План за урок: Притежателно местоимение

Кое бюро подрежда Надя, своето или нейното? С две двойки почти еднакви изречения започва този план за урок върху възвратното притежателно местоимение и кратката форма си, а оттам часът стига до правило, което пази смисъла на всяко изречение. Разработката е готов сценарий за учебен час. Целите са изписани като умения, които ученикът трябва да покаже до края на часа, а необходимите средства и задачите за работа по двойки са изброени предварително. Репликите на учителя са дадени дословно, а срещу тях стоят очакваните отговори на класа заедно с насочващите въпроси, които се задават само при затруднение. Ходът на часа върви от наблюдението върху двойките изречения към извеждането на правилото чрез намирането на подлога. Следва пълният набор от форми, разделен на пълни и кратка форма, с примери за всеки род и число и с уточнение как кратката форма се произнася и как се пише. Отделен етап показва как пълната форма се заменя с кратката, без смисълът да се промени, и въвежда ограничението, което учениците най-често пропускат. Централната част разделя употребата на два случая според лицето на подлога: там, където изборът е свободен, и там, където грешната дума прехвърля предмета на друг човек. Всеки случай е показан с двойки изречения и с кратък въпрос за проверка. Правописният раздел събира разликата в двете окончания и разграничава разговорните от книжовните членувани форми. Часът завършва с работа по двойки върху четири изречения, с устна игра за съкращаване, с финална проверка от три въпроса на листче и с домашна работа от шест изречения по три изисквания. Накрая са събрани и готови реплики на учителя, които могат да се използват дословно в час.

Кой или кого, някой или някого, свой или негов. Часът подрежда местоименията, при които се греши най-често. В началото е дадена информацията за урока: тема, клас, продължителност и предмет, а темата е формулирана изрично чрез двойките форми, които ще се разглеждат. Следват целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, а после методите, подходите и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент, при които репликата на учителя е изписана дословно. Нататък часът минава последователно през трите проблемни групи: разграничението между двете серии форми, употребата на притежателните местоимения и съгласуването на относителните. Отделно е предвидено и как се дава проверка, която ученикът може да прилага сам, вместо да помни правилото. Самостоятелно е обмислено и как се говори за грешки, които учениците чуват всеки ден от възрастни. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо тези форми се бъркат толкова упорито: в говора те се смесват свободно, а в писмената реч разликата остава задължителна. Планът е подходящ за преподаване по езикова култура, за упражнение и като модел за собствен план.

Кой, кого, на кого и кому. Часът подрежда формите на въпросителните местоимения точно там, където се греши. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и четири минути въведение, чието предназначение е да предизвика интерес към темата. Основната част отделя двадесет и шест минути за новия материал, разделени на пет ясно очертани блока. Десет минути отиват за същността и употребата на въпросителните местоимения. Четири минути са за формите на „кой“ при самостоятелна употреба за лица, като „кого“, „на кого“ и „кому“ са разгледани поотделно, защото точно там се греши най-често. Три минути са за правилото при „колко“, две за формата „що“, а четири за обобщителна таблица с видовете местоимения: за лица и предмети, за признаци и за притежание. Към всяка част са дадени точните реплики на учителя и очакваните отговори, а планът съдържа и упражнения. Отделно е предвидено и как се обяснява разликата между въпросителните и относителните местоимения, която при тази тема винаги идва като въпрос от класа. Материалът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план.

Един делничен пример за пазаруване се разгръща в цял учебен час: подаръкът за татко и тетрадката за себе си служат за въвеждане, а оттам нататък сценарият върви по етапи с реплики на учителя и с очаквани отговори. След организационния момент и ситуацията за въвеждане идва основната част за възвратното лично местоимение. Тя е разделена на два блока: в първия е обяснено кога действието се връща към извършителя, с двойки изречения за бърза устна проверка, а във втория са подредени пълните и кратките форми, всяка с примерна реплика на учителя и с кратки изречения за диктовка. Правописът е изведен в самостоятелна точка, включително с въпроси за избор между правилно и грешно изписване. Следващият етап съпоставя личното и възвратното местоимение чрез две почти еднакви изречения и води учениците към извода кога кое е уместно. После часът минава към учтивата форма: кога се употребява, в кои ситуации се пише с главна буква и кога остава с малка, с готови примерни реплики за училище, за разговор с непознат и за официално писмо. Отделна точка е посветена на местоимението, което се пише с ударение, и на разграничаването му от съюза, включително с изречение за диктовка. Практиката в часа съдържа три упражнения с ясно указана задача за всяко, а планът завършва с обобщение, въпрос за самооценка и домашна работа от две части. За всеки етап е посочено ориентировъчно време.

Три пъти повторено едно и също име в едно изречение стига, за да усетят децата защо езикът има нужда от заместващи думи, и точно с такава провокация започва работата по темата в този план за урок. В началото са посочени типът на урока, целта, очакваните резултати, формулирани с думите на самия ученик, и необходимите материали. След организацията на часа следва въвеждащата провокация, а веднага след нея е даден кратък разказ за един градинар, върху който учениците откриват заместващите думи чрез четири въпроса с посочени очаквани отговори. Новото знание е въведено на достъпен език, с бърза устна проверка с избор между няколко възможности, и оттам часът преминава към личното местоимение. Трите лица са представени като игра в разговор, всяко с въпрос към класа и с очаквания отговор, а веднага след това следва кратко упражнение за разпознаване на лицето по изречение. Отделен етап показва как формата се променя според ролята в изречението: двойки изречения на дъската, допълване от учениците и мини-игра за преобразуване. Следва подреждане на най-употребяваните форми по лице и по число за запомняне, а след него кратко правило за две еднакво правилни форми. Заключителната третина съдържа самостоятелна работа с две задачи, обобщение на наученото, финален въпрос за настроение и домашна работа по избор. За всеки етап е указано ориентировъчно време, така че урокът да се побере в един учебен час.

Някой, нещо, всеки, всичко. Часът подрежда двете групи местоимения, които учениците бъркат най-често. В началото са посочени предметът, класът и продължителността, а часът започва с две минути организационен момент, чиято реплика е изписана дословно. След пет минути въведение и подготовка идва първата основна част, петнадесет минути за неопределителните местоимения. Тя е разделена на три блока: същност и употреба, определение и видове. Видовете са изведени в списък по признак: за лица и предмети, за признаци и за притежание, всеки с примери. Втората основна част разглежда обобщителните местоимения по същата схема, така че двете групи да могат да се съпоставят направо. Отделно е предвидено и как се обяснява разликата между неопределителните и обобщителните, която е и същинската трудност на темата. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се работи с формите, които изглеждат еднакво в двете групи, което е и най-честият източник на грешки при тази тема. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план по езикова тема.