План за урок: Граматична норма. Местоимения

Който, когото, на когото. Часът подрежда относителните и отрицателните местоимения там, където най-често се греши. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и три минути въведение, чието предназначение е да предизвика интерес. Основната част отделя двадесет и седем минути за новия материал, разделени на две части. Първата, четиринадесет минути, е за относителните местоимения. Пет от тях отиват за същността и употребата, като формите „който“, „когото“ и „на когото“ са изведени поотделно, защото точно там грешат и възрастни. Още пет са за видовете и граматичните признаци, започвайки с тези за лица и предмети. Втората част разглежда отрицателните местоимения по същата схема, така че двете групи да могат да се съпоставят направо. Отделно е предвидено и как се обяснява правилото за пълния и краткия член при тези форми. Въпросите са изписани дословно, а към всеки стои очакваният отговор. Отделно е обяснено и връзката между относителните и въпросителните местоимения, които изглеждат еднакво и се различават само по употреба. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план.

Кой, кого, на кого и кому. Часът подрежда формите на въпросителните местоимения точно там, където се греши. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и четири минути въведение, чието предназначение е да предизвика интерес към темата. Основната част отделя двадесет и шест минути за новия материал, разделени на пет ясно очертани блока. Десет минути отиват за същността и употребата на въпросителните местоимения. Четири минути са за формите на „кой“ при самостоятелна употреба за лица, като „кого“, „на кого“ и „кому“ са разгледани поотделно, защото точно там се греши най-често. Три минути са за правилото при „колко“, две за формата „що“, а четири за обобщителна таблица с видовете местоимения: за лица и предмети, за признаци и за притежание. Към всяка част са дадени точните реплики на учителя и очакваните отговори, а планът съдържа и упражнения. Отделно е предвидено и как се обяснява разликата между въпросителните и относителните местоимения, която при тази тема винаги идва като въпрос от класа. Материалът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план.

Кое бюро подрежда Надя, своето или нейното? С две двойки почти еднакви изречения започва този план за урок върху възвратното притежателно местоимение и кратката форма си, а оттам часът стига до правило, което пази смисъла на всяко изречение. Разработката е готов сценарий за учебен час. Целите са изписани като умения, които ученикът трябва да покаже до края на часа, а необходимите средства и задачите за работа по двойки са изброени предварително. Репликите на учителя са дадени дословно, а срещу тях стоят очакваните отговори на класа заедно с насочващите въпроси, които се задават само при затруднение. Ходът на часа върви от наблюдението върху двойките изречения към извеждането на правилото чрез намирането на подлога. Следва пълният набор от форми, разделен на пълни и кратка форма, с примери за всеки род и число и с уточнение как кратката форма се произнася и как се пише. Отделен етап показва как пълната форма се заменя с кратката, без смисълът да се промени, и въвежда ограничението, което учениците най-често пропускат. Централната част разделя употребата на два случая според лицето на подлога: там, където изборът е свободен, и там, където грешната дума прехвърля предмета на друг човек. Всеки случай е показан с двойки изречения и с кратък въпрос за проверка. Правописният раздел събира разликата в двете окончания и разграничава разговорните от книжовните членувани форми. Часът завършва с работа по двойки върху четири изречения, с устна игра за съкращаване, с финална проверка от три въпроса на листче и с домашна работа от шест изречения по три изисквания. Накрая са събрани и готови реплики на учителя, които могат да се използват дословно в час.

Целият час е построен около един въпрос: чие е това. Учителят въвежда децата в ролята на детективи, а планът дава готовите реплики, въпросите към класа и очакваните отговори за всеки етап. Мотивацията тръгва от кратък разказ за необичаен плод и от три израза, в които се крие притежанието. Следва етап за наблюдение с мини-игра, при която учениците разпознават думата за притежание по слух, и едва тогава е въведено определението заедно с въпросите за разпознаване и с шест примерни изречения. Централната част подрежда формите. Пълните са дадени по лица, така както се променят според думата до тях, и са придружени с бърза устна задача, в която учениците избират правилната форма. Кратките форми са изброени отделно, с обяснение защо остават неизменни, и с двойки изречения, показващи замяната на пълна форма с кратка. Кратко правило за писане и мини-задача с избор проверяват дали то е разбрано. Отделен етап е посветен на случая, в който една и съща кратка дума може да значи различни неща, и на начина за проверка чрез заместване. Правописният блок е най-дългият: окончанията при мъжки род и при множествено число, специалното правило при формите за трето лице женски род и книжовните членувани форми, всяко с примери и с бърза проверка. Планът завършва с обобщение, три практически задачи за часа, домашна работа от две части и кратък финал. За всеки етап е указано ориентировъчно време.

Този, онзи, такъв, толкова: думи, които посочват, но и свързват. Часът ги разгръща за 40 минути. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и четири минути въведение, чието предназначение е да предизвика интерес към темата. Основната част отделя двадесет и шест минути за новия материал, разделени на два блока. Първите десет минути са за същността и употребата на показателните местоимения, като са включени и показателните местоименни наречия с примери като „сега“ и „така“. Вторите десет минути са за видовете и граматичните признаци, започвайки с местоименията за посочване на лица и предмети, разграничени на такива за близки и за далечни. Отделно е предвидено и как се обяснява втората функция на тези местоимения, а именно свързването на изречения и абзаци, която обикновено остава незабелязана. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо тези местоимения не могат да се употребяват без контекст, което ги отличава от повечето останали думи. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план.

Някой, нещо, всеки, всичко. Часът подрежда двете групи местоимения, които учениците бъркат най-често. В началото са посочени предметът, класът и продължителността, а часът започва с две минути организационен момент, чиято реплика е изписана дословно. След пет минути въведение и подготовка идва първата основна част, петнадесет минути за неопределителните местоимения. Тя е разделена на три блока: същност и употреба, определение и видове. Видовете са изведени в списък по признак: за лица и предмети, за признаци и за притежание, всеки с примери. Втората основна част разглежда обобщителните местоимения по същата схема, така че двете групи да могат да се съпоставят направо. Отделно е предвидено и как се обяснява разликата между неопределителните и обобщителните, която е и същинската трудност на темата. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се работи с формите, които изглеждат еднакво в двете групи, което е и най-честият източник на грешки при тази тема. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план по езикова тема.