План за урок: Думи в пряко и преносно значение

Часът започва с игра „Познай думата“ и стига до двете значения, които всяка дума носи едновременно. В началото са посочени класът, предметът и продължителността. Първата част отделя пет минути за начало на часа с въвеждаща игра, а репликите на учителя са изписани дословно. Втората част, също пет минути, е за припомняне на вече изученото за текста, с готови въпроси към учениците. Третата част, десет минути, е за речниковото значение на думата. Тя е разделена на блокове: какво е речниково значение, това че думите могат да имат повече от едно значение и какво е контекст, всеки с примери. Нататък часът минава към граматичното значение и към единството между двете, което е и темата на урока. Отделно е предвидено и как се показва, че контекстът решава кое от значенията се употребява. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се показва, че една и съща дума в две различни изречения значи различно, което е и целта на целия час. В края са добавени и задачи за самостоятелна работа. Планът е подходящ за преподаване в 5. клас, за упражнение върху лексиката и като модел за собствен план.

Две думи могат да звучат еднакво и да значат различно, или обратното. Часът подрежда видовете думи по значение и по звуков състав. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, и списъкът с необходимите материали. Ходът започва с две до три минути организационен момент, описан подробно: учителят влиза, поздравява, проверява присъствието и дали всички имат тетрадки. Такова ниво на детайлност прави плана полезен за млад учител. Въведението е изградено около забавна задачка, с която се привлича вниманието, и е предвидено какво отговарят децата и какво се записва на дъската. Нататък часът въвежда синонимите като думи с различен звуков състав, но с близки значения, а след това и останалите групи: антоними, омоними и многозначни думи. Отделно е предвидено и как се разграничават омонимите от многозначните думи, което е основната трудност при тази тема. Планът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е предвидено и как се проверява усвоеното чрез игра, така че часът да завърши с движение, а не с изброяване. Подходящ е за преподаване в 5. клас, за упражнение върху лексиката и като модел за собствен план.

Една и съща мисъл може да се изкаже неутрално или така, че да боли. Часът е за думата като лексикално средство. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Лексикология и фонетика“. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и три за припомняне на вече изученото за думата. Дванадесет минути са отделени на разграничението между неутрална и експресивна лексика, като първата е въведена самостоятелно, за да служи за отправна точка. Нататък часът минава през неологизмите, през остарелите и диалектните думи и през ролята им в текста. Отделно е предвидено и как се показва, че изборът на дума е избор на отношение, което е и същинската цел на урока. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се работи с двойки изречения, в които се променя само една дума, за да се вижда как се променя цялото внушение. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за упражнение върху лексиката и като модел за собствен план по езикова тема.

Този, онзи, такъв, толкова: думи, които посочват, но и свързват. Часът ги разгръща за 40 минути. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и четири минути въведение, чието предназначение е да предизвика интерес към темата. Основната част отделя двадесет и шест минути за новия материал, разделени на два блока. Първите десет минути са за същността и употребата на показателните местоимения, като са включени и показателните местоименни наречия с примери като „сега“ и „така“. Вторите десет минути са за видовете и граматичните признаци, започвайки с местоименията за посочване на лица и предмети, разграничени на такива за близки и за далечни. Отделно е предвидено и как се обяснява втората функция на тези местоимения, а именно свързването на изречения и абзаци, която обикновено остава незабелязана. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо тези местоимения не могат да се употребяват без контекст, което ги отличава от повечето останали думи. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план.

Часът започва с обещание за кратка история и още на втората минута класът вече търси кои думи в нея добавят повече информация. Оттам нататък разработката върви като готов сценарий: всяка реплика на учителя е изписана, а до нея стои очакваният отговор на учениците. Планът е разчетен по етапи с посочено време за всеки от тях, от настройването на класа до домашната работа. Новото знание е въведено чрез наблюдение върху кратък текст, а не чрез готово правило: учениците първо откриват думите, после сами стигат до въпроса към коя част на речта се отнасят те. Следва обяснението какво е определение, подкрепено с двойка изречения, в която разликата се усеща веднага. Централните части на урока разработват въпросите, на които отговаря определението, знака при разбор и петте начина то да бъде изразено, като всеки от тях има свой пример и свой бърз въпрос към класа. Отделен етап е посветен на разширената част на изречението, а най-обемният раздел разграничава съгласуваното от несъгласуваното определение и решава въпроса с пълния и краткия член чрез мини-проверка на дъската. Последната третина съдържа устно упражнение с готови изречения и въпроси към тях, обобщение в няколко изречения, финален въпрос към класа и домашна работа с ясно условие. Разработката върши работа както за учител, който иска готов ход на часа, така и за родител или ученик, който наваксва темата стъпка по стъпка.

Часът започва с едно изречение за игра на площадката и с четири въпроса към класа, а оттам целият урок върви като готов сценарий с реплики, очаквани отговори и разчетено време за всеки етап. След въвеждането планът стига до понятието неизменяеми думи чрез бърза игра с два невъзможни примера, в която самите ученици формулират правилото. Първата голяма част е посветена на наречието: какво показва то, кои са видовете му и по кой въпрос се разпознава всеки от тях, като за всеки вид е предвидена кратка устна задача с очакван отговор. Следва работа стъпка по стъпка върху едно изречение, в което класът открива и четирите вида, а после и по-трудният случай, в който наречието пояснява предмет или признак. Отделен и подробно разписан момент е разликата между наречие и прилагателно име: две почти еднакви изречения, два въпроса към класа и кратка проверка, с която учениците сами стигат до разграничението. Втората част въвежда предлога по същия начин, показва с какви думи се свързва, къде застава и какво никога не може да предхожда, а списъкът с най-честите предлози е даден за четене на части и завършва с попълване на изречение. Финалът съдържа обобщение с въпроси и очаквани отговори и три кратки задачи за края на часа с готови отговори за учителя. За всеки етап е посочено ориентировъчно време, така че урокът да се събере в един учебен час.