Преразказ на V глава от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов: Последните мигове, смъртта и заветът на Странджата

     Две недели изминали, откакто Странджата легнал болен. Македонски изчезнал нанякъде, без да се обади. Бръчков, който живеел чрез доброто сърце на Македонски, останал без средства и за първи път в живота си изпитал най-жестоката нужда – глада. Първите два-три дни той ял на вяра у Странджата, заедно с Хаджията и Попчето. Но болестта повалила знаменосеца на легло. Кръчмата започнала да се руши. Огнището загаснало. Чашите, шулците и съдовете лежали покрити с дебел пласт прах.