. „Какви мисли и чувства вълнуват бунтовника при раздялата му с майка си?“);
• ролята на пейзажа или на друг художествен елемент (напр. „Каква е ролята на пролетната природна картина за по-пълното и цялостно осмисляне на картината на вероятната победа?“);
• особености на композицията (напр. „Какво постига Ботев в стихотворението „На прощаване“, като поставя картината на смъртта на първо място?“).
Дори в рамките на един от тези компоненти (страни) на литературния текст пак може да има определена насоченост. Например, ако в съчинението трябва да се разкрие образът на герой, в центъра му може да стои:
• характерът на героя (напр. „Каква представа за характера на героя разкрива заветът към братята му „силно да любят и мразят“?);
• неговите качества (напр. „Кои нравствени качества на бунтовника са разкрити чрез отношението му към хората, които ще кажат „нехранимайко излезе“?);
• неговите чувства (напр. „Как се отнася бунтовникът към страданието на майката (към смъртта, към победата)?“).
ПОСТРОЙКА НА ОТГОВОРА НА ЛИТЕРАТУРЕН ВЪПРОС КАТО СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ.
Отговорът на литературен въпрос има следната постройка:
• встъпление – много кратко се въвежда читателят в темата, поставена от литературния въпрос. Съчинението може да започне с встъпление или може да започне направо с пряк отговор на въпроса;
• теза (пряк отговор на въпроса) – излага се точно, ясно, логично, стегнато и колкото е възможно по-пълно основната теза (твърдение), чрез което се отговаря директно на поставения в заглавието въпрос;
• изложение – представлява разширен (разгърнат) отговор на въпроса – в него се разгръщат микротезите, като се обосновават чрез аргументи, и така се мотивира и изяснява основната теза;
• заключение – това е последната част на съчинението. Правят се окончателни изводи и обобщения.
Много прецизно трябва да се формулира прекият отговор, върху който ще бъде изградено цялото съчинение. В разширения (разгърнат) отговор този пряк отговор трябва да бъде доказан и мотивиран. Той показва дали вярно и точно е разбран въпросът в заглавието.
Втората част изисква да се разгърне изложение, в което да се представят наблюдения и разсъждения върху важни детайли от литературния текст, да се изрази лично отношение.
Не трябва да има разминаване, противоречие или несъответствие между прекия отговор на литературния въпрос и разширения отговор на въпроса. Добре изграденият пряк отговор представлява своеобразен план, по който се разгръща цялото изложение. Твърденията в прекия отговор и в микротезите на разгърнатия отговор трябва да имат аргументация и да са илюстрирани с цитати. Връзката между тях и подтезите се обосновава с разсъждения. В съчинението трябва да доминират разсъждения, тълкувания, а цитатите са само илюстративен материал към твърденията. Не може обаче да има разсъждения, които не се опират на конкретния художествен текст. Слабост на съчинението е и изреждането на голословни тези, необосновани нито с разсъждения, нито с позовавания на текста. Например излага се дадена мисъл, но тя не се аргументира, не води до никакво заключение.
В изложението всеки нов довод се отделя в самостоятелен абзац.
Когато прекият отговор, подтезите и аргументите в разгърнатия отговор са направени с разбиране и лично отношение, заключението само́ се налага, защото идва като логически завършек.
В отговор на литературен въпрос трябва постоянно да се следва целенасочеността. Това означава анализът, тълкуването, което се прави, да става от определен зрителен ъгъл. Така например една е гледната точка на хората, които ще кажат: „нехранимайко излезе“. Те не разбират и отхвърлят избора на бунтовника, не приемат мисълта за свободата, защото застрашава спокойствието им. Единствено семейният закон е важен за тях, затова те осъждат бунтовника. Втората гледна точка е на лирическия герой и съответно на поета. Бунтовникът не се интересува от хорските приказки. Той жертвоготовно се е обрекъл на свободата, решително и категорично е направил своя избор. Някой може да одобри първата гледна точка, друг – втората гледна точка. При избора на гледната точка обаче трябва да се има предвид кое от двете твърдения може да бъде по-убедително обосновано с литературния текст.