Двамата главни герои на изречението: план за урок върху главните части, подлога и сказуемото. Готов сценарий с реплики, очаквани отговори, правилата за пълния член, бърза проверка в края и домашна работа в два варианта

Часът започва с покана към децата да станат езикови детективи и да разглобят изречението на части. Планът е готов сценарий за учителя: репликите, въпросите към класа и очакваните отговори са изписани дословно, а работата върви върху кратък текст, съчинен специално за часа. Първо се въвежда сигурният ред на разбора, по който се работи докрай: най-напред сказуемото, след него подлогът, а накрая второстепенните части. Всяка стъпка е показана с въпроса, който я открива, и с начина на подчертаване в тетрадката. Основната част разглежда второстепенните части поотделно: допълнението с проверката чрез кратките местоимения, обстоятелственото пояснение с въпросите за време, място, начин, причина и количество, и определението, което пояснява съществителното име. Отделно е обяснено кога една част на изречението се смята за разширена. Най-практичният раздел е посветен на честите грешки: как се различават допълнението и обстоятелственото пояснение от определението и какво се прави, когато въпросът „Какво?“ обърква. Дадени са три бързи проверки и поредица от изречения за упражнение на глас. Планът включва и правилото за работа със сложно изречение, самостоятелна задача върху останалите изречения от текста и кратка проверка в края на часа, в която всеки ред отговаря за една част на изречението. Подходящ е за пряка употреба в час и за родител, който иска да упражни синтактичния разбор вкъщи.

Часът започва с приказка за рибар край морето и с един въпрос към класа: коя дума издава, че това е приказка, а не новина. Планът за урок върху миналите деятелни причастия тръгва от тази следа и я превръща в цял учебен час с етапи, ориентировъчно време и дословни реплики на учителя. Първите блокове водят класа към откритието защо тези думи са особени: демонстрация на дъската с една дума в четирите ѝ форми, въпрос към учениците и формулировка на понятието с очакван отговор. Следва кратък етап, в който двата вида причастия се назовават и се търси общото между тях. Образуването е поднесено като вълшебна рецепта от три стъпки, отделно за всяко причастие, с изписани примери и с въпрос към класа след всяка серия, за да се провери дали рецептата е усвоена. Разликата между двата вида е отработена в две части: първо серия двойки, при които се сменя само един звук, придружена от игрови въпрос, после двойките с по-неочаквани промени. Отделен кратък етап е посветен на формите, които съвпадат, и на въпроса какво прави ученикът тогава. Правописът е представен като тайна с обяснение защо буквата се сменя, с бърза задача за проверка чрез множествено число. Употребата заема четири подетапа: службата на причастието с два примерни миниразказа, двата случая при писането на отрицателната частица, бързо упражнение и членуването с примери и въпрос за обосновка. Финалът събира правилата в шест точки, добавя три въпроса за проверка и кратка домашна работа от три задачи. Планът е готов за директно преподаване и е удобна опора при подготовка на собствен вариант на урока.

Учителят влиза в час с обещание за игра и превръща учениците в детективи на изреченията, а оттам целият урок върви като готов сценарий с реплики, въпроси и очаквани отговори. Планът започва с подготовката за часа: посочени са целта, необходимите материали и краткото припомняне на главните части, с което класът трябва да влезе в новата тема. Новото знание е въведено през едно-единствено изречение, върху което се извършва цялата първа част от разбора, стъпка по стъпка и с водещи въпроси, докато учениците сами стигнат до извода какво правят думите, които не са главни части. Следва частта за групата на подлога и групата на сказуемото с кратка задача за половин минута. Централният раздел е посветен на допълнението: как се въвежда през представата за действие, с какви въпроси се открива, как се отбелязва при разбор и с какви части на речта може да бъде изразено, като за всяка от тях има подготвен пример и въпрос към класа. Отделно са разграничени двата вида допълнение, всеки с по три изречения за работа и с игрова проверка чрез заместване с кратка дума. Кратък раздел решава и въпроса с членуването на допълнение от мъжки род, единствено число. Финалната третина съдържа две задачи за затвърждаване с очаквани отговори, подредено обобщение на наученото и домашна работа. За всеки етап е посочено ориентировъчно време, така че урокът да се побере в един учебен час.

Часът започва с обещание за кратка история и още на втората минута класът вече търси кои думи в нея добавят повече информация. Оттам нататък разработката върви като готов сценарий: всяка реплика на учителя е изписана, а до нея стои очакваният отговор на учениците. Планът е разчетен по етапи с посочено време за всеки от тях, от настройването на класа до домашната работа. Новото знание е въведено чрез наблюдение върху кратък текст, а не чрез готово правило: учениците първо откриват думите, после сами стигат до въпроса към коя част на речта се отнасят те. Следва обяснението какво е определение, подкрепено с двойка изречения, в която разликата се усеща веднага. Централните части на урока разработват въпросите, на които отговаря определението, знака при разбор и петте начина то да бъде изразено, като всеки от тях има свой пример и свой бърз въпрос към класа. Отделен етап е посветен на разширената част на изречението, а най-обемният раздел разграничава съгласуваното от несъгласуваното определение и решава въпроса с пълния и краткия член чрез мини-проверка на дъската. Последната третина съдържа устно упражнение с готови изречения и въпроси към тях, обобщение в няколко изречения, финален въпрос към класа и домашна работа с ясно условие. Разработката върши работа както за учител, който иска готов ход на часа, така и за родител или ученик, който наваксва темата стъпка по стъпка.

Часът започва с едно изречение за игра на площадката и с четири въпроса към класа, а оттам целият урок върви като готов сценарий с реплики, очаквани отговори и разчетено време за всеки етап. След въвеждането планът стига до понятието неизменяеми думи чрез бърза игра с два невъзможни примера, в която самите ученици формулират правилото. Първата голяма част е посветена на наречието: какво показва то, кои са видовете му и по кой въпрос се разпознава всеки от тях, като за всеки вид е предвидена кратка устна задача с очакван отговор. Следва работа стъпка по стъпка върху едно изречение, в което класът открива и четирите вида, а после и по-трудният случай, в който наречието пояснява предмет или признак. Отделен и подробно разписан момент е разликата между наречие и прилагателно име: две почти еднакви изречения, два въпроса към класа и кратка проверка, с която учениците сами стигат до разграничението. Втората част въвежда предлога по същия начин, показва с какви думи се свързва, къде застава и какво никога не може да предхожда, а списъкът с най-честите предлози е даден за четене на части и завършва с попълване на изречение. Финалът съдържа обобщение с въпроси и очаквани отговори и три кратки задачи за края на часа с готови отговори за учителя. За всеки етап е посочено ориентировъчно време, така че урокът да се събере в един учебен час.

Часът тръгва с няколко изречения, казани като шепот, и с покана към класа за лов на думи, които разказват как точно става действието. Планът започва с кратка подготовка и с целта, формулирана на детски език, а въвеждането използва малка история, върху която учениците сами откриват какво уточняват откроените думи. Очакваните отговори са изписани заедно с въпросите, така че учителят да води разговора без пауза. Новото знание е поднесено на стъпки: определение, принадлежност към групата на сказуемото, списък с въпросите за откриване и бърза игра, в която класът дава въпроса и думата отговор. Следва частта за начините на изразяване с по един пример и въпрос за всеки от тях, а веднага след нея е разгледано членуването с кратък член, затворено с въпрос, който проверява дали правилото е разбрано. Най-дългият етап подрежда видовете обстоятелствени пояснения, всеки с обяснение и с по два примера с готови въпроси и отговори, и добавя кратко споменаване на по-рядко изучаваните видове. Следва малка задача с две картини, в която едно и също действие се поставя в различни обстоятелства, обобщение, което учителят изчита бавно за запомняне, финален въпрос за проверка и кратка домашна работа от четири изречения. За всеки етап е посочено ориентировъчно време, за да се събере урокът в един учебен час.