Подробен преразказ на III част на разказа „Една българка“ от Иван Вазов от името на неутрален разказвач: Молбата на баба Илийца пред заключената манастирска порта

     Нощта покрива с тъмното си було Черепишкия манастир. Клисурата на Искъра потъва в мрак, реката мълчи плахо под тъмното небе, а жалобивото шумтене на водата монотонно се губи в дола с глух тътен между високо надвесените скали. Насреща се тъмнеят канаристите стени, наречени Бабините плазове, мрачни и намусени, със своите черни дупки и самотайни обелиски, по върховете на които задрямалите орли стоят неподвижно. Манастирът спи, глух и пустинен.