„Откровена“ или „откровенна“: правописни особености на прилагателните имена, 7. клас
Зареждане на оценките…
При степенуване на качествени прилагателни се пише съединителна чертица: по- висок, по-умен, най-умен. Относителните прилагателни не се степенуват. Могат да се степенуват само ако са употребени с преносното си значение: по-желязна воля, най- желязна воля, употребени в смисъла на твърд, упорит, несломим характер (невъзможно е да се каже: по-желязна сграда, най- желязна сграда).
Прилагателни имена, които в м.р., ед.ч. завършват на -НЕН, във формите за ж. р., ср. р. и мн. ч. се пишат с двойно -НН, ако гласната Е от наставката -НЕН изпада: интонационен - интонационна - интонационно, интонационни, електронна, жаргонна, спонтанна, традиционна, чуждестранна ( но: обикновеНа, а не обикновенна; откровеНа, а не откровенна; рождеНа, а не рожденна; съвършеНа, а не съвьршенна). Пише се именния ден, именни дни, въпреки че формата за м. р., ед. ч. е имен ден, а не именен ден. Пише се фин, фина, фино, фини, а не финна, финни.
Някои прилагателни имена, съдържащи непостоянно Ъ, в м. р., ед. ч., Ъ понякога се заменя при писане погрешно с гласната А. Правилно е изписването: топЪл, сладЪк, ярЪк, бистЪр, кръгЪл, светЪл, храбЪр, а не: топал, кръгал. При съмнение формата от м. р., ед. ч. поставяме в ж. р., ср. р. или мн. ч. Ако в тези форми съмнителният гласен звук изпада, в м. р., ед. ч. се пише Ъ, а не А.
В някои прилагателни имена се допускат правоговорни и правописни грешки, отнасящи се до променливо Я. Правилно е да се изговори и напише: тесен, тЯсна,тЯсно,тЕсни, тЕсният, тЯсната, тЯсното, тЕсните; голЯм, голЯма, голЯмо, голЕми, голЕмият, голЯмата, голЯмото, голЕмите. Нека да си припомним, че променливо Я се изговаря и се пише като Я, когато е под ударение и е пред твърда или в крайна сричка, а пред мека сричка преминава в Е.
Когато прилагателни имена съдържат вътре в някоя от формите си за ед. ч. буквата Й, тази буква се запазва и във формите за мн. ч.: бойна, бойно, бойни, хайдушки (м. р.), хайдушка, хайдушко, хайдушки (мн. ч.).
Отрицателната частица се пише слято с прилагателните имена, когато с нея се образува ново значение, противоположно на основното: акуратен - неакуратен, благодарен - неблагодарен, естетичен - неестетичен, истински - неистински, коректен - некоректен, реален - нереален, четлив - нечетлив и други.
Когато прилагателното име от м. р., ед. ч. е пояснение на подлога, на приложение към подлога, на сказуемно определение, то се членува с пълен определителен член -ЯТ, а в останалите случаи - с кратък определителен член -Я:
Воденичният бент шуми наблизо. Иван, полскиЯТ пазач, охранява житните блокове. Ивайло е най-дисциплинираният ученик. Петър отсече големия бор, той пречеше на хармана му.
Добре е да се запомни правописът и на следните прилагателни и числителни имена: горнобанска вода (слято), лексико-граматически (полуслято), петгодишно дете (слято), 5-годишно (с чертица), Вазови разкази, вазовски патос, Варненска област, варненска гара, Кирило-Методиев език, първи клас, I клас, 1. клас, петте, шестте, десетте, петнадесет - петнайсет, двадесет - двайсет; Първият ученик влезе в стаята, Първият пристигна; Васил Друмев е първиЯТ оригинален повествовател. Всички устремиха поглед към третиЯ състезател. Роден съм на 15.06.1988,15.VI.1988, 15 юни 1988.
Свързани материали
Правоговорна и правописна норма - основните правила
Как се пише и как се произнася, поставени в две колони една до друга. Материалът събира двете норми в таблици. Първата част е за правоговорната норма. В началото е дадено определението, а веднага след това започват таблиците. Първата разглежда изговора на гласните извън ударение, с конкретни думи в две колони: как се пише и как се произнася, включително случаи, в които разликата е пълна. Втората таблица е за изговора на отделен звук в граматичните форми, третата за звучните и беззвучните съгласни, придружена с обяснение защо се получава разминаването, а четвъртата за изпускането на съгласни при изговор, с указание какво точно се изпуска. Втората част на материала е посветена на правописната норма и следва същия принцип: правило, таблица и примери. Именно таблицата, а не описанието, е силата на материала: разликата се вижда наведнъж, вместо да се разказва. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо разминаването между писане и изговор не е недостатък на езика, а следствие от принципа, върху който стъпва българският правопис. Подходящ е за подготовка за изпит, за упражнение върху двете норми и за бърза справка.
Основните правописни правила: гласни, съгласни и трудните думи. Справочник
Правописните грешки рядко идват от незнание, а от това, че думата се пише така, както се чува. Този справочник подрежда правилата точно по местата, където ухото лъже. Първият раздел е за гласните звукове: как се проверяват неударените гласни в корена, кога мекият звук се пише като „йо“ и кога като „ьо“, какво става със съществителните от женски род на -ая, -ея и -ия, когато се употребяват като обръщение. Отделно е разгледано окончанието на глаголите в първо лице единствено число и трето лице множествено число, където написаното и чутото се разминават напълно. Самостоятелно място е отделено на подвижното ъ и на правилото кога звукът отпада в други форми на същата дума, с примери за случаите, в които правилото не важи. Следва разделът за представките „пре-“ и „при-“, които се различават само по един звук и затова се бъркат най-често, а след него правилата за съгласните и за трудните думи. Всяко правило е формулирано кратко и веднага е придружено с примери, в които разликата се вижда. Справочникът е подходящ за бърза проверка при писане, за подготовка за изпит по български език и за самостоятелно упражнение върху правописната норма.
Правилото зад буквите: същност на правописната норма в българския език и основните правописни правила с примери
Учебен материал по български език, посветен на правописната норма: какво представлява тя, защо се появява и чрез какви правила се прилага на практика. Началото обяснява защо записването на говоримата реч не е проста работа и кои три въпроса трябва да се решат, преди един език да получи установен правопис. Следва частта за двата принципа, върху които стъпва българската правописна норма. Показано е какво изисква всеки от тях, къде фонетичният принцип среща пречка и защо се налага морфемите да се изписват по един и същ начин независимо от изговора. Най-обемният дял е практическият: подредени правила с примери за гласните в корена, за звучните съгласни в края на думата, за мекото о, за запазването на т и д в производните думи, за представките и наставките, за двойното нн, за членуването с двойно тт, за окончанията на глаголите, за главната буква при собствените имена и при обръщенията, за слятото, полуслятото и разделното писане, за сложните думи с числително име и за съкращенията. Самостоятелен раздел е отделен на типичните отклонения от нормата: разликата между представките пре- и при-, случаите с и и й в множествено число, както и подробно разглеждане на частицата не при глаголи, причастия, деепричастия, съществителни и прилагателни имена. Разгледано е и писането на сложните географски имена и на названията на институции. Всяко правило е придружено с примери, а на местата, където се греши най-често, стоят изрични предупреждения. Разработката е подходяща за преговор и упражнение върху правописа, за подготовка на тест или изпитване по български език, за справка при писане на съчинение и за самостоятелна работа.
Правилото и примерът един до друг: помагало по правопис и пунктуация за българския език, от удвоените съгласни до кавичките
Систематизирано помагало по български език, което събира на едно място правописните и пунктуационните норми, върху които се допускат най-много грешки, и подрежда всяко правило заедно с примери към него. Първата част обхваща правописа. Тя започва с два от най-честите капана: кога се появява двойно НН при прилагателните имена и кога се получава двойно ТТ или ЩТ при членуването на съществителни от женски род. Оттам преминава към общото правило за удвояване на съгласни на границата между представка и корен и между корен и наставка, към представките, които винаги се пишат с една и съща буква, и към единственото изключение от това правило. Следват правописът на отрицателната частица и случаите, в които тя се пише слято, пълният и краткият определителен член при имената от мъжки род с проверката кога се употребява всеки от тях, употребата на главни букви при собствени имена, прозвища, географски названия и празници, слятото и полуслятото писане, пренасянето на части от думи на нов ред, сложните прилагателни за цветове и за нюанси, степенуването и разликата, когато частицата е наречие, пълните и кратките форми на предлозите, както и правописът на думите с непостоянно Ъ заедно с начина да се провери. Втората част е посветена на пунктуацията. Разгледани са точката, въпросителната, удивителната, многоточието, запетаята, точката и запетаята, двоеточието, тирето и кавичките, като при всеки знак са изброени конкретните случаи на употреба. Най-разгърнато е представена запетаята: еднородните части, обръщенията и вметнатите думи, обособените части, сравненията и границите между простите изречения в състава на сложното. Всяко положение е илюстрирано с готови примерни думи и изречения, така че правилото да се вижда веднага в действие. Помагалото е подходящо за преговор преди диктовка, класна работа или изпит, за самопроверка при писане на съчинение и за бърза справка, когато трябва да се реши един конкретен случай.
„Кого извикаха?“, а не „Кой извикаха?“: правописни особености на частите на речта, правила с примери за 7. клас
Обръщението към седмокласниците в началото е недвусмислено: правописът и пунктуацията се усвояват сега, защото после е късно, а един интелигентен човек не пише с грешки. Изложението подрежда най-често допусканите грешки по части на речта и всяко правило е придружено с примери в цели изречения, повечето от тях взети от познати литературни текстове. Първата и най-обширна част е за пълния и краткия член: кога съществителното от мъжки род и единствено число се членува с пълен член, кои служби в изречението налагат това и в кои случаи се пише кратък член. Отделено е внимание и на определенията, които следват членуването на думата, към която се отнасят. Следва частта за главните букви: съставните собствени имена, случаите, в които и втората съставка се пише с главна буква, и разликата между притежателните прилагателни с наставки „ов“ и „ев“ и тези с наставка „ски“. Отделен акцент е поставен върху слятото и разделното писане: степенуваните форми със съединителна чертица, отрицателната частица при прилагателни и наречия, отделното писане на частиците при глаголите и глаголите, които правят изключение. Разгледани са и ударението върху личното и притежателното местоимение, падежните форми на местоименията за лица, тоест кога се пише „кого“ и кога „кой“, както и разликата между предлозите „в“ и „у“. Финалната част е за запетаята: пред съюзите „и“, „или“ и „да“, при повторната им употреба, при обособени и вметнати части и пред съставките на разделителните съюзи. Подходящо е за подготовка за писмена работа, за преговор преди изпит и за самопроверка на най-честите грешки в собствения текст.
Правописна норма. Слято, полуслято и разделно писане
Едно тире решава как се пише думата, а правилото зависи от състава ѝ. Материалът подрежда случаите по признак. Въведението обяснява, че много думи в българския език се образуват от две или повече части, и поставя въпроса кога те се пишат заедно, кога с тире и кога отделно. Същинската част не изброява правила по азбучен ред, а по признак на първата съставка, което е и по-практичният подход. Разгледани са поотделно случаите, в които думата е название на празник или на град, в които първата част е числително име, в които първата част е съществително от чужд произход и в които двете части не се употребяват самостоятелно. Следват случаите с първа съставка съкратено прилагателно и с първа съставка повелителна глаголна форма, а накрая нарицателните съществителни, образувани от литературен герой или от чуждо съкращение. Всеки признак е придружен с примери, така че решението да се взима по състава на думата. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо решението се взима по състава на думата, а не по значението ѝ, което прави правилото проверимо. Подходящ е за упражнение върху правописа, за подготовка за диктовка и за бърза проверка.