Подробен преразказ на II част на разказа „Една българка“ от Иван Вазов: Срещата с бунтовника и решението да бъдат спасени два живота

     Бедната челопеченка Илийца бърза с всички сили да стигне по-скоро до манастира. На гърдите й лежи полуживото й двегодишно внуче, малко сираче, което е болно от две седмици. От ден на ден детето се топи и му става все по-зле. Не помагат нито бабешките лекове, нито баянетата, нито хекиминът от Враца. Дори селският поп чете молитви, но и от тях няма никаква полза. Остава единствено надеждата на Света Богородица, а и самите селянки казват, че трябва да се чете на детето в манастира.