План за урок: Кое действие носи основното съобщение. Сложното съставно изречение със сценарий на часа по етапи, схема на дъската и задачи за разпознаване и преобразуване (7. клас)

Едно момиче отваря прозореца и се усмихва, а причината идва в отделна част на изречението. Сравнението между два примера показва кога връзката между простите изречения е равноправна и кога едното зависи от другото. Първият раздел разграничава съчинителната от подчинителната връзка. Показани са безсъюзното свързване и съчинителните съюзи, а след тях подчинителните съюзи и съюзните думи, с уточнението за какво служат едните и другите и защо това уточнение помага при разбора. Основната част дава определението на сложното съставно изречение и описва какво съдържа то: главно изречение, което носи основното съобщение и може да стои самостоятелно, и подчинено, което пояснява дума или сказуемо от главното и изпълнява роля на второстепенна част. Сърцевината на разработката е разписаният ход за разграничаване на главното от подчиненото изречение. Работи се по стъпки върху конкретно изречение: откриване на сказуемите и на броя прости изречения, откриване на съюзната връзка, определяне на главното, откриване на подчиненото и проверка чрез въпрос. Всяка стъпка е показана с конкретния отговор за примера. Отделни бележки предупреждават за най-честите смесвания, включително по какво сложното съчинено се различава от сложното съставно изречение, а обобщението събира най-важното в кратък списък. В края има малка тренировка с изречение за разбор, задача за съставяне на собствено изречение и въпрос, който изисква обяснение със свои думи. Разработката е подходяща за усвояване и преговор на темата, за подготовка по синтаксис и за самостоятелна работа у дома.

Готов ход на един учебен час върху сложното съставно изречение, разписан по етапи от поздрава до последното обобщение. Часът започва с мотивация: на дъската се записват три изречения и класът отговаря на въпроси колко прости изречения съдържа всяко, с какви съюзи са свързани и къде частите са равноправни; така учениците сами достигат до разграничението между сложно съчинено, сложно съставно и сложно смесено. Следващият блок извежда определението и разграничава главното от подчиненото изречение чрез въпрос, зададен от главното, и чрез проверка коя част звучи завършено сама по себе си. Трета част е посветена на словореда и работи със схеми на дъската за трите възможни места на подчиненото изречение, придружени с примери и с кратка задача за разпознаване на позицията. Най-дългият етап разглежда пунктуацията в четири правила: кога запетая се пише пред подчиненото, кога се поставя в края му и в кои случаи знакът отпада, включително при кратките съюзи, при отрицателната частица и при уточняващите наречия. Следва затвърждаване с упражнения за подчертаване, за определяне на мястото и за поставяне на запетаи, както и работа по двойки със собствени изречения. Планът завършва с домашна работа от пет изречения по зададени условия, с въпрос към класа за проверка на разбирането и с кратко обобщение. Разработката дава на учителя пълен сценарий с ориентировъчно време, а на ученика подредена опора за преговор по синтаксис.

Урокът за нови знания е разписан по етапи с указано време за всеки от тях, с репликите на учителя, въпросите към класа и очакваните отговори, така че часът да върви от наблюдението към правилото, а не обратно. Началото предвижда кратка организация и актуализиране на знанията с въпроси за главното и подчиненото изречение. Следва наблюдение върху две изречения, записани на дъската, чрез което класът сам стига до извода какво представлява подчиненото определително изречение и по какво се различава от определението, изразено с дума. Същинската част разгръща понятието стъпка по стъпка: коя дума се пояснява, какъв въпрос се задава към нея, кои съюзи и съюзни думи въвеждат подчиненото изречение и как учениците да ги откриват в кратко упражнение в час. Отделен етап е посветен на синтактичните синоними, при който на дъската се съпоставят три изречения за една и съща ръка и се обсъжда къде пада акцентът във всяко от тях. Най-подробно е разработена пунктуацията: правилото за запетаята пред съюзните думи и изключенията от него, случаите с предлог и с други думи пред съюзната връзка, както и особеностите при съгласуването на относителните местоимения, придружени с устно упражнение за съставяне на изречения. Следват етапът за изреченията с няколко подчинени части, задачите за разпознаване и за поправяне на пунктуацията по двойки, домашната работа в две задачи и заключителното обобщение на часа. Разработката е подходяща за директно преподаване, за подготовка на урок за нови знания и за упражнение върху запетаята в сложното съставно изречение.

Часът започва с изречение, записано на дъската, и с два въпроса към класа, а оттам се разгръща целият план за урок върху сложното смесено изречение и пунктуацията му. Разработката следва реалния ход на учебния час: организационен момент и мотивация, актуализиране на знанията за сложното съчинено и сложното съставно изречение, извеждане на темата и на целите, формулирани като конкретни умения. Средната част представя същността на сложното смесено изречение с достъпно определение и с ясен разграничителен критерий кога изречението е съчинено, кога съставно и кога смесено. Следват видовете съчинителна връзка, показани с примерни изречения за дъската и с въпроси, чрез които учителят води разбора заедно с учениците, както и обобщаваща схема на строежа. Отделен и подробен раздел е посветен на пунктуацията, разделена на случаи със и без запетая, като всяко правило върви със свой пример и с указание какво да отбележат учениците. Практическата част включва три задачи с нарастваща самостоятелност: разпознаване на връзките, поставяне на запетаи с обосновка и съставяне на собствено сложно смесено изречение, както и работа по двойки. Планът завършва с устно обобщение по опорни въпроси и с формулирано домашно. Разработката е готова за директно използване в час и служи като методическа опора при подготовка на урок по синтаксис и пунктуация.

Часът тръгва не от определение, а от едно дълго изречение за Кардифския хълм, което учителят прочита и записва на дъската. Учениците броят простите изречения в него, откриват съюза и съюзните думи и сами стигат до извода защо това изречение е сложно смесено. Едва след това идва самото понятие, записано кратко и ясно, и краткото сравнение с другите два вида сложни изречения. Основната част на плана показва къде може да застане съчинителната връзка в сложното смесено изречение и предлага готови примери за дъската заедно със схеми, в които главните и подчинените изречения са означени, а стрелките показват коя част от коя зависи. Предвидено е учениците сами да изработят схема и на въвеждащото изречение и да я препишат в тетрадките. Отделен дял е посветен на пунктуацията. В него са подредени случаите, в които запетая пред съюзната връзка не се пише, всеки с пример и с открояване на самата връзка, а след това е разгледан въпросът кога се пише и кога не се пише запетая пред съюзите „и“, „или“ и „да“. Примерите там са разглобени на прости изречения, за да се вижда причината за знака, а не само правилото. Часът завършва с обобщителна схема на видовете сложни изречения и с идеи за затвърждаване: изречения за анализ в клас и домашна задача, в която ученикът съчинява свое сложно смесено изречение, чертае схемата му и обяснява запетаите в него. Разработката е подходяща за учител, който подготвя урок за нови знания по синтаксис, но и за ученик, който иска да види логиката на темата подредена стъпка по стъпка.

Кой всъщност върши действието, когато в главното изречение няма нито една дума за подлог? С този въпрос сценарият повежда класа и подрежда целите на часа: да се разпознава подчиненото подложно изречение, да се замества с местоимение, да се различава от другите видове подчинени изречения и да се пише правилно запетаята при него. Първата работна стъпка е кратък откъс, към който насочващите въпроси са изписани заедно с очакваните отговори, така че класът сам да стигне до извода, че подчертаната част може да се замени с лично местоимение и че тъкмо тя изпълнява служба на подлог. Обяснителната част дава определението с разбираеми думи, показва замяната с местоимение и разработва подробно основните типове подложни изречения. При всеки от тях планът предвижда въпрос към класа, отговор и уточнение, включително важното сравнение с изречение, в което подлогът вече е налице, както и с изречение, при което подлогът само се подразбира. Следват съюзните връзки с упражнение в час, а темата за синтактичните синоними е поставена като обсъждане кога е по-удобна кратката форма и кога цялото изречение. Пунктуацията е разделена по разположение на подчиненото изречение спрямо главното, с правило, пример и кратко упражнение, при което учениците трябва не само да поставят запетаите, но и да обяснят решението си. Последните етапи предлагат задачи за разпознаване, за преобразуване в двете посоки и за пунктуация, обобщаващи въпроси и домашна работа с три изречения от различен тип. Разработката е подходяща за директно преподаване, за упражнение в час и за подготовка на самостоятелна работа.