Когато словото става оръжие срещу ереста: анализ на „Беседа против богомилите“ от Презвитер Козма
Зареждане на оценките…
Социалните контрасти на времето – художествена полемика с доброто и злото
В края на 10 век, по време на управлението на Борис II – син на цар Петър и внук на цар Симеон, Презвитер Козма създава съчинението си “Беседа против богомилите”. Полемичният характер на творбата е най-адекватният художествен израз на социалните проблеми на времето. Конфликтът между управляващи и народ, църква и вярващи християни е социално и нравствено следствие от обективен процес на задълбочаващи се обществени противоречия. Старобългарският автор като духовно лице – презитер, т.е. свещеник – заема позицията на официалната църква. Неговият творчески ракурс на изображение и интерпретиране на наблюдаваните явления се определя от “погледа” на феодални владетели и духовници към съществуващата социална дисхармония в обществения живот.
Богомилската ерес руши устоите на държавата. Не се спазват изконни правила, осветени от Бога, с които се поддържа равновесието в етичното и морално общуване между хората. Доброто и злото, като вечни нравствени опоненти, отстъпват пред вездесъщата власт на Сатаната. Дяволът преобръща моралните представи. Социално онеправданият се бунтува. Открито изразява протеста си срещу господаря. Сочи виновника и търси възмездие. Този социален хаос, наподобяващ апокалипсиса, е основна тема в художественото изложение на Презвитер Козма “Беседа против богомилите”.
В отношението си към богомилската ерес авторът заема крайна, непримирима позиция. Той отрича християнската несъстоятелност на възгледите им, които принизяват етичната кауза на човеколюбеца Исус, който учи всички, повярвали в учението му, да обичат врага си. Социалният мотив на открита враждебност, определящ поведението на богомилите в обществен и нравствен аспект, е обективна причина, зад която те прикриват нажеланието си да следват хуманните и нравствени повели на Христовото учение. Богомилите са богохулници и еретици. Кланят се на Сатаната и са чеда на злото. Всички разрушителни сили на дявола са се вселили в тях. Презвитер Козма е емоционално пристрастен в художественото отрицание на своите опоненти: “Като почвам да изобличавам техните думи и дела, аз мисля, че и въздухът се осквернява от делата и проповедите им... По-скоро ще вразумиш добитъка, отколкото еретика. Свинята отминава бисера, а събира боклука. Така и еретиците поглъщат своя смрад, а отбягват божествените поучения...”
Словото на Презвитер Козма е гневно и силно въздействащо с образната сила на отрицанието. Авторът не скрива своята нравствена погнуса към еретиците. За него богомилите са “вълци”, “хищници”, “по-лоши от идолите на бесовете”. Почти фанатична е художествената страст на отрицанието. Възмущението достига до своята емоционална кулминация и се появяват авторовите възклицания: “О, колко ненавижда дяволът човешкия народ!”, “О, колко е голямо окаянието им!” Емоционалните отрицателни възгласи са възходящо градирани.
Първата композиционна част на “Беседа против богомилите” има характер на остра обвинителна реч, в която особено въздействащи са преките обръщения срещу богомилите. Еретиците отричат божествения произход на земния материален свят. Тази тяхна богохулна теза Презвитер Козма оборва, като привежда в своя защита доказателствени примери от Библията, художествени аргументи, взети от евангелски текстове, както и фрагменти от съчиненията на “светите отци на Църквата”. Този тип полемична аргументация на защитна творческа теза не задоволява автора. Той се стреми към цялостна защита на справедливия Божествен ред на земята и крайно, тотално унищожение на вредните за обществото богомилски идеи: “Но защо ли говоря за праведниците?” Било езичника, било простака, било самия дявол запитай: Кой е творец на всичко видимо и невидимо? И те ще ти отговорят: Защо си толкова прост, човече? Що може някаде да стане без божие повеление...? А, вас, еретиците, кой ви научи, че Бог не е създал всички тези твари? Тежко на вашето неверие, защото огън събирате върху главите си!”
Твърде темпераментно и безпощадно Презвитер Козма създава представа за цялото учение на богомилите. Без да излиза извън рамките на нравоучението и етичното разсъждение, той сочи действителната разрушителна роля на тяхната проповед: “Като хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите си; ненавиждат царя; ругаят старейшините; укоряват болярите, мислят, че са омразни на Бога, които работят на царя, и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар.”
В старобългарската литеретура се появява най-точният художествен израз на конкретната социална насоченост на богомилското учение. Презвитер Козма търси причините за социалното зло, настойчиво “ерозиращо” нравствените устои на обществения живот. Вглежда се с трезв, обективен поглед в начина на живот на различни социални среди и навсякъде открива следите на греховни деяния. Християнските закони се нарушават от тези, които би трябвало да ги спазват най-ревностно. Монасите не изпълняват съвестно своите задължения; боляри и духовници са забравили не само да следват справедливите Божи заповеди, но не изпитват и страх от Божие наказание. Страшният съди неговите мъки не обеспокояват съзнанието им. Загубили са представа за нравствените различия между грях и святост, добро и зло, справедливост и несправедливост. Никой от съгрешилите не носи вина.
Във втората композиционна част на “Беседа против богомилите” Презвитер Козма търси отговор на най-болезнените социални и нравствени проблеми на своето време. Обективна е преценката на автора за видяното. Откровението на тона поразява с безпощадната критика и с нескрита човешка болка. Писателят разказва за монаси, скитащи “без място от град на град”, за “слуги на корема си”, “бесни на душа”, “с чорлави глави и небрежни към тялото”. Говори със съчувствие за изоставени деца, които “мрат от глад и зиме страдат, проклиняйки в честия си плач.” Разкрива гордостта на властници, презиращи изпадналите в нищета. С укор разказва за притежателите на книги, които ги крият и “затварят пътя на спасението пред очите на човеците”. Разочарован е от хора, които повече “тичат по игри, отколкото в църква и обичат повече кощуниците, отколкото книгите.”
Презвитер Козма е убеден, че е открил първопричината за моралната разруха. Тя е нравственото несъвършенство на обществото. Навсякъде наблюдава излизашна суета, бездуховност и нравствена поквара сред монаси, епископи и боляри. Максимално справедлив е изводът на старобългарския писател: “Защото ние сме причина за греховете и за унищожението на своите хора!” Долавя се горчивината и нескрито разочарование. Но над всичко застава вярата на Презвитер Козма в човешкото добро. Авторът е убеден, че неговите “братя” духовници ще осъзнаят греховете си, но имат нужда от помощ и подкрепа. Истината е винаги в праведното слово. Презвитер Козма поучава съгрешилите си братя търпеливо и добронамерено, като ги съветва да намерят отново пътя към доброто. А това зависи единствено от човека. Молбата му за нравствено прераждане на изкушените от злото духовници е затрогваща със своята искреност: “И не казвайте: Не можем да бъдем такива в тези времена. Бог всичко може, ако ние искаме. Сами знаете как да живеете в Божия дом, т.е. в Божията църква.”
Презвитер Козма е безсилен да посочи спасителния изход от социалната и нравствена криза на своето време. В полемичния дух на “Беседа против богомилите” е ясно изразена болката на автора от непримиримата враждебност между народ и държава, която неминуемо предвещава трагична бъдеща участ. Създаването на “Беседа против богомилите” като времева хронология предшества падането на Източна България под византийска власт. Независимо от трагичните предчувствия, които носи в душата си, Презвитер Козма вярва не само в човешкото добро, но и в историческото добруване на българския народ: “Нека всички славим винаги светия дух, който се почита в троицата. Той не изоставя своите раби, но винаги всички тука поучава, като вдъхва сили за вяра и у вярващите, но и у езичниците...”
Свързани материали
„Всяко дърво по плода си се познава“: нравствената тревога на Презвитер Козма в „Беседа против богомилите“, анализ
Първата българска книга, написана, за да спори, се оказва и първата, която говори открито за бедността, за изоставените деца и за гордостта на богатите. Тази разработка чете „Беседа против богомилите“ едновременно като полемика и като свидетелство за едно време. В началото е представен самият автор: свещеникът с висока богословска култура, който познава библейските книги и превръща евангелските цитати в доказателства. Обяснено е и мястото на творбата сред полемичните жанрове на старобългарската литература от десети до тринадесети век. Следва изложение на богомилското учение, срещу което Козма застава: неговият дълбоко социален характер, опозицията между бедни и богати, преобърнатата картина на света, отношението към царя и феодалните владетели и отхвърлените църковни ритуали и символи. Тази част е нужна, за да се разбере срещу какво точно е насочена беседата. Същинският анализ следва трите части на творбата. Първата е разгледана като остра обвинителна реч и е показано как авторът изоставя прекалено интелектуалния довод и минава към въпрос, достъпен за всекиго. Разгледани са реториката, темпераментът и умението на Козма да обърне оръжията на опонента срещу самия него. Втората част е тази, в която полемиката се превръща в равносметка за нравствеността на епохата: скитащите монаси, изоставените деца, презрението на богатите, притежателите на книги, които ги крият, предпочитанието към игрите пред църквата. Оттук тръгва и въпросът къде авторът вижда първопричината за моралната разруха. Финалната част проследява предложеното лекарство: обръщението към духовенството, вярата като единствен път за спасение и тревогата за бъдещето на българската духовност. Изводът какво в тази вяра остава валидно и извън религиозния ѝ контекст е оставен на самия текст. Разработката е подходяща за анализ на „Беседа против богомилите“, за въпрос върху богомилството и полемичните жанрове и за подготовка по старобългарска литература.
Пазете се от псета: „Беседа против богомилите“ от Презвитер Козма, разработка по въпроси с цитати и разсъждения
Разработка върху „Беседа против богомилите“ в позната от урока форма: девет въпроса, подбрани цитати от текста и разсъждение по всеки от тях. Първите въпроси търсят къде според книжовника се крие източникът на злото и каква задача си поставя самият той, като се заема да изобличи лъжеучението. Следва въпросът защо хората се поддават и какво в поведението на еретиците ги подвежда. Средната част е посветена на образа, който съчинението изгражда: сравненията, с които авторът си служи, и представата за човека с две лица и с разрушителна вътрешна същност. Отделен въпрос разглежда защо острието на критиката е насочено не само към еретиците, а и към духовенството и към богатите, и какво според книжовника е истинската служба към Бога. Следващите точки поставят по-спорни задачи: служи ли съчинението единствено на интересите на държавната власт и на църквата и може ли то да бъде четено не само като защита, а и като критика на съществуващия ред. Самостоятелен въпрос е отреден на жанровите характеристики на творбата, на принадлежността ѝ към ораторската проза и на връзката ѝ с процесите в българското общество през втората половина на десети век. Последната точка е лична: на чия страна застава четящият, на богомилите или на автора. Всяко разсъждение е подкрепено с точни цитати, което прави разработката удобна за подготовка по старобългарска литература, за отговор на въпросите от учебника и за писмена работа върху творбата. Самите отговори остават в материала.
Свещената битка на разума и свободата срещу лъжата и робството: разширен анализ на „Борба“ от Христо Ботев, от Одеса до вика „Хляб или свинец!“
Свещената битка на разума и свободата срещу лъжата и робството се разчита тук от самите корени на Ботевото мислене. Анализът е разгърнат и тръгва отдалеч: семейната среда и възрожденският учител Ботьо Петков, ученическите наблюдения върху разликата между чорбаджията и сиромаха, годините в Одеса и срещата с руските демократи, от която се ражда убеждението, че власт, упражнявана като насилие над народа, трябва да бъде разрушена. Следва подредена картина на трите плана, в които Ботев мисли властта, конкретноисторическия, социалния и духовния, а също и двойният образ на народа, който е и жертва, и съучастник в собственото си покорство. Върху тази основа стои разборът на самото стихотворение. Посочени са първата публикация и жанровата природа на текста, обяснена е астрофичната композиция и творбата е разделена на три смислови части, всяка проследена през ключови стихове: изповедта на болката, разпознаването на механизма, който сковава човешкия ум, и поантата, в която аргументацията се събира в един ясен избор. Мотивите за робството, лъжата, страха, събуждането на разума и борбата са разгледани поотделно и след това свързани с мотива за отговорността. Отделно са представени героите и типовите образи, трите основни конфликта и въпросът за истинските ценности и лъжливите норми в социокултурния контекст на епохата. Самостоятелен акцент е поставен върху езика: родовите характеристики на лириката, оксиморонът „Свещена глупост!“ като ключ към цялата творба, метафорите, метонимията и антитезите, както и логиката, чрез която стихотворението убеждава. Финалните раздели пренасят въпросите към днешния ден и обвързват заглавието, началото и края в едно цяло. Разработката е подходяща за задълбочена подготовка по темата за обществото и властта, за преговор преди изпитване и за писане на аргументативен текст, а обхватът ѝ надхвърля обичайния кратък анализ.
Между двете Българии и въпросът що е отечество: анализ на поемата „Септември“ от Гео Милев
Историческото събитие стои в заглавието на поемата, но вътре в текста то почти не е назовано. Този парадокс е отправната точка на анализа, който търси не хрониката на 1923 г., а въпроса, разцепил българското общество: що е отечество, когато хората започнат да живеят в две различни Българии. Разработката е подредена в пет части. Първата разглежда сюжета във връзка с хуманитарните търсения на епохата и обяснява защо експресионизмът поставя вечния въпрос за изгубения рай като шокираща провокация. Втората се занимава с конфликта като сблъсък на ценности: как двете страни са назовани с думите, които другите им дават, кои явни и скрити цитати носят гласа на официалната пропаганда, как чрез отсъствието на музика и барабани въстаниците са противопоставени на военнолюбците и защо изброяването на върховните богове превръща конкретния случай в универсален въпрос. Третата част е посветена на героите като мяра за човешкото: обобщения образ на Масата, неиндивидуализираните противници и единствения назован по име герой, поп Андрей, чието богоборство е разгледано през символиката на кръста и през препратката към „Антигона“. Тук е анализиран и лирическият Аз, който според Гео Милев е най-важният герой, както и словото му, изпъстрено с цитати и с разобличени езикови манипулации. Четвъртата част обяснява как поемата гради своя образ на света: съчетанието между репортажна точност и митологично обобщение, дванайсетделната композиция, антитезите, фрагментът и ритъмът като основни принципи на експресионизма. Петата проследява съдбата на творбата след появата ѝ и полемиките, в които е въвлечена. Материалът е подходящ за подготовка на съчинение, на устен отговор и на матурата в 10. клас, както и за учители, които търсят подредена и цитатно подплатена интерпретация.
Есе по морален проблем: „Свестните у нас считат за луди“ – цената на будното съзнание (стихотворението „Борба“ от Христо Ботев)
Готово ученическо есе, изградено върху известния Ботев стих и върху проблема за отношението между будната личност и обществото, което не я приема. Текстът е разработен като цялостна писмена работа и може да послужи като образец за структура и за начин на аргументиране. Изложението започва с кратко представяне на автора и на позицията, от която говори той, след което поставя основния проблем чрез цитирания стих. Още в началото е формулирана посоката на разсъждението – парадоксът в оценките, които обществото дава на своите хора. Основната част се разгръща в няколко последователни смислови стъпки. Първо е разгледан образът на неразбраните личности и мястото им спрямо мнозинството. Следва наблюдение върху противопоставянето, чрез което Ботев изгражда картината на моралното объркване, и върху ценностите, които печелят признание в такъв свят. Отделно внимание е отделено на начина, по който в творбата е изобличена властта, както и на ролята на обществените институции, които вместо да просвещават, поддържат установения ред. Аргументацията е подкрепена с цитати от текста, включени органично в разсъжденията, а не изброени отделно. Следващата част насочва към отговорността не само на потисниците, но и на онези, които приемат положението си без съпротива, и към условието, при което е възможна промяна. Заключението обобщава наблюденията и извежда мисълта отвъд времето на创 създаване на творбата, като я свързва със съвременното звучене на проблема. Есето е подходящо като образец при подготовката на собствен текст по сходна тема, за преговор върху творбата, за наблюдение върху начина на изграждане на аргументацията и за подготовка преди класна работа или изпитване.
Обобщителен тест по литература върху „Борба“ на Христо Ботев – 23 задачи с отговори: изискването към читателя, обвинителният език, моралната отговорност, адресатът. Стих, който иска отговор
Този вариант разглежда творбата преди всичко като обръщение – какво иска тя от онзи, който я чете, и защо е написана по този начин. Задачите са 23 и следват две части. Първите двадесет са с избираем отговор и по четири варианта. Началният въпрос е необичаен и задава посоката на целия тест: какво основно изискване поставя авторът към читателя. Следват въпросите за представянето на младостта, за отношението на обществото към богатия и за ефекта от красивата официална реч. Втората група разглежда обвинените и средствата – ролята на просветителя и на печата, тонът при споменаването на един старозаветен владетел и функцията на образите, свързани с насилието и подчинението. Третата група е върху вътрешното състояние и внушенията: смисълът на паметта в творбата, ефектът от повторението, което описва мълчанието и молитвата, критиката към привикването към робството и историческото значение на един стих за повтарящото се страдание. Четвъртата обхваща обобщенията – преобладаващият стил, разобличаването на едно познато твърдение за страха и мъдростта, смисълът на противопоставянето между света и общото „ние“, начинът, по който е поставен въпросът за личната отговорност, ролята на финалния възглас в композицията, значението на резкия език и кой е най-подходящият адресат на творбата. Последните три задачи изискват кратък писмен отговор: как властта използва вярата, за да запази положението си, как се разбира прочутият стих за подменените мерки и защо творбата завършва с толкова краен призив. Отговорите са изведени накрая, с кратко обяснение при всеки избор и с примерни решения при трите отворени задачи. Материалът е подходящ за обобщителна проверка върху творбата, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е гледната точка. Творбата е разгледана като текст, който се обръща към някого и очаква отговор – затова първият и последният въпрос от затворената част се отнасят именно до читателя. Особено ценен е въпросът за моралната отговорност. Той изисква да се разбере, че творбата не прехвърля вината само на властта, а поставя дял от нея и върху всеки отделен човек. Полезен е и въпросът за адресата. Определянето му помага да се разбере защо езикът е такъв – рязък, обвинителен и призивен, а не описателен или утешителен. За преподавателя тестът дава пълна проверка с готови обяснения. За ученика те служат като кратък анализ на творбата и като опора при подготовка на съчинение.