План за урок: Научен текст - особености и структура

Научният текст има свои правила – кои глаголни времена използва, какви думи допуска и как подрежда мислите си. Тестът проверява всяко от тях чрез конкретни примери от учебниците по различни предмети. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири разгърнати варианта. Първата група е върху глаголните времена. Проверява се разпознаването на времето, което изразява общовалиден факт, на онова, което прави разказа за минали събития по-жив, и на несвидетелската форма при отдалечени във времето събития. Всеки случай е представен чрез изречение от реален учебен текст. Втората група е върху лексиката: защо се предпочитат думи с едно значение, кои думи в дадено изречение са термини и защо думите се употребяват в пряко значение. Третата група е върху структурата. Задачите изискват да се разпознае тезата сред няколко близки изречения, да се определи ролята на описан опит, да се посочи думата, която сигнализира извод, и да се назоват трите основни части на текста. Четвъртата група разглежда видовете реч в научния текст – кога имаме описание, кога повествование и кога разсъждение. Отделно се проверяват преобладаващият вид изречения по цел на изказване и характеристиката, която не е присъща на научния стил. Последната група е за научнопопулярния текст и за хипотезата – какво я отличава от доказания факт и какво може да се случи с нея след изследване. Отговорите са изведени накрая, с разгърнато обяснение при всеки верен избор и с коментар защо останалите варианти не са подходящи. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Силната страна на теста са примерите. Изреченията са взети от типични учебни текстове по биология, география, история и природни науки, така че темата не остава отвлечена, а се вижда в среда, която ученикът среща всеки ден. Особено полезни са задачите за трите части на текста. Разграничаването на теза, аргумент и извод е умение, което върши работа и при четене, и при писане на собствен текст – от отговор на изпитен въпрос до реферат. Ценни са и подробните обяснения. Всеки отговор е придружен от няколко изречения, които не само посочват верния избор, но и обясняват защо останалите варианти отпадат. Разделът може да се чете и самостоятелно като кратък урок по темата. За преподавателя тестът дава готова проверка с еднозначна оценка, а обясненията съкращават работата и предлагат формулировки, приложими направо в час.

Един и същи човек говори различно у дома, в час и в кабинета на директора. Часът въвежда понятието сфера на общуване. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и пет минути въведение, чието предназначение е да провокира интерес към темата. Основната част отделя двадесет и пет минути за новия материал, разделени на четири блока. Първите пет минути отговарят на въпроса какво изобщо е сфера на общуване. Следващите осем представят четирите сфери поотделно, започвайки с естетическата. Шест минути са за научния текст и за особеностите на научното общуване, а още шест за термините, показани чрез примери от различни предмети, включително от математика и от граматиката на българския език. Именно примерите от предмети, които учениците учат в същия срок, правят темата осезаема. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо термините правят текста по-точен, а не по-труден, което променя отношението на учениците към учебниците им. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху сферите на общуване и като модел за собствен план.

Темата за научния текст се учи трудно, защото самата тя звучи като научен текст. Този тест я прави осезаема: започва с истински кратък текст, върху който се работи, и завършва със задача ученикът сам да напише такъв. Петнадесет задачи, всички с решения накрая. Началото е практическо. Даден е кратък научен текст и към него са поставени три задачи. Първата изисква да се определи към кой вид принадлежи текстът, а следващите две – да се посочат в него конкретните му градивни елементи. Така понятията не се учат наизуст, а се откриват на място, в жив пример. Това е и най-силната част от материала. След нея следват теоретичните задачи. Те покриват основното от темата: какво е предназначението на научния текст, кои са трите му структурни елемента, какви езикови средства се използват в научното общуване и какъв тип изречения преобладават в него. Отделен кръг задачи е за термините – какво представляват те, с какво се различават от обикновените думи и какво означава понятието, което ги обединява в система. Тези въпроси са ключови, защото именно тук се крие разликата между научния и всекидневния изказ. Включена е и задача с обратна формулировка: коя особеност не е характерна за научния текст. Тя проверява дали ученикът разбира изискването за точност, а не само помни изброените признаци. Два въпроса са посветени на урочната статия – кои типове изложение се съчетават в нея и как е устроена. Това е удачно допълнение, защото прави темата приложима към учебника, който ученикът държи всеки ден. Подредбата води от практиката към теорията и обратно към практиката: първо се работи с готов текст, после се изяснява правилото, а накрая правилото се прилага в собствено писане. Финалната част е отворена и се състои от три задачи с оставено място за писане. Първата изисква обяснение със свои думи, втората – самостоятелно изброяване, а третата е същинска малка писмена работа: да се състави кратък текст, който отговаря на всички изисквания за научен. Последната задача превръща теста от проверка на знания в проверка на умения. Отговорите също са добре направени. При всяка от затворените задачи след верния вариант следва кратко обяснение, а към всяка от отворените е даден примерен отговор, включително разписан пример за изпълнението на последната. Обемът е удобен – петнадесет задачи се решават за част от часа, а последната може да се остави за домашна работа, ако времето не стигне. Неверните варианти са изградени от близки формулировки, така че всяка грешка сочи конкретно недоразумение, а не случайно попадение. За учителя: готова проверочна работа върху темата – с бърза част за оценяване и с продуктивна част, която показва дали материалът е приложим, а не само запомнен. Обясненията са готови за разбора в час. За ученика: ясна самопроверка преди изпитване и модел за написване на собствен научен текст – показва какво се очаква и как изглежда изпълнената задача.

Учебникът по география, по биология и по физика са писани в един и същи стил, и този стил има име. Урокът обяснява кое го прави научен. В началото е даден отговорът на въпроса какво е научен текст, като изходната точка е познатият на учениците учебник. Същинската част изброява особеностите поотделно и номерирано, всяка с обяснение и с примери. Първата е, че научният текст предава точна и достоверна информация. Втората е употребата на термини, показана чрез примери от география, физика, биология и математика, така че да се вижда, че всяка наука има свой набор. Следват еднозначността на думите и употребата им в пряко значение, а веднага след това е въведено и разграничението с научнопопулярния текст, което иначе остава неясно. Последните особености са свързани със строежа: преобладаването на съобщителни изречения, сегашното време като основна глаголна форма и употребата на минали деятелни причастия. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо терминът не е сложна дума, а точна дума, и защо науката не може без него. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за разпознаване на стила в текст и за писане на собствен научен текст.

Урочната статия е текстът, който учениците четат най-често и разбират най-повърхностно. Часът е посветен на работата с нея. В началото са дадени целите на урока, а часът е предвиден за 40 минути в 6. клас. Ходът започва с четири минути въведение и мотивация, изградено около припомняне на вече изученото. Основната част отделя двадесет и осем минути за новия материал, разделени по смислови части. Всяка от трите смислови части се разглежда поотделно, а към тях са прибавени и признаците, по които се разпознава видът на изложението: описание и разсъждение. Отделно място е отделено на езиковите белези на урочната статия: термините, думите в пряко значение и имената на държави и епохи, които издават научния характер на текста. Именно това превръщане на общото понятие в проверими признаци прави часа приложим и от по-слабите ученици. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се учат учениците да отделят същественото от подробностите, което е и същинското умение при работа с учебен текст. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху работата с учебен текст и като модел за собствен план.

Този вариант проверява темата чрез малки учебни ситуации: ученик чете статия, учител изрича твърдение, някой подрежда части от текст за опит. Във всяка задача се пита какво точно е това – теза, аргумент, хипотеза или факт. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири разгърнати варианта. Първата група е върху глаголните времена. Разгледани са формата, която изразява постоянна истина, формата, която оживява разказа за минали събития, и причастието, използвано при събития, на които авторът не е бил свидетел. Втората група е върху точността на изказа: защо думите се употребяват в пряко значение, защо се избягват метафорите и сравненията, защо се предпочита термин пред обща дума и защо веднъж въведеният термин не се заменя в останалата част от текста. Третата група е върху структурата. Задачите изискват да се разпознае тезата, да се посочи кой абзац изпълнява ролята на доказателство, да се открие думата, която въвежда заключението, и да се подреди правилният ред на трите части. Четвъртата група е върху видовете реч – описание, повествование и разсъждение – както и върху подходящия вид изречение за научен текст. Последната група е за хипотезата и за научнопопулярния стил: коя представа от миналото е била отхвърлена след проверка, какво отличава предположението от доказания факт и защо в достъпния текст са допустими сравнения. Отговорите са изведени накрая, с разгърнато обяснение при всеки верен избор. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант е поднасянето чрез ситуации. Вместо изолирано изречение, задачата описва кратък случай – какво чете или пише даден ученик – и това прави въпроса по-разбираем и по-близък до реалната работа с текст. Особено полезен е въпросът за отхвърлената представа от миналото. Той показва как работи науката: едно твърдение може да е било общоприето и въпреки това да падне при проверка. Разбирането на този механизъм е по-важно от самото определение за хипотеза. Ценни са и задачите за термините. Обяснението защо думата не се заменя със синоним в останалата част от текста е нещо, което ученикът може да приложи веднага, когато пише реферат или отговор по друг предмет. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар. За ученика при самостоятелна работа те могат да се четат и като кратък урок по темата.