„Идилии“ от Петко Тодоров: съдържанието на сборника по реда на творбите

Указател към съдържанието на „На Острова на блажените“ от Пенчо Славейков, подреден точно по реда, в който творбите се появяват в книгата. Списъкът започва с предговора и продължава с отделните поети, които Славейков измисля за своята мистификация. Под всяко име стоят заглавията на приписаните му стихотворения, така както са в изданието: Боре Вихор, Видул Фингар, Доре Груда и останалите, всеки със своя набор от творби. Отделно са изведени стихотворенията, печатани в оригиналното първо издание и невлезли във второто, което позволява да се види как антологията се променя между двете издания. Страницата е указател, а не христоматия: тя съдържа заглавията и подредбата им, но НЕ съдържа текстовете на самите стихотворения. Полезна е, когато трябва бързо да се провери кое стихотворение на кой измислен поет е приписано, каква е поредността на творбите или кой текст липсва във второто издание. Подредбата следва изданието буква по буква, включително случаите, в които името на измисления поет и заглавието на цикъла съвпадат, което иначе лесно се обърква. Материалът е подходящ за ориентиране в структурата на книгата преди четене, за подготовка на реферат върху мистификацията на Славейков и за проверка на конкретно заглавие.

Поетът, който превръща личната болка в обща човешка молитва, е представен тук с цялото си лирическо дело, събрано и подредено на едно място. Изданието следва самите стихосбирки на Асен Разцветников, а вътре в тях, оригиналните цикли. Открива го „Жертвени клади“ с цикъла „Синовете на слънцето“ и с едноименния ѝ дял, където стоят едни от най-разпознаваемите му творби. Следват стихотворенията от 1924 до 1926 година, обединени в „Затвор“, а после „Благослов“ и „Планински вечери“ с техните вътрешни дялове. Централната част обхваща зрелите книги: „Прости песни“, „Блуден син“, „Пасторална песен“, „София“, „Поле“, „Прясна“, „Балади за нищите“ и „Искри“. Отделно място заемат „Учителски химн“, „Жребий“ и стиховете от тежките години около и след 1944. Финалните дялове събират онова, което рядко се среща в учебните издания: непечатаните приживе стихотворения, подслушаните песни по народни мотиви, новооткритите творби, както и ранната поезия на автора, останала извън книгите му. Сборникът е подходящ за ученици, които подготвят анализ или реферат върху Асен Разцветников, за бързо намиране на конкретно стихотворение по заглавие, както и за читатели, които искат да проследят целия път на поета през отделните му книги.

Подреден по класове списък с произведенията за четене през лятото преди новата учебна година. За всеки клас са изброени заглавията и авторите от учебната програма по литература, така че подготовката да започне навреме и без чудене какво да се търси в библиотеката. Списъкът за пети клас тръгва от митологичния и фолклорния модел за света и стига до разказите за човека и света. За шести клас са събрани класическите български и преводни творби, които се изучават през годината. Седми клас е представен с творбите от Възраждането и от литературата след Освобождението, а осми клас с автори от новата и от съвременната българска литература. От девети клас нататък изброяването следва големите литературни епохи: античната литература и Библията, старобългарските текстове, европейската класика от Ренесанса до реализма и българското Възраждане. За единадесети и дванадесети клас заглавията са групирани по автори и по раздели от програмата, а за последния клас е отделено и разграничение между задължителната и профилираната подготовка. Списъкът е удобен за ученици и родители, които планират лятното четене, както и за учители, които съставят препоръчителен списък за своя клас в края на учебната година.

1. От кое стихотворение са стиховете? Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове: хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове, на Изтокът светлика, на Югът аромата... A) „При Рилския манастир“ Б) „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ B) „Българският език“ Г) „Паисий“ 2. Кое от посочените произведения е повест? A) „Под игото“ Б) „Чичовци“ B) „Дядо Йоцо гледа“ Г) „Елате

1. Елин Пелин е представител на: А) романтизма Б) символизма В) реализма Г) индивидуализма 2. Тематиката на произведенията на Елин Пелин е свързана с: А) модерния градски бит Б) традиционния селски свят В) исторически събития Г) събития от национално значение 3. Елин Пелин е: А) собствено име Б) прозвище на Иван Димитров В) прякор на Димитър Иванов Г) литературно име на Димитър

ПЪРВА ЧАСТ Прочетете текста и разгледайте картата, за да изпълните задачи от 1. до 8. включително. Илирия е регионът на Западните Балкани, обитаван в Античността от илирийски племена. Говорят илирийски езици. В древногръцката митология Илириус, синът на Кадмус и Хармония, е прародител на илирите. От него идва названието „илири". По отношение на територията, границите и илирийските племена, влизащи в състава на древна Илирия, между историците все още има спорни моменти.