План за урок: Съвместна употреба на глаголните времена

В един разказ глаголните времена не са едно, а няколко, и подредбата им не е случайна. Часът е посветен на съвместната им употреба. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Морфология“ и е предвиден за 7. клас. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и три за въведение с мотивация. Дванадесет минути са отделени на текста повествование, като първият подраздел изяснява кое е основното глаголно време в него. Оттам нататък се разглежда какво се случва, когато към това основно време се добавят други, и защо. Нататък часът минава към описанието и към смесването на видовете текст, което е и същинската трудност при писане на съчинение. Отделно е предвидено и как се проверява собствен текст за неоправдана смяна на времената. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо смяната на глаголното време понякога е грешка, а понякога художествено средство, и как се различават двата случая. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за подготовка за писане на преразказ и като модел за собствен план.

Какво прави езикът с плановете, които са останали само планове? Планът за урок върху бъдещето време в миналото започва точно оттам и предлага завършен сценарий на часа с формулирани цели: какво трябва да могат учениците, когато звънецът удари. Въвеждащият разговор поставя всекидневна ситуация с неизпълнено обещание и събира първите отговори на класа. Следва кратък разказ, създаден за часа, с въпроси, които отделят обикновените минали глаголи от единствената форма, показваща предстоящо действие, и водят до наблюдението дали то се е осъществило. Отделен етап изгражда времевата логика чрез мислена линия на времето и завършва с кратко правило за тетрадката и с бърз контролен въпрос. Образуването е разписано в два блока, за положителните и за отрицателните форми, с пълни парадигми по лица и числа върху един и същ глагол, така че разликата да се чува веднага. Употребата е разделена на три ясно отграничени случая, всеки с пример и с въпрос към класа, който проверява дали учениците различават значението. Следва задача по описана ситуация с избор между три възможни отговора, обобщение в три изречения и важна бележка за случаите, в които спомагателната форма може да се каже само веднъж при няколко глагола с един и същ извършител. Часът завършва с кратко домашно от две задачи, обвързани с трите употреби. Планът върши работа и като готов сценарий за преподаване, и като подредена схема, по която учителят може да състави свой вариант на урока или упражнение за затвърдяване.

Три вида изложение, по десет минути на всеки, и мини тест накрая. Планът е за практическа работа. В началото са дадени видът на урока и целите, формулирани като умения, които учениците трябва да имат до края на часа, а след това необходимите материали. Същинската част е построена симетрично: описанието, повествованието и разсъждението получават по десет минути и се разглеждат по еднаква схема, с примерен текст, признаци и упражнение. Именно тази симетрия прави часа лесен за водене и за следене от учениците: щом схемата се повтори три пъти, тя се запомня сама. Три минути са отделени на обобщение, в което трите вида са поставени един до друг, а пет на практическа проверка чрез мини тест. Часът завършва с домашна работа по избор, което позволява да се даде различна задача на различните ученици. Отделно е предвидено и как се обяснява, че в реалните текстове трите вида се смесват. Отделно е обяснено и как се разпознава водещият вид изложение в смесен текст, което е и същинското умение при подготовка за изпит. Планът е подходящ за преподаване в 5. клас, за практическа работа върху видовете текст и като модел за собствен план.

Часът е построен като разследване: класът получава кратък диалог и трябва да реши кои действия са приключили и кое е било в ход, докато някой се е прибирал у дома. Планът за урок върху миналото свършено и миналото несвършено време тръгва оттам и стига до два начина за сигурно разпознаване. Началото съдържа настройка на класа и наблюдение върху диалога с три последователни въпроса, като към всеки са дадени очакваните отговори, включително вариантите, при които учителят връща учениците към точната дума от текста. Изводът за двата вида минало време е формулиран чрез образен контраст, който децата запомнят лесно, и е затвърден с въпроси към конкретните глаголи от диалога. Отделен етап е посветен на повтарящите се и обичайните действия в миналото, с примерно изречение за навик и с указание кои изрази в текста подсказват избора на формата. Следва работата с формите: първо двойки глаголи, при които разликата се чува ясно, после случаите, в които част от формите съвпадат и разпознаването минава през други лица. Оттук нататък планът извежда най-сигурния знак и го превръща в бързо упражнение с редуване на форми, добавя особеността на спомагателния глагол и обединява всичко в два начина за проверка, вторият от които стъпва на съчетаемостта с една честа наречена дума. И двата са показани с примери и с контрапримери. Финалът включва кратки устни задачи с обяснение защо отговорът е такъв и обобщение за тетрадката в четири точки. Планът е готов за преподаване в час и е полезен на ученика като подредена опора преди упражнение.

Кратки ситуации и въпроси към класа въвеждат граматичната тема в този план за урок „Минало неопределено време“. Материалът е организиран в единадесет части и включва учителски реплики, очаквани отговори, примери и упражнения. Подходящ е за подготовка на урок с последователно обяснение и активно участие на учениците. Началото предлага кратка настройка и въпрос, свързан с познато изказване от ежедневието. Следва диалогична ситуация с три реплики. Насочващите въпроси към нея дават готова основа за наблюдение и общо обсъждане, преди да бъде формулирано правилото. Третата част представя значението на времето и завършва с устна минипроверка. Този преход позволява обяснението веднага да бъде свързано с отговорите на учениците. Учителят разполага с подредени реплики за водене на разговора и уточняване на наблюденията. Сравнението с минало свършено време е обособено в самостоятелна част. Двете ситуации са придружени от въпроси, очаквани отговори и кратко обобщение. Подредбата е удобна за съпоставяне на глаголните форми в контекст. Разделът за образуването включва примерни форми по лица и числа. След тях са добавени уточнения за разположението на съставните части и упражнение за тяхното откриване. Тази организация свързва представянето на формите с непосредствена практическа работа. Припомнянето на причастията има отделно място в плана. Включени са двойки форми за наблюдение и въпрос към класа. Тази част предоставя материал за записване на дъската и за обсъждане на различията между примерите. Правоговорният и правописният блок събира два акцента: промени във формите и учтиво обръщение. Всеки е подкрепен с примери, а след тях има миниупражнение за редактиране. Учителят може да използва тази последователност за преминаване от обяснение към приложение. Краткото обобщение подрежда основните опори на урока. След него разделът „Да знаем повече“ въвежда допълнителна употреба чрез ситуация, основана на наблюдаван резултат. Въпросът и очакваният отговор дават готова основа за заключително обсъждане. Финалната проверка съдържа избор между две изречения и още един устен въпрос. Включените очаквани отговори улесняват непосредствената обратна връзка. Учениците могат да приложат разгледаното, а учителят да прецени кои моменти изискват повторно пояснение. Домашната работа предлага две възможности: съставяне на шест изречения или кратко описание от 4–5 изречения. Условията са посочени ясно и позволяват избор според целта на упражнението. Времевите ориентири към дейностите подпомагат разпределянето им според темпото на класа. Изберете този план, за да подготвите работата по минало неопределено време с готови ситуации, реплики и практически опори. Спестете време при организирането на обясненията и проверките. Осигурете си материал, който води от наблюдението на кратък диалог през сравнението и образуването до самостоятелна употреба в ученически текст.

Само с избор на глаголна форма текстът може да стане бавен и описателен или бърз и напрегнат: с тази мисъл учителят обявява темата в началото на готовия сценарий за час. Планът започва с цели и очаквани резултати, изброява необходимите средства и продължава с кратко въвеждане, в което разликата между завършено и продължаващо действие се изважда от съвсем битов пример. Същинската част е организирана в четири етапа, всеки построен около отделен текст за четене на глас. Първият етап разделя глаголите на поредица от завършени действия и на описание на фон, вторият сравнява формите в главните и в подчинените изречения, третият въвежда свършения вид в сегашно време и питането дали действието наистина се случва сега, а четвъртият стига до повелителното наклонение и до разликата между по-мекото и по-настойчивото нареждане. Всеки етап съдържа репликите на учителя, задачите към класа, очакваните отговори и правило, което се записва на дъската и в тетрадките. Следва блок за затвърждаване с преобразуване на изречения, с превръщане на спокойна заповед в настоятелна и с кратка работа на дъската. Часът приключва с домашна работа, която изисква малък собствен разказ по четири зададени условия. Разработката дава на учителя подреден ход на часа с ориентировъчно време по етапи, а на ученика подробен модел за преговор върху вида, времето и наклонението на глагола.