Пословицата - реално отражение на народната мъдрост

Класическото определение на този вид народно умотворение е: „Пословицата представя кратък образен израз, извор на народната мъдрост, оформена в паралелна или противоположна синтактична форма".' В нея намира място вековният опит на нашите прадеди, чието подчертано критично отношение към действителността е пословично. Долавя се чувството им за хумор, острата наблюдателност, трезвата оценка, аналитичен и прозорлив ум. Неизвестни са имената на тези народни творци, но крилатите мисли-сентенции остават в нашата родова памет и преживяват вековете, като ни дават ясна представа за болките, грижите и копнежите на славното ни минало.

Ще се спра на една от тях - „Да е учено - добро, ама да е умно - по-добро". Какво е да си учен? Малко банален въпрос може би, защото в сферата на познанието всяко знание внася нещо ново, непознато до този момент. Човешката природа е винаги търсеща. Стремежът към други светове, към безкрая и необятността на духа винаги и всякога ще бъде водещ, а препятствията ще засилват онази градивна непокорност, която ни кара да вървим напред. Това е добре, защото пътят на истината и познанието не е лек; учим се от грешките си и отново поемаме борбата със себе си и света.

Животът ни дава възможност за избор, а шансът и късметът вървят ръка за ръка. Който съумее да улови мига и да използва шанса - той печели двубоя с времето, защото преуспява навсякъде, където го води инстинктивно духът му. Понякога човекът се залавя за “умопомрачителна” идея - наглед детинска и несериозна, но после се оказва, че е прозрял в бъдещето, защото става водач на народа и негов месия - Спасител. В зависимост от личните си предпочитания правим своя избор, защото реализацията ни зависи от нашите познания, възможности, способности и умения. Когато непрекъснато се стремим към съвършенство в професионално и духовно отношение достоверността на изложеното и показаното от нас ще доведе до убедително утвърждаване на самите нас като личности. А за реализацията на идеята ни е необходима известна доза проницателност, немислима обаче без опита ни в живот-време, на който дължим много.

Светът е многолик и според учения Карол Попър - триизмерен: свят на физическите обекти или физическите състояния; свят на състоянието на съзнанието и свят на обективното съдържание на мисленето, физическият обективен свят ни представя нещата в детайл и в цялост, а наша е грижата да ги осмислим и възприемем такива, каквито са. Всяко изопачаване на реалната действителност води до деформация (изкривяване) на мисленето и неадекватност към протичащите във времето процеси. От значение е възрастовото стъпало, границата, от която ще започнем своя „полет" към върховете на знанието, както и степента на нашето интелектуално развитие, съчетани с достигнатото познание за света около нас. Осмислянето на нещата е с наслагване, проверено от опита, което разширява хоризонта на мисленето, защото се обръща внимание на глобалната страна; търси се дълбочината, формира се правилното структуриране на желаните от нас неща, за да бъдем полезни на себе си и обществото.

И в този смисъл ученето като процес е полезно, защото доказва нуждата от „стъпалата" на съвършенството, което всяко знание ни дава. Но да си и умен, е нещо още по-добро, защото дава предимство при вземане на решения в най-различни житейски ситуации. Така стигаме до втория свят - когато нашето съзнание работи за нас с пълна сила и прави чудеса в развитието на науката, довежда до промяна на мисленето на хиляди хора, кара ги да правят революции, да променят картата на света. Когато природната даденост на индивида е съчетана с висота на придобитите знания и умения, с богат житейски опит, то тогава духовният свят на човека - погледът навътре - идва като осъзната необходимост, за да се оформим като личности, готови да преобразят за добро света. Разсъдливостта и обективната съдържателност на нашите мисли ще ни предпазят от неразумност в действията, което би провалило реализацията на поставената цел. Затова, като правило при решаването на всяка задача, трябва-да търсим истинските причини, довели до нежелателни последици, а не да приемем със сляпо доверие следствията, получени от тях.

Необходимо е нашето тяло, дух и мисъл да се насочат към търсене на истината, чието осмисляне и осъзнаване води до поредното познание в този безкраен свят, за да дръзне смело да търси други светове, които биха му открили сърцевината, ядрото на нещата. И да съумеем да вкусим елексира на живота, за да потвърдим с увереност, че „Да е учено - добро, ама да е умно - по-добро". Защото, макар и не винаги призната, службата в името на всеобщото добруване и благоденствие има едно важно, чисто човешко, правдиво обяснение - любов и всеотдайност, противопоставяне на двата свята - Добро и Зло, за да я има СВЕТЛИНАТА на вечно търсещия неспокоен и непокорен божествен ДУХ.