План за урок: Преизказни глаголни форми
Зареждане на оценките…
Откъс от материала
Така изглежда материалът отвътре — показана е само част от него.
Предмет: Български език и литература Клас: 7. клас Продължителност: 1 учебен час (40 минути) Раздел: Морфология
I. ЦЕЛИ НА УРОКА
Образователни цели:
- Учениците да разбират, че преизказните глаголни форми означават действия, които говорещият предава по думите на други хора или по чужди сведения, а не като свидетел.
- Учениците да знаят как се образуват преизказните форми за различните глаголни времена: сегашно и минало несвършено се преизказват с една и съща форма; минало свършено – с отделна форма…
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Едно събитие може да се разкаже така, че да е ясно, че разказвачът не е присъствал. Часът е посветен на формите, с които става това. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Морфология“ и е предвиден за 7. клас. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и три за въведение с мотивация. Три минути са отделени на въпроса какво изобщо са преизказните глаголни форми, а десет на образуването им, което е и същинската трудност на темата. Нататък часът минава през употребата им в приказки, в история и в медии, тоест през ситуациите, в които говорещият предава чужди думи. Отделно е предвидено и как се обяснява разликата между преизказване и съмнение, която учениците бъркат постоянно. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо преизказните форми са особеност на българския език, която липсва в повечето европейски езици, което обикновено изненадва учениците. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за подготовка за писане на преразказ и като модел за собствен план по езикова тема.

Тестът е готов. А какво правите, когато класът не иска да го пише?
Отказът, телефонът върху чина, „Но аз учих!“ и родителят заради четворката — с готови изречения за утрешния час. — Соня Димитрова
Свързани материали
Тест по български език за преизказните глаголни форми – 20 задачи с отговори: минало свършено и неопределено, бъдеще в миналото, страдателни конструкции. Разказаното от втора ръка
Кога казваме „подготви“ и кога „подготвил“ – разликата е в това дали сме били там. Тестът разглежда преизказните форми през тази проста, но решаваща разлика и проверява дали ученикът я прилага последователно в различни времена. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък текст, изграден с преизказни форми, следван от 5 въпроса. Изисква се да се определи времето на конкретна форма, да се посочи лексикалният показател за източник, да се открие формата за предстоящо действие, да се разпознае конструкция в страдателен залог и да се прецени какво значение носи една от формите в контекста. Няколко от въпросите изискват разграничаване на много близки по вид форми. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се правилото за спомагателния глагол в трето лице, преобразуването от изявително минало свършено, формите за минало несвършено и за минало неопределено, съответствието между бъдеще време и преизказната му форма, откриването на неправилно преобразуване и на замяна, която запазва времето и завършеността. Отделна група задачи е насочена към употребата: къде преизказната форма е уместна, кое изречение съобщава чуто, за какъв тип текстове са характерни тези форми и кое изречение съдържа лексикален показател за чужд източник. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: преобразуване на едно изречение в две различни преизказни времена, съставяне на кратък разказ с най-малко три различни форми и написване на текст за предание с уместни форми и показател за източник. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения при отворените задачи, включително посочване кои форми са употребени. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Силната страна на този вариант е вниманието към отделните времена. Преизказните форми често се възприемат като една обща категория, а всъщност всяко време има свой съответник и своя употреба. Задачите ги разграничават последователно, така че резултатът показва точно коя форма затруднява. Полезна е и последната задача. Писането на кратко предание е естествената среда за тези форми и позволява те да се употребят цялостно, а не в отделни изречения. Едновременно с това упражнява и умение за свързан разказ – нещо, което рядко се съчетава с граматична проверка. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и посочват коя трансформация е сгрешена. За ученика при самостоятелна работа примерните решения показват как изглежда текст, издържан докрай в преизказни форми.
Тест по български език върху преизказните глаголни форми – 20 задачи с отговори: източник на сведения, времена, преобразувания от изявително. Онова, което се знае от чужди думи
Преизказните форми са особеност, с която българският език разполага, а повечето езици – не: с една глаголна форма говорещият показва, че не е свидетел на събитието. Тестът проверява темата в пълния ѝ обхват – от разпознаване на формите до самостоятелното им използване в свързан текст. Задачите са 20 и са в три части. Началото е кратък новинарски откъс, изцяло изграден с преизказни форми, следван от 5 въпроса. Изисква се да се открие определена времева форма, да се посочи изразът, който назовава източника на сведенията, да се определи вид на конкретна форма, да се избере точното преобразуване от изявително и да се разпознае редът, в който спомагателният глагол е изпуснат по правило. Работата върху цял текст показва как формите се редуват в реално съобщение. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. Проверяват се същността на преизказността, лексикалните и морфологичните ѝ показатели, отделните времеви форми – сегашно, минало несвършено, минало свършено, минало неопределено и бъдеще в миналото, преобразуването от изявително наклонение, откриването на изречение, в което двете наклонения са смесени, и разпознаването на реда само с преизказни форми. Заключителният въпрос е за ситуацията, в която употребата на такава форма е уместна. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: две преизказни версии на едно изречение с посочен източник, съставяне на кратък информационен текст изцяло в преизказни форми и обяснение защо тези форми са толкова чести в приказките и преданията, с пример. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Задачата за смесването на двете наклонения е сред най-важните. В едно съобщение не бива да се редуват свидетелски и несвидетелски форми, защото читателят престава да разбира кое е чуто и кое – видяно. Тази грешка се среща често в ученическите преразкази и тук е поставена изрично. Практическа стойност има и текстът с посочен източник. Умението да се съобщи чужда информация с ясно указание откъде идва тя е основно за всеки информационен текст – от училищна новина до реферат с цитирани данни. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък справочник за всяка от преизказните времеви форми.
План за урок: Минало свършено и минало несвършено деятелно причастие
Часът започва с приказка за рибар край морето и с един въпрос към класа: коя дума издава, че това е приказка, а не новина. Планът за урок върху миналите деятелни причастия тръгва от тази следа и я превръща в цял учебен час с етапи, ориентировъчно време и дословни реплики на учителя. Първите блокове водят класа към откритието защо тези думи са особени: демонстрация на дъската с една дума в четирите ѝ форми, въпрос към учениците и формулировка на понятието с очакван отговор. Следва кратък етап, в който двата вида причастия се назовават и се търси общото между тях. Образуването е поднесено като вълшебна рецепта от три стъпки, отделно за всяко причастие, с изписани примери и с въпрос към класа след всяка серия, за да се провери дали рецептата е усвоена. Разликата между двата вида е отработена в две части: първо серия двойки, при които се сменя само един звук, придружена от игрови въпрос, после двойките с по-неочаквани промени. Отделен кратък етап е посветен на формите, които съвпадат, и на въпроса какво прави ученикът тогава. Правописът е представен като тайна с обяснение защо буквата се сменя, с бърза задача за проверка чрез множествено число. Употребата заема четири подетапа: службата на причастието с два примерни миниразказа, двата случая при писането на отрицателната частица, бързо упражнение и членуването с примери и въпрос за обосновка. Финалът събира правилата в шест точки, добавя три въпроса за проверка и кратка домашна работа от три задачи. Планът е готов за директно преподаване и е удобна опора при подготовка на собствен вариант на урока.
План за урок по български език – 10. клас: Граматична норма. Глаголни форми – окончания -м/-ме, деепричастие, учтива форма и съчетаване с предлози
Подготовката по глаголни форми изисква ясни преходи между няколко различни граматични случая. Планът за урок „Граматична норма. Глаголни форми“ за 10. клас предлага подробен сценарий с девет етапа и четири тематични блока. Включени са реплики на учителя, въпроси към учениците, очаквани отговори, примери за дъската и домашна работа. Това е конкретна основа за подреждане на обяснението и практиката. Преди хода на урока са представени образователните, развиващите и възпитателните цели. След тях са посочени методите и необходимите материали. Тази начална организация позволява учителят да се ориентира в предвидените умения и да подготви средствата за работа, преди да премине към сценария. Първите два етапа настройват класа за работа и припомнят необходимите понятия. Въпросите са включени в готови реплики, а преходът към основната тема е развит в диалог. Така планът предлага опора за започване на беседата и за свързване на новото изложение с предходните знания. Основната работа е разпределена между окончанията -м/-ме, употребата на деепричастие, съгласуването при учтивата форма и съчетаването на глаголи с предлози. Всеки блок има собствено заглавие и последователност от обяснения и примери. Това улеснява подбора на акценти според затрудненията на класа. Първият блок включва насока за проверка и поредица от въпроси с преобразуване на форми. Следващият използва съпоставени изречения и обсъждане на редакцията им. Така сценарият предлага различни начини за участие: наблюдение, избор, обяснение и поправка на конкретен езиков пример. Частта за учтивата форма е организирана около две групи случаи. Обясненията са допълнени с таблица и кратки задачи за избор. Табличният запис дава нагледна опора, към която учениците могат да се връщат при упражняване. Учителят разполага с конкретни места за проверка на разбирането. Последният тематичен блок включва примери за съчетаване на глаголи и техните допълнения. Показани са съпоставени употреби и начини за преформулиране. Тази организация е полезна при работа върху редактирането, защото позволява да се обсъди не само откриването на затруднение, а и оформянето на ново изречение. Обобщението се връща към четирите теми чрез въпроси и очаквани отговори. След него домашната работа предлага пет конкретни изречения за преценка и редактиране. Задачите продължават практиката извън часа и дават основа за последващо обсъждане. Изберете този план за урок за 10. клас и си осигурете подробна организация на представянето и упражненията. Използвайте репликите за беседа, таблицата за нагледност и домашните задачи за самостоятелна работа. Подберете етапите според темпото на класа и спестете време в подготовката с готов сценарий, който свързва граматичните обяснения с конкретни езикови действия.
План за урок по български език – 6. клас: Минало предварително време
Планът за урок „Минало предварително време“ за 6. клас предлага подробна последователност за въвеждане и упражняване на темата. Материалът е организиран в девет етапа и включва учителски реплики, въпроси, очаквани отговори, примери и домашна работа. Подходящ е за учители, които търсят конкретна основа за провеждане на час с активно участие на учениците. След организационния момент урокът започва с кратък текст за наблюдение. Четири въпроса насочват класа към действията и отношението между тях. Към всеки е даден очакван отговор, а учителска реплика обобщава наблюдението. Тази организация позволява новата тема да се въведе чрез работа с контекст и последователно обсъждане. Третият етап разглежда значението и употребата на времето. Обяснението е съчетано с ключови насоки и идея за работа по последователност от три картинки. Включени са допълнителни въпроси и кратко обобщение. Образът на миналото като „стъпала“ служи като достъпен ориентир за организиране на разговора в клас. Най-разгърнатият блок е посветен на образуването. В него има два модела за спрежение, уточнения за словореда и пример с поредица от глаголи. Учителските указания са отделени от примерите, което улеснява използването им при обяснение и записване. Материалът позволява да се проследи преходът от общия модел към конкретните форми. Следва самостоятелен етап за правоговор и правопис. Двата подблока насочват към причастните форми и учтивото обръщение. Включени са примери, минизадача и въпрос с очакван отговор. Така планът подготвя практическата работа чрез конкретни наблюдения върху словоформите. Затвърдяването съдържа три упражнения: подреждане на събития, попълване в изречение и откриване на правописна грешка. След всяко е посочен очакван резултат. Различните инструкции позволяват да се проверят няколко умения и дават на учителя опора за непосредствена обратна връзка. Седмият етап събира изученото в шест кратки точки, предназначени за записване в тетрадката. След него рубриката „Да знаем повече“ разширява темата с внимание към комуникативната употреба. Така урокът преминава от наблюдение и образуване към обобщение и приложение в речта. Домашната работа изисква шест изречения, разпределени по конкретни условия, и подчертаване на съставните елементи на формите. Това дава ясна рамка за самостоятелно упражнение. Посочените времеви ориентири към етапите подпомагат планирането, а заключителната учителска реплика подготвя продължаването на практиката. Изберете този план, за да организирате минало предварително време в последователен урок за 6. клас. Използвайте въпросите за въвеждане, моделите за обяснение и упражненията за затвърдяване. Получавате готова основа, която спестява време при подготовка и помага да свържете новото знание с активна работа и самостоятелно писане.
Тест по български език върху морфологията – обобщение в 20 задачи с отговори: наклонения, глаголни времена, преизказни форми и уместна употреба. Глаголът в целия си обхват
Наклонения и времена – двете големи глаголни категории, събрани в една проверка. Тестът обхваща целия дял и изисква не само разпознаване на формите, но и преценка коя от тях е уместна в конкретна ситуация. Задачите са 20 и следват три части. Началото е кратък текст от училищен сайт, следван от 5 въпроса. Изисква се да се определи наклонението в дадена реплика, да се посочи изречението с условност, да се разпознаят две различни времена и да се определи пълната характеристика на една форма – наклонение и време едновременно. Текстът е подбран така, че да съдържа наведнъж изявителни, повелителни и условни форми. Втората част включва 12 задачи с избираем отговор. При повелителното наклонение се проверяват лицата, за които се образуват простите форми, правилното отрицание и ситуацията, в която употребата е уместна. При условното – формата, случаите на употреба и времето в частта с условието. При преизказните форми – сегашната и миналата форма в трето лице, както и типичната ситуация на употреба. Останалите задачи са върху времената: минало несвършено, бъдеще в миналото и времето, което преобладава в художественото описание. Третата част съдържа 3 задачи с отворен отговор и оставено място за писане: преразказ на новина с преизказни форми и подчертаване на употребените форми, съставяне на изречения с условно и с повелително наклонение и написване на кратък текст, в който задължително присъстват четири различни глаголни форми. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи, включително посочване на употребените форми. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Обединяването на наклоненията и времената в една проверка има смисъл: всяка глаголна форма носи и двете характеристики едновременно. Затова и въпросът, който изисква пълно определяне – кое наклонение и кое време – е сред най-показателните в теста. Последната задача събира наученото в кратък текст. Изискването четири различни форми да се появят в няколко изречения принуждава ученика да ги подреди смислово, а не да ги изброи – именно това умение се търси при преразказ, отчет или съчинение. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като компактен преговор върху целия дял, с правило и пример за всяка форма.