План за урок: Кой всъщност пресича улицата. Обособеното обстоятелствено пояснение със сценарий на часа по етапи, работа по двойки и контролни въпроси (7. клас)
Зареждане на оценките…
Кой всъщност пресича улицата в изречението „Пресичайки улицата, колата едва не блъсна пешеходците“? Този въпрос е сред опорните точки на часа, разписан тук стъпка по стъпка.
Планът започва с целите, разделени на знания, умения и отношения: разпознаване на обстоятелствените пояснения, познаване на двата случая на обособяване, работа с пунктуационните знаци, преобразуване на деепричастен израз в просто изречение и умение за работа в група. Посочени са и необходимите средства, включително цветните маркери за различните видове пояснения.
Ходът на урока е разписан по етапи с ориентировъчно време. Въвеждането е чрез изречение на дъската и въпроси към класа, след което заедно с учениците се извежда правилото за уточняващото пояснение. Отделен блок припомня деепричастието с правилен и с неправилен пример и с поправка, предложена от самите ученици.
Следват разделите за деепричастните изрази, за синтактичните синоними с двойка изречения за сравнение и за пунктуацията на обособените части, където всеки знак е показан с примерно изречение и с обяснение кога се използва. Кратките обобщения връщат и към вече изучените обособени определения.
Практическата част включва работа по двойки с изречения за разпознаване и за коригиране на пунктуацията, фронтален преговор, контролни въпроси за края на часа и домашна работа с точно определен брой изречения по видове.
Разработката е готова за пряко използване в час по български език и за подготовка по темата за обособените части в простото изречение.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
План за урок: Две запетаи, които променят цялото изречение. Обособените части в простото изречение и обособеното определение, със сценарий на часа по етапи, синтактични синоними и домашна работа (7. клас)
Две изречения на дъската, „Обеднелият ни баща мърмореше“ и „Баща ни, обеднял, мърмореше“, са входът към целия час: разликата се чува, преди да бъде обяснена. Разработката започва с целите на урока, подредени по умения: разпознаване на обособените части, разграничаване на обособено от необособено определение, откриване на определения към съществителни и към местоимения, различаване на обособено приложение и осъзнаване на стилистичната роля на обособяването. Изброени са и необходимите средства, включително предварително подготвените изречения за сравнение. Ходът на часа е разписан по етапи с ориентировъчно време. След организационния момент върви въвеждащата беседа с въпросите към класа и извеждането на първото определение, следвана от раздела за трите признака, по които обособените части се разпознават. Основната част въвежда обособеното определение с примерни изречения на дъската, с правилото за членуването и със случая на определенията към местоимения. Отделен блок е посветен на обособеното приложение и на задачата учениците да съставят свои примери, а следващият подрежда изразите, които се обособяват като определения, според вида на думата. Разделът за синтактичните синоними работи с три варианта на едно и също изречение, при които конструкцията се променя, а смисълът остава. Работата върху стилистиката е построена върху два варианта на изречение с много определения и върху беседа кой от тях звучи по-стегнато. Финалната част съдържа задачите за затвърждаване и домашната работа с точно посочен брой изречения и кратък описателен текст. Планът е готов за пряка употреба в час по български език и за подготовка на урок по синтаксис.
Отзад, от тъмния ъгъл на двора: обособеното обстоятелствено пояснение в простото изречение. Учебен материал по синтаксис за уточняващите пояснения, деепричастните изрази и пунктуацията им (7. клас)
Отдалеч, при каменния мост, край тихата река: три пояснения в едно изречение и запетаи, които не са случайни. Оттук започва разглеждането на обособеното обстоятелствено пояснение. Първият раздел въвежда чрез наблюдение върху изречение и въпроси към него, след което извежда двата случая, в които обстоятелственото пояснение се обособява. Уточняващото пояснение е показано с няколко изречения образци за място, за време и за начин, при които всяко следващо пояснение стеснява предишното. Отделно място е дадено на припомнянето на деепричастието: какво означава, кой извършва действието и защо е важно подлогът да е един и същ. Правилото е илюстрирано с правилен и с неправилен пример, а неправилният е и поправен, така че грешката да се вижда ясно. Следва разделът за синтактичните синоними, в който деепричастният израз и простото изречение със съюза „като“ предават едно и също съдържание по два различни начина. Пунктуацията е разгледана поотделно за всеки знак: запетаи, тирета, скоби и двоеточие, всеки със свое изречение образец и с обяснение какъв нюанс внася в изказа. Обособен е и случаят, в който запетая пред обособената част не се пише. Накрая двете обобщения събират най-важното за обособените определения и за обособените обстоятелствени пояснения в кратък вид за преговор. Разработката е подходяща за усвояване и преговор на темата, за подготовка по пунктуация и за упражнения по синтактичен разбор на простото изречение.
Викайки, разглеждайки, прибързвайки: план за урок по български език за деепричастието с реплики на учителя и очаквани отговори
Три изречения за деца, които пресичат площада, и един въпрос: кои думи звучат еднакво по завършек. С това започва планът за урок върху деепричастието, а целите на часа са изброени още в началото с прости думи, разбираеми и за учениците. Разработката е готов сценарий за учителя. За всяка част е дадено примерно време, репликите са изписани дословно, а срещу тях стоят очакваните ученически отговори, включително насочващите въпроси при затруднение. Часът минава през откриване на формата в текста, извеждане на определението и на връзката с наречието, после през значението за едновременното действие и през образуването, показано на дъската с три примера и с устна задача за целия клас. Най-обширна е частта за употребата, в която правилото за общия извършител е упражнено чрез двойка изречения, едното вярно, другото за обсъждане. Правописът и пунктуацията са отделени в самостоятелен раздел с мини-упражнение за поправяне на изречения без запетаи, а след него следва преобразуването със съюз и задача към класа. Финалът включва обобщение по точки, изходен билет с един въпрос и домашна работа с точни изисквания за мястото на формата в изречението. Планът е подходящ за пряка употреба в час и за подготовка на урок за нови знания.
Три начина да опишеш една и съща ръка: план за урок върху сложното съставно с подчинено определително изречение и запетаите при него
Урокът за нови знания е разписан по етапи с указано време за всеки от тях, с репликите на учителя, въпросите към класа и очакваните отговори, така че часът да върви от наблюдението към правилото, а не обратно. Началото предвижда кратка организация и актуализиране на знанията с въпроси за главното и подчиненото изречение. Следва наблюдение върху две изречения, записани на дъската, чрез което класът сам стига до извода какво представлява подчиненото определително изречение и по какво се различава от определението, изразено с дума. Същинската част разгръща понятието стъпка по стъпка: коя дума се пояснява, какъв въпрос се задава към нея, кои съюзи и съюзни думи въвеждат подчиненото изречение и как учениците да ги откриват в кратко упражнение в час. Отделен етап е посветен на синтактичните синоними, при който на дъската се съпоставят три изречения за една и съща ръка и се обсъжда къде пада акцентът във всяко от тях. Най-подробно е разработена пунктуацията: правилото за запетаята пред съюзните думи и изключенията от него, случаите с предлог и с други думи пред съюзната връзка, както и особеностите при съгласуването на относителните местоимения, придружени с устно упражнение за съставяне на изречения. Следват етапът за изреченията с няколко подчинени части, задачите за разпознаване и за поправяне на пунктуацията по двойки, домашната работа в две задачи и заключителното обобщение на часа. Разработката е подходяща за директно преподаване, за подготовка на урок за нови знания и за упражнение върху запетаята в сложното съставно изречение.
Кога „като“ иска запетая: план за урок върху сложното съставно с подчинено обстоятелствено изречение и съюзите, които го въвеждат
Всяко правило в този сценарий идва след наблюдение, а не преди него. Началото поставя темата и обяснява с прости думи какво ще търсят учениците в изреченията: кога, къде, как, защо и при какво условие се извършва действието. Първата работна стъпка е върху откъс, изписан на дъската или на слайд. Учениците подчертават частите, които поясняват обстоятелства, задават въпроси към тях и заедно с учителя стигат до самото понятие. Следва обяснителната част с въпросите, видовете обстоятелства и примери, в които подчиненото изречение пояснява наречие или деепричастие. Съюзните връзки се записват на дъската по смислови групи, като учениците допълват свои примери за време, място, начин, степен, причина, цел, условие, следствие и отстъпване. Отделен етап въвежда синтактичните синоними чрез три изречения с една и съща мисъл и обсъжда кога кой вариант звучи по-добре. Пунктуационният блок е разделен на случаи със запетая и случаи без запетая, с готови примери за сложните съюзи, за срещата на два съюза един до друг и за разликата между сравнението и подчиненото изречение при думата „като“, която планът извежда като най-честото затруднение в часа. Следват диктовка с изречения за поставяне на запетаи и определяне на вида, обобщение чрез въпроси, на които учениците сами формулират изводите, и домашна работа с три изречения и преработка по два различни начина. Разработката е подходяща за директно преподаване и за упражнение върху пунктуацията на сложното съставно изречение.
Тест по български език: синтаксис. Обособени части в простото изречение. Обособено обстоятелствено пояснение – към кого се отнася деепричастието и как се стеснява мястото (20 задачи с отговори)
Деепричастието е най-капризната конструкция в българското изречение: то върви заедно със сказуемото и изисква двете да имат един и същ вършител. Наруши ли се това условие, изречението остава граматически гладко, но започва да твърди нещо друго. Настоящият тест поставя двадесет задачи, които проверяват точно този усет заедно с пунктуационното оформяне на обособеното обстоятелствено пояснение. Началните задачи работят с уточняващите обстоятелства. Проверява се оформянето, когато второ обстоятелство за място стеснява първото, и когато обстоятелства за време се нижат едно след друго. Вариантите за отговор се различават единствено по броя и мястото на запетаите, така че решението изисква разбор на всяко изречение поотделно. Централната линия в теста е деепричастният израз. Отделни задачи проверяват обособяването му в началото, в средата и след съюз, а няколко условия предлагат изречения, при които деепричастието е откъснато от своя вършител и се отнася погрешно към обстоятелство, към отвлечено понятие или към лице в непряка позиция. Разпознаването на такова нарушение изисква смислов, а не формален прочит. Отделно се проверява оформянето на израз с деепричастие към лично местоимение, където обособяването е задължително, и изречения, в които уточняващо обстоятелство и деепричастен израз присъстват едновременно и всяко от тях изисква собствени знаци. Самостоятелен смислов кръг е посветен на останалите средства за обособяване. Изисква се разпознаване на правилна употреба на тирета от двете страни на обособеното, включително различаването им от тире, поставено без основание пред съюз, както и на скоби при вмъкнато уточнение за място, включително случай с незатворена скоба. Друг кръг задачи разграничава близки явления. Проверява се къде вместо обособено обстоятелство е употребено обособено определение, останало без лице, към което да се отнесе, както и оформянето на подчинено изречение със съюза „като“, което изпълнява същата пояснителна роля. Отделна задача е посветена на обстоятелството за причина и на неговото място в изречението. Финалната посока е разпознаване на неправилно разделяне на изказа, при което деепричастният израз е отделен с точка и остава без сказуемо и без подлог. Задачите редуват двата типа условие – търсене на вярното и търсене на сгрешеното изречение, което не позволява отгатване по инерция и изисква пълен разбор на четирите варианта. Условията са изградени върху обичайни, разпознаваеми ситуации, така че правилото да се приложи върху жив езиков материал. Приложени са верните отговори с кратки обяснения към всеки въпрос. Обясненията назовават конкретното нарушение – липсваща или излишна запетая, погрешно поставено тире, незатворена скоба, деепричастие без общ вършител – и посочват правилното оформяне. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол след изучаване на обособените части, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна подготовка за класна работа, за изпит и за кандидатстване, както и практическа опора при писане, в което една запетая променя смисъла на цялото изречение.