Протокол №6 по материалознание – построяване на диаграма на състоянието чрез термичен анализ за системата олово и калай

Готов лабораторен протокол по материалознание с оформена заглавна таблица, диаграма и разгърната теоретична част. Служи едновременно като образец за подредба и като готов текст. Именно тази двойна употреба го отличава. Студентът получава не само какво да напише, но и как да го разположи на листа. Темата е закаляването на стоманата и обхваща три страници. Началото е заглавна таблица в три части — учебно заведение, катедра с номер на протокола и данни на студента, а отдясно място за подпис на преподавателя. Следва раздел със схема, съдържащ основната диаграма за този предмет. Средището е теоретичната част. Тя не започва направо от темата, а от по-широкото понятие — обяснено е защо изобщо се прилага топлинно въздействие върху метала и кои са трите основни величини на всеки режим. Именно тази подредба прави материала полезен. Трите величини първо са изброени, а после всяка от тях е разгледана поотделно — от какво зависи и как се определя. Особено ценно е обяснението за критичните температури. Посочено е защо те се различават при нагряване и при охлаждане и как се означават в двата случая. Оттам изложението стига до самата тема. Дадено е определението чрез трите последователни действия, а после и целта — трите свойства, които се подобряват. Следва най-важната част — за скоростта на охлаждане. Показано е какво се получава при бавно охлаждане в определен температурен обхват, кои три структури възникват и защо се различават помежду си. После е въведена граничната стойност, при която превръщането протича по друг път, и е обяснено от какво зависи тя. Назована е и структурата, която дава търсената твърдост. Особено практична е частта за температурата на нагряване. Разграничени са два случая според състава, като при всеки е посочено с колко градуса се превишава съответната критична температура и какво се случва при охлаждането. Финалната част описва самото упражнение — в какво се нагряват образците, в какви среди се охлаждат и с какъв уред се измерва резултатът. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а теоретичната част върши работа и като кратък урок. Студентът получава завършена работа с оформена заглавна част, годна за образец при изготвяне на собствен протокол.

Лабораторен протокол, чиято най-практична част е накрая — списък с осем марки, при които буквите и числата от означението са разчетени една по една. Именно този списък отличава материала. Означенията изглеждат като случайна поредица от знаци, а тук се вижда, че всеки знак носи точен смисъл. Темата обхваща стоманите и чугуните и е събрана на три страници. Началото е заглавна част с данните на студента, номера на протокола и темата. Теоретичната част стъпва изцяло на основната диаграма за този предмет. Тя започва с двете форми на желязото и с температурните обхвати, в които съществува всяка от тях. Оттам са изброени еднофазовите полета и е обяснено защо стопилката образува непрекъснато поле, а също и докъде стига разтворимостта на другия елемент. Средището е разчитането на самата диаграма. Назовани са двете основни линии, а после и трите характерни точки и линии, всяка с приетото си название. Дадени са и названията на двете съставни структури. Именно следващото място е ключово за целия предмет. Посочена е граничната стойност, под която се получава едно, а над която — друго, и е обяснено защо от нея произтича самото разделяне на двата вида материали. Оттам следват класификациите и те са необичайно подробни. Разгледани са няколко признака един след друг — според състоянието на въглерода, според добавките, според състава, според поведението при закаляване, според начина на производство и накрая според предназначението. Особено полезна е тази поредица. Един и същи материал е разпределен по шест различни признака, което показва, че класификацията зависи от целта. Задачите са две — построяване на криви за пет посочени състава и изобразяване на структурите с означенията им. Финалната част е списъкът с марките. Всяка е разчетена поотделно: какъв материал означава, какво показва всяко число и по какъв признак се различава от съседната. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а списъкът с марките върши работа и поединично като раздавателен лист. Студентът получава завършена теоретична част и готово разчитане на означенията — точно онова, което се пита на изпит.

Лабораторен протокол, в който основното място заема не описанието на явлението, а възможностите на уреда. Обяснено е от какво зависи какво изобщо може да се види под микроскопа. Именно този уклон отличава материала. Той не се задоволява с това, че се наблюдава при голямо увеличение, а показва защо увеличението има граница. Темата е металографският анализ и обхваща две страници. Началото е заглавна част с данните на студента и с темата. Теоретичната част започва с общото основание и веднага посочва най-разпространения метод, с двете възможности, които той дава. Средището са двете характеристики на уреда. Първата е обяснена чрез произведението на две величини, с приведена формула и с разчетени означения. Особено ценна е втората. Въведени са две свързани понятия, като второто е определено чрез първото, а после е показано от какво зависи то и как се свързва с устройството на уреда. Именно тази част най-често затруднява студентите, защото понятията се бъркат — а тук са разграничени ясно. Втората половина е за подготовката на образеца. Тя е разписана като последователност от шест операции, номерирани поред. При всяка е посочено какво се прави и на какво трябва да се внимава. При две от тях има и вътрешно разделяне — едната се разклонява на три различни начина, а другата на два, всеки с кратко пояснение. Особено практично е указанието при изглаждането. Обяснено е в какъв ред се сменят средствата — подробност, която се пропуска и води до похабяване на образеца. Накрая теоретичната част разграничава двата вида анализ по използваното увеличение. Задачите са три, изброени поотделно. Първата е разгърната и разделя предмета на наблюдение на три вида, всеки с позоваване към отделна фигура. Приложени са три изображения. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а частта за подготовката на образеца върши работа и като кратък урок. Студентът получава завършена теоретична част с обяснени понятия — образец при изготвяне на собствен протокол.

Лабораторен протокол, чиято теоретична част е подредена като разходка по една крива. Всяка характерна точка от нея е назована по реда, в който се достига при натоварването. Именно тази последователност прави материала лесен за учене. Понятията не са изброени по азбучен ред, а се появяват в реда, в който наистина настъпват при изпитването. Темата е изпитването на опън и обхваща две страници. Началото е заглавна част с данните на студента и с номера на упражнението. Теоретичната част започва с общото основание — защо тези изследвания се провеждат при строго определени условия. После е обяснено какво предизвиква приложената сила и кое съотношение се записва от самия уред. Средището е поредицата от характерни точки. Те са изброени една след друга, всяка с формула и с кратко пояснение отдолу. Особено ясно е обяснението на едната от границите. Посочено е какво се случва, ако натоварването бъде свалено преди нея — а това е и най-нагледният начин да се разбере разликата между двете състояния. Именно частта за напрежението при разрушаване е най-стойностната. Тя не се задоволява с формулата, а обяснява защо пресметнатата стойност не отговаря на действителността и защо истинската е по-голяма. Приведен е и основният закон, който важи в първата област. Втората половина на теоретичната част е за пластичността. Разграничени са два начина за оценяването ѝ, всеки със своя формула, а при единия е посочено и каква стойност се получава при съвсем крехък материал. Задачата е за определяне на характеристиките на конкретна стомана, назована с марката си. Приложена е таблица с готови изходни данни — размерите на образеца и осем двойки измерени стойности за сила и удължение. Последните два реда са оставени празни за пресмятане. Именно тази подредба прави протокола удобен. Данните са дадени, но работата остава — тоест материалът служи и като образец, и като задача. Приложени са и десет изображения с формулите и с диаграмата. Преподавателят получава готова задача с данни, при която проверката отнема минута. Студентът получава завършена теоретична част и таблица с измервания, готова за попълване — образец при изготвяне на собствен протокол.

Лабораторен протокол, в който теорията заема половината място, а другата половина е разписана като последователност от пресмятания. Всяка стъпка казва какво се определя и по кое условие. Именно това устройство прави материала практичен. Той не обяснява процеса отвлечено, а показва как се стига до конкретните размери на инструмента. Темата е дълбокото изтегляне и обхваща две страници. Началото е заглавна таблица в три части — учебно заведение, катедра с номер на протокола и данни на студента, а отдясно място за подпис на преподавателя. Теоретичната част започва с определение на процеса и веднага го разделя на две разновидности. Посочено е коя от тях е по-разпространена и как протича тя — какво прави инструментът и какво се случва със заготовката. Следва обяснението на напреженията и е онова, което прави частта стойностна. Показано е, че в различните участъци действат противоположни по вид напрежения, и е обяснено какво предизвиква всяко от тях. Именно оттук произтича и практическият извод. Обяснено е при какви условия възниква нежелан дефект и какво се прави, за да бъде предотвратен — а тази мярка после се появява отново в самите пресмятания. Отделно е посочено какво се случва с дъното на детайла и с коя величина се оценява дали материалът изобщо е пригоден за такава обработка. Втората половина е задачата. Тя е разписана в пет номерирани стъпки. Първата определя изходния размер, като е обяснено от кое условие се изхожда и защо детайлът трябва да се раздели на части. Втората проверява дали е нужна допълнителната мярка от теоретичната част. Дадени са две неравенства с изричното указание, че трябва да се изпълнят едновременно. Третата е най-разгърната и се разделя на четири подточки. При всяка се определя по един размер на инструмента, като при две от тях са дадени формули с готови стойности на коефициентите за различни материали. Финалните две стъпки са за пресмятане на двете усилия. Приложена е и схема на процеса. Преподавателят получава готов протокол, годен за мерило при проверка, а задачата върши работа и поединично като упражнение в час. Студентът получава завършена работа с ясен ход на пресмятанията — образец при изготвяне на собствен протокол.

Четири лабораторни упражнения, но не бланки, а завършени протоколи. Всяко от тях е минато докрай: с измерените стойности в таблиците, с начертаните графики и с написаните изводи накрая. Разликата спрямо празно задание е огромна, защото едва след като види попълнен протокол, човек разбира какво точно се иска от него. Четирите упражнения обхващат трите големи групи материали в електрониката плюс готовите елементи, направени от тях. Това е и логиката на подредбата, от материала към изделието. Първото е върху проводниците и поведението им при нагряване. Изследвани са четири различни образеца, сред които чист метал, две съпротивителни сплави и резистивен слой, така че се вижда колко различно реагират. Освен измерванията протоколът стига и до изчислени величини: температурни коефициенти за всеки интервал, средна стойност, теоретично пресметнати съпротивления в краищата на обхвата и коефициент на топлопроводност по каталожни данни. Второто е върху диелектриците при същото условие, промяна на температурата. Тук се работи с два параметъра едновременно и се минава през коефициент, който отчита геометрията на образеца, преди да се стигне до относителната диелектрична проницаемост и до температурния коефициент. Третото е върху магнитните материали и е най-графичното от четирите. В него се снема основната крива на намагнитване, определят се двете характерни величини на хистерезиса и се чертае граничният цикъл, а накрая се изчислява динамичната проницаемост. Четвъртото затваря кръга с готовите елементи. В него се гледа как се променят съпротивлението на различни видове резистори, параметрите на термистор и капацитетът на различни видове кондензатори при нагряване, с отделни графики за относителните изменения. Всеки протокол е по един и същи образец, което прави комплекта удобен за работа. Задание, теоретична постановка, схема на опитната постановка, таблица с резултати, графики и накрая анализ и изводи. Схемите са печатни и ясни, таблиците са с реални числа, а графиките са начертани на милиметрова хартия, така че се вижда и как се нанасят точките и как се прокарва кривата. Най-ценното обаче е последният раздел. Изводите са кратки, по две или три изречения, но показват точно какво се очаква да се забележи от експеримента и как се формулира. Това е частта, която обикновено затруднява най-много, защото в заданието не пише какво да се заключи. Какво получаваш. Четири завършени протокола по един и същ образец. Реални измервания и реални сметки, не примерни числа. Начертани графики за всяко упражнение. И готови формулировки на изводи, по които се вижда какво се очаква да бъде забелязано. За какво служи. За подготовка преди влизане в лабораторията, за да е ясно какво предстои. За разбиране как се обработват измерените данни и как се стига от таблицата до графиката. За проверка на собствените сметки, когато резултатът изглежда странен. И за преговор на понятията преди защита. Понятия: проводникови материали, диелектрични материали, магнитни материали, пасивни електронни елементи, специфично съпротивление, температурен коефициент на съпротивлението, коефициент на топлопроводност, диелектрична проницаемост, тангенс на ъгъла на диелектричните загуби, крива на намагнитване, коерцитивен интензитет, остатъчна магнитна индукция, хистерезисен цикъл, магнитна проницаемост, термистор, температурна чувствителност. Полза за преподавателя: готов образец за това как трябва да изглежда предаден протокол, с попълнени таблици, начертани графики и формулирани изводи, по който се задават изискванията в началото на семестъра. Полза за студента: яснота какво точно се иска във всеки раздел. След прегледа се знае как се попълва таблицата, как се нанасят точките на графиката и в каква посока се мисли, когато се пишат изводите.